Цъфтят липите
и всичко живо във това градче е под властта
на аромата,
набъбват кестените,
а непометената улица си е постлала
шарената сянка.
И хората вървят
така спокойни,
даже в двете кафенета – чудо! – има празни маси,
които вероятно ни очакват.
Ние сме с хванати ръце
и незабелязани
(което всъщност е страшно необичайно точно тук)
се сливаме
със светлината, а тя... Тя цял ден
има цвят
на сутрин.
Не бързаме за никъде.
Принадлежим на себе си
и скоро
ще се любим.
И тогава старите огради ни правят,
път
прахът и мирисът на козя тор
изчезват,
а паважът става гладък,
та нищо в този
чуден ден
да не нарушава
съвършенството
на близостта ни.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви