Цъфтят липите

и всичко живо във това градче е под властта

                                                         на аромата,

набъбват кестените,

а непометената улица                           си е постлала

                                      шарената сянка.

И хората вървят

                           така спокойни,

даже в двете кафенета – чудо! – има празни маси,

                                               които вероятно ни очакват.

Ние сме с хванати ръце

                                         и незабелязани

(което всъщност е страшно необичайно точно тук)

се сливаме

                    със светлината, а тя... Тя             цял ден

                                                             има цвят

                                                                     на сутрин.

Не бързаме за никъде.

                 Принадлежим на себе си

                                               и скоро

                                                            ще се любим.

И тогава старите огради        ни правят,

                                          път

прахът и мирисът на козя тор

                                                  изчезват,

а паважът става гладък,

                                        та нищо в този

                                        чуден ден

                                        да не нарушава

съвършенството

                            на близостта ни.