По принцип не правя разделение между половете, но в този случай правя! Първо, да се дистанцирам от мнението на автора по въпроса, не лично към него, но казвам - един мъж няма никакво, ама никакво право да се намесва и да размахва пръст, че видиш ли не бивало да са разрешени абортите.

Хм, ето и едно мое друго мнение по въпроса:

"Въпреки железните Ви доводи, аз лично тук не бих могъл да Ви подкрепя. Да, право е на жената да реши иска ли бебето или не. Право е обаче и на бащата, ако той изобщо се интересува.
Освен това съществува един голям риск от бъдеща безплодност, която да натресе на девойката поискала аборт един сериозен размисъл на тема: Боже, беше жесток с мен!
След това минаваме на филма, че жената в един момент решава, че трябва да има деца и ги има. Абортът е в миналото й. НА смъртния си одър може би ще има угризения на съвестта. Именно заради това, че не бихме могли да предположим ние по какъв начин бихме се чувствали в бъдеще, след извършване на този акт - считам, че това е доказателство, че ние не сме достатъчно подготвени като личности да извършваме такива действия. Просто защото нямаме достатъчно трезва преценка за ситуацията, в която сме.
Тук говорите за псевдонас ми си кви, дето нали искали забрана на абортите.
Говорите и за “диваците” и “цивилизациите”. Ако основната ни идея и критерий за това дали живеем правилно или не, и за това, дали изпълняваме мисията* си, като индивиди, са парите и благосъстоянието, тогава определено считам, че “цивилизацията” е нещото, от което следва да се учим. А не от “диваците”.
* Каква е мисията ни, на нас хората на този свят - едва ли има еднозначен отговор. Ясно е, че всяко животно и растение има такава мисия - да бъде част от хранителната верига. Е, ние изглежда не сме. Значи природата /Бог или Боговете/ следва да са ни дали друга такава. И определено не считам, че трупането на кинти е точно тази наша мисия."

Изт: http://kaka-cuuka.com/156

Абортът, тоест прекъсването на бремеността по желание на майката, си е чисто убийство. И тук няма никакво значение начина на зачеване. Определящо е само съзнанието за отговорност към развиващия се живот, който майката носи в себе си и аксиомата, че никое човешко същество няма право да отнема живот на друго човешко същество. Всяко дете, независимо от гените си, идва на тоя свят с късмета и дарбите си и битката трябва да е насочена по-скоро към осмисляне на отговорността при водене на полов живот, а не към криворазбраното право: тялото си е мое, ще правя с него, каквото си искам.

След като отговорността към живота е определяща, а майката има ясното съзнание, че не може да поеме тази отговорност по някакви причини, то какво следва да се направи? Да се остави детето в дом?

Съгласна съм, че трябва да се наблегне на отговорността при водене на полов живот. Но не съм съгласна да се отрича правото на майката на избор относно собствената си личност и физика. Точно поради отговорността към бъдещия живот майката трябва да има това право.

П.с. Причини - всякакви. Емоционални, финансови, семейни - въобще комплексни.

"дали живеемем правилно или не..." къмто настоящия момент и в култури европеиден тип в секуларни общества означава две неща:

1. в публичния/обществен смисъл е дали спазваме законите и правилата, които по признат от всички ни начин са изработени и влезли в сила за  всички ни. По тях аборът е законен при определени условия. Не разбрах ти какво предлагаш по същество. Да променим закона, който го допуска ли? Ако да - давай сериозни аргументи защо трябва да се ограничи правото на жената да взема това решение. На мен лично ми изглежда твърде диспропорционално да осъдиш едно дете на живот в дом за изоставени или на живот  в адски условия, под предлог, че майка му "трябва да си изтърпи последствията за безоговорния секс". Аз лично така разбрах твоята "контра-теза" № 2. Намирам я потресаващо нечовешка, вероятно защото животът ме среща по-често от теб с изоставени деца и деца живеещи в адски условия, край родители намиращи се в състояние на "пълен умствен покой". Интересно колко ли близо до твоите представи е тяхната идея за "мисията им" и "правилното живеене". Така на прима виста ровейки в опита си от последните 8-12 седмици се сещам за една майка, която е напълно чужда на аборта (от мюсюлманско вероизповедание е жената), но вече е оставила в дом 3 деца с хроничен сифилис (на 7, на 5 и на 2,5 години). За съжаление заболяването "любезно предоставено" им от майката не се влияе, от съществуващото антибиотично лечение. Това се случва малко на юг от Стара планина и малко на изток от завоя на Марица. Много е конкретно и смрязява кръвта. За разлика от деленето на клетката, което може да се наблюдава под микроскоп, тези деца приличат на мен и на теб. И аз и ти въсщност ще платим и емоциналната и всяка друга цена за безотговорността на майка им. А тя най-вероятно ще роди и изостави още поне 1-2, защото социалните работници, натоварени с грижата да я упътят все по трудно успяват да я открият.

2. в личния/частен смисъл - "правилното" и "дали изпълняваме мисията си...." имат такова съдържание каквото реши всеки от нас поотделно. За теб абортът не е решение, за друг - е. Какво предлагаш по същество - всички да се присъединим към твоето мнение и да го инкорпорираме в личните си възгледи за правилно и нашата си лична мисия? Може, но горните 3 т.нар. аргумента са доста слабички за целта. Катастрофират при първи досег с малко по-богат или по-сложен личен опит, какво остава за начини на мислене и други, принципно сложни за промяна неща.

Въпросът е спорен и поставян многократно за обсъждане, защото е от сложните етично-личностни въпроси, върху които трябва да се помисли. Но, за съжаление не виждам в скоро време да се стигне до единомислие и да се приеме безспорно едната теза, а да се отхвърли другата. Аз не одобрявам аборта, защото принципно съм против отнемането на човешки живот, а абортът в своето значение е точно това. Нанася емоционални травми върху личността на жени с по-силна чувствителност преживяващи събитието като лична драма. Никой не знае, как може да се развие животът на едно неродено същество, ако не му се даде шанс да живее. Това е принципната ми теоретична позиция, но си давам сметка, че когато нещата опрат до нечия лична опитност и наистина една жена е изправена пред такъв избор, то решението не е лесно. И не бързам да обвинявам някоя жена, ако избере да го извърши, най-малкото защото не мога да преживея и разбера на 100% цялата ситуация и всички аргументи, за да се стигне до това решение. Това е личен избор, който е уникален. Правилен или неправилен - изборът се прави индивидуално и съответно отговорността е лична. Няма чиста ситуация като абсолют, която да се постави като шаблон върху всички жени.

Преди години статистиката показваше, че броят на абортите в България се е изравнил (дори и леко надвишил) този на ражданията. Това е тъжно и може да се тълкува многостранно. Може да е неинформираност относто контрацепцията и липсата на такава, може да е безотговорност, може да е "най-лесното решение" предложено на една жена от гинеколога, може да е съзнателен избор...  В последните години раждаемостта е нарастнала, но абортът има законова сила и се извършва.

Ако аз изпадна в такава ситуация (за което прилагам контрацепция, за да не се случи, но, уви, дори и при най-надеждните методи няма 100% гаранция), то това ще е голям личностен проблем и съм сигурна, че ще го преживея като катастрофа. Не зная как бих постъпила в реална ситуация! Въобще се моля да не попадам в такава. Всичко, което мога само да предположа е, че не бих направила аборт.

 

Дали ембрионът е човек и живот или не, е спор повече философски, отколкото биологически. Оттук и споровете за абортите. Дори в страните където абортите са разрешени, те се правят мисля максимум до третия месец - тоест дотогава имаме само някакви делящи се клетки, а не човешко същество. Със сигурност само една жена знае какво е да носиш плод в утробата си. Дали само тя има правото да взима решение за аборта - може би - тялото и утробата са нейни. Плодът в нея обаче не се е образувал чрез пъпкуване все пак. Така, че може би и сперматозоидът създал ембриона има право на някакъв глас. Според мен жената трябва да има право на избор - да направи аборт в биологически разумните граници в добре оборудвна клиника с всички нормални съвременни медицински техники. Не се отнема живот - до 3 месец !!! По-добре унищожен зародиш или клетка, отколкото нещастно дете и човек по-късно, така и обществото страда. Освен това ако абортите не са разрешени, означава, че са забранени. Това винаги и навсякъде поражда криминални аборти, икономическите, социалните и биологическите последствия от които са много по-големи. Всичко крайно е вредно. Не трябва и да се правят аборти все едно ядеш пуканки. За това - образование му е майката, информираност. Но оставете хората да си взимат нормално решение за аборта. Това е лично право на всеки.

Миналата година гледах един румънски филм, третиращ темата, по-скоро в личен план (по собствени преживявания мисля на една от жените създателки на филма. Хубаво е да го гледате ако вече не сте. Казва се "4 месеца, 3 седмици и 2 дни". Спечели Златна палма в Кан през 2007г. Ето и кратко резюме -

Мда:

1. Аз съм осиновен, поради простата причина, че биологичната ми майка не е решила да ме абортира, но в същото време е решила да не ме отглежда. Сега, благодарение на факта, че не са ме абортирали съм жив. Всеки един от вас може да каже това за себе си. Той е жив, просто щото не са га абортирали!

2. Доста често една жена като реши да маха бебето, дори не се допитва до техните, щото ще я гърмят, задето е била безотговорна и е направила извънбрачно бебе. И опцията със срама за това, че си родила бебе без брак е най-големият проблем на нашето общество, това вменява едни огромни тежести на жените. Иначе номера, че жената не била готова да има бебе, мен ако питаш човек никога не е готов, просто защото когато му се появи бебешока той много често не знае как се гледа това дете, дори и учените все още не знаят, кое е най-правилно за възпитанието на бебето.

В тази връзка всички ние експериментираме, отглеждайки децата си - прехвърляме им нашите неосъществени мечти, амбиции, комплекси, недостатъци и/или лошо възпитание и др неща.

Та в тази връзка, не считам за състоятелно твърдението за готовността... и прочие.

Абортът е един от символите на моралната деградация, която се наблюдава в обществото. Аз споделям гледната точка изразена на: http://www.islamforbulgaria.com/islam/interesni_temi/index.html

Никой, абсолютно никой, няма право да реши вместо мен искам или не в даден момент дете.

Не приемам за себе си аборт, защото единственото нещо, което някога съм искала, е дете. И съм плакала над отрицателни тестове. Ако се случи на приятелка, бих и осигурила всякаква възможна подкрепа да запази детето, ако остане сама, примерно. Няма да я нарека убийца, ако реши друго.

Но приемам обаче, че всяко момиче/жена има право да реши за себе си. И не и трябват мъже, които никога няма да знаят какво е чувството на това решение, каква е психическата тежест на последствията, да и вменяват вина, че е извършила убийство.

 

А интересно Росене как ли исляма обяснява аборта, който беше извършен с кюртаж без упойка на близнаците с два скалпела.

Еowyn - точно вменяването на вина на жените приели аборта , че са убийци е най-гадното нещо - не знам как кореспондира с иначе благовидните предтексти на антиабортниците.

Живеещите в нормален свят имат два избора - едно нещо или е законно или не е? Забраната на абортите води до извращения !!!

Eowyn, ако майка ми беше решила да ме абортира, ся нямаше да съм жив. Поне за това съм й благодарен, че не ме е убила.

Планков, аз съм правила аборт, с пълното си съзнание. Защото едното ми дете беше под година, мъж ми беше в болница за операция на очи, живеехме на квартира и беше 1998г. - ако това ви говори нещо за икономическата ситуация в страната. Ако бях решила да оставя това дете, щях да осъдя на мизерия и другото си дете, нямаше да имаме пари нито за квартира, нито за скъпите капки и мазила за очи, поради които мъж ми все още вижда . Въобще не знам как щях да се оправя, почти бях решила да се изнеса на палатка в гората и да си изхранвам детето с лов и лапад. Как си я представяте тая отговорност? Не мислете, че такова решение се взима лесно, но аз съм напълно убедена в неговата правилност. Понякога не си заслужава да дадеш живот само заради идеята да има още едно същество на тоя свят.

Избор е, не убийство. Труден е тоя избор, много стресиращ и драматичен. Но да го отнемаш е малоумна история.

Хм, добре, че навремето по време на бай Тошо е бил забранен, иначе и аз нямаше да съм роден :( А смятам, че има смисъл от моя живот, Вие ако смятате, че човешкият живот е бизмислен... това е друга тема. Но вие отнемате правото на избор на един човек, и правото му да живее. Труден, лесен - това е положението. Да, човекът щеше да бъде съден и за това, че е оставил бебето си в сиропиталище, но за сметка на това има много бездетни родители. От друга страна, аз поне съм ЗА това дето го правят напоследък - некой тати припознава бебето и после съпругата го осиновява.

Срещу 50 000 евро.

Има търсещ, има предлагащ, няма убиец и това е.

не разбрах кой кого осиновява - съпругата - татито или  татито - бебето или съпругата - бебето.

Планков смисъл има от всеки живот. Законният аборт не е отнемане на живот. По същия начин можем да кажем, че сме отнели живот преди да го създадем, само защото не сме го създали. Може и да е грубо, но ти нямаше как да знаеш, че ти е отнет живот ако беше направен аборт.

Сега ми дойде на акъла, че може и да сложа някой аргумент на масата. ;)

Планков, ЕДНА жива клетка - живот ли е?

Отговорът се съдържа във въпроса. Явно, че е живот. И все пак, като прави секс, мъжът изхвърля.... колко.... множество живи клетки заедно с презерватива. Защо не жалиш за тях? Няй-жизнеспособната можеше да стане някой гений, Айнщайн. Или обикновен щастлив човек.

Жената пък всеки месец изхвърля само по едничка, но все пак жива клетка. Не й дава никакъв шанс.

Стигнахме ли до абсурд? Защо тази клетка, когато се слее с онази клетка, и стане на зигота, вече да не може да бъде унищожена, и трябва непременно да бъде отгледана? Все пак трябва да има някаква разумна граница. Законът е приел възраст на ембриона 3 месеца. Не знам защо 3, какво става тогава. Ако решат - да намалят тази възраст. Но не може, не трябва да се забранява аборта.

Бременността е нещо, което много сериозно се отразява на живота на една жена - това е почти цяла година от живота, и тя трябва все пак да е съгласна да дари тази година за нещото, което расте в нея, не мислиш ли? Като мъж - явно разсъждаваш по друг начин, опитай се все пак да погледнеш с очите на жена и да си представиш какво е.

Точно така Шогун си помислих и аз веднъж гледайки бялата супа в един презерватив (мой). Дано не съм бил груб.

Да оставим моралните дилеми настрана и да погледнем фактите. Аборти винаги е имало и ще продължава да има, независимо дали е забранено със закон или разрешено.

И все пак, човек със собствените си усилия или воля, не може да създаде даже обикновен червей, камо ли Живот. Това е трудно решение, но мисля, че не е наше. Наше е само решението преди него.

Планков, адски е готино, че животът ти се е подредил нормално, станал си пълноценен човек, гледаш напред и ще се радваш да имаш деца. И е хубаво, че си благодарен на биологичната си майка за живота си. По-сигурно доказателство, че си го харесваш живота не знам да има. Но само да се родиш биологически не е достатъчно условие, за да стигнеш там откъдето ти гледаш на нещата в момента. За съжаление, такъв не е случаят на къмто 4500 деца, които навършват 18 г. всяка година в "домовете за отглеждане и възпитание на деца без родителски грижи". Не е такъв случаят и на още над 750 деца годишно регистрирани от системата за закрила на детето - живеещи с родителите си. Всички те понасят последствията на престъпната безотговорност на родителите си. Не съм наясно какво точно понасят родителите им, но отстрани гледано не ми изглежда да е пропорционално на това на децата.

ПП. Тази година броят на изоставянията при раждане е повишен с нещо от порядъка на 25-30%. И броят на абортите трябва да е скочил. Така става винаги при криза. За която родените изоставени деца нямат абсолютно никаква вина, но тя ще им определи съществена част от живота. Толкова за избора на децата.

Ми не съм съгласен, едно време като са раждали деца и не са можели да ги гледат са ги "продавали" - случая описан в "Пази, боже сляпо да прогледа". Да, износваш детето си и в това време отиваш и намираш някой дето има нужда от него.

Щото в същото време, имам една камара познати дето им ебават майката с процедурите по осиновяване. И тук говорим, че имаш два варианта:

Раждаш едно дете, осъзнаваш, че не можеш да го гледаш - и намираш някой дето да се греже за него

или по-лесния вариант - аре под ножа. Е, не е честно.

Пп А дали, ако ме бяха пометнали, щях да разбера е един много друг такъв въпрос, за който нито аз, нито другите имат достатъчно доказателства, че да опираме до това: Ма той ембриона много разбира кво му се е случило. То, и новородено да убиеш (което е на 1 месец) пак нищо не разбира, щото нали майката разбрала, че е много късно и не може да прави аборт, та ражда бебето и го убива. Ква е разликата в двата случая?!?

И що решихте, че това дето е вътре в утробата на майката е по-малко живо (започнало е деленето на клетките, а не е просто един сперматозоид и една яйцеклетка)???  Вие, успяхте да изследвате точно какво разбира едно бебе и един ембрион. Както и да е - това си е чисто убийство.

"Вие, успяхте да изследвате точно какво разбира едно бебе и един ембрион". А ти как успя, че говориш за убийство. Има и нещо друго. Ако приемем, че човек и следователно животът му е божествено съзидание, то моментът, в който човек поема божественото е първата глътка въздух след утробата, това е целувката на Бог според мен , с която се дава живот. Дотогава - само на биологично ниво.

АБОРТ

Без глътка въздух да поемеш,

в утроба майчина - ковчег...

Отиваш си от нас навреме,

ти мъничък почтичовек.

 

Посрещнахме те с химикали,

а трябваше ти витамин.

Прежалихме те неразбрали

дали си. щерка или син.

 

Не можем да ти купим дрешки,

щом акушерка е смъртта.

По чудо, ако стане грешка,

детенце, бързай към света.

 

Събирай оцелели клетки

и ритай майчината плът.

Напук на всичките ни сметки

самичко си пробивай път.

 

Навярно първата ти глътка

ще бъде за пощада зов.

Ела, с безпомощна прегръдка,

да ни научиш на любов.

Валята, това стихотворение преди време го обсъждахме, мисля, и стигнахме до извода, че е твърде брутално. Разбирам мъжката гледна точка - вероятно изглежда така. Но не е така. Вие имате отношение към изоставените деца, нима предпочитате да има повече изоставени нещастни деца по домовете?

Планков, почти всяка майка, която е носила детето си с любов и желание, може да ви каже от кога и какво усеща детето в нея. Аз знаех почти всичко за сина си - и какво обича, и каква музика предпочита, и че е спокоен и уравновесен човек, и че ще има буйна къдрава коса...само не очаквах, че ще е рус - с това ме изненада. В такъв случай вашето предложение "износваш го и го продаваш" е просто абсурдно.

Случайна, това стихотворение е написано от Румен Иванчев и вероятно, за да го напише страшно много го е боляло. Той изразява своето мнение. Дали такова е само мъжкото мнение? Не мога да се съглася, че е брутално. Просто това е истината. А моето мнение е, че все пак всеки има право на избор. Не е ли по-подло да го родиш това дете и да го изоставиш. Разбира се, че никога няма да предпочета да има изоставени деца, но не ми се иска да има и неродени деца. А продадени деца е още по-ужасно.

Ами съгласна съм. Темата е твърде сложна и аз лично поддържам правото на личен избор. Обоснован, премислен и отговорен избор, а не просто прищявка, каприз или моментно състояние.

Виж, аз ви питам каква е разликата да убием едно дете на 1 месец, и едно неродено дете? Ако говорим за развит индивид, и в двата случая нямаме, вие говорите за първа глътка въздух, нима първия изяден залък сам е по-важен, нима първата любов на този човек е по-малко важна, нима първата дума на този човек е по-малко важна? Вие ще кажете, че това дете е част от организма на жената и тя има правото да го премахне, щото в момента се чувствала неспособна, депресирана, насрана и прочие емоционални състояния, че да го роди и да му осигури нормален живот, макар и при други хора. Потриса ви състоянието, в което ние бихме продали детето, но не ви потриса мисълта, че отнемате живота на едно същество. Щото животът не опира до ядене, пиене и дрехи, животът е повече от това. Животът е нещо, което НИЕ НЕ СЪЗДАВАМЕ, вие кво - сядате и моделирате човечето, което ще се появи, планувате го точно от кой момент ще стане момента /и отгатвате/, вие считате, че това, да ембрионът е просто един придатък към жената, ми то ако питате мен и децата, докато не започнат сами да се издържат са придатъци на родителите си. Храним ги - макар и не с пъпна връв, но в началото чрез биберони и/или майчино мляко, грижим се за тях; с тази разлика, че в единия случай природата се грижи повече за дребоса, отколкото ние самите. Просто нали се сещате за кенгурото, което доизносва бебето в онова малко джобче отпред, разбирате ли, че просто еволюцията е отредила да не раждаме веднага след като сме се наебали и има успешен контакт:

Началото на бременността започва със сливането на двете полови клетки - яйцеклетката и сперматозоидът. Образува се зиготата. Тя ще расте и ще се превърне в нов индивид.

Към 7-я ден след зачеването, зиготата достига така нареченият бластоцистен стадий - вътрешните клетки стават по-големи и се съединяват, образувайки зародиша, а външните клетки се организират към периферията на яйцето и образуват така нареченият трофобласт. В този период оплодената яйцеклетка се вгнездява в матката, от където зародишът ще се храни.

През 3-тата седмица се образува околоплодната кухина, а ембрионът по форма прилича на диск с размер не повече от 1 см. Започва и оформянето на мозъка и сърцето. До този момент сърцето е в примитивен стадий на развитие,но само след няколко дни то започва да помпи в първично образуваната кръвоносна система.

Значи аборт в края на първия месец - означава убийство на същество, което има мозък и сърце....

И не - това не е моята гледна точка като мъж, а като човек, който осъзнава, че нероденото дете може да значи много. Толкова много, че ние да не можем да осъзнаем мащабите на това убийство. Ако сте гледали Дневна стража и Нощна стража, май ще се сетите, че опита за убийство на нероденото дете доведе до сериозни катаклизми.

Та питам аз, с какво точно вие решихте, че едномесечен бебешок е човек, а нероденото бебе не е ??? При условие, че онова малкото, вътре в корема на жената има сърце и мозък още на 3 седмица.

От трета страна Вие не сте индивиди, от гледна точка на природата, докато не можете да се размножавате. И всичко това според мен е по-важен довод, отколкото първата глътка въздух.

От съвсем друга гледна точка, приемате сигурно за антиморални евтаназията и самоубийството, но напротив - приемате аборта като нещо нормално???

Аз съм католик, и това е една от причините за яростната ми съпротива за аборта.

Втората е, че ако приятелката ми реши да направи аборт, щото искала кариера - определено ще бъда бесен. Щото аз дори да не смятам, че съм готов да понеса бремето на едно дете сега, считам, че ако то тръгне да се появява ще поема цялата отговорност по отглеждането му, ако трябва даже да бъда в "бащинство", пък половинката да си прай кариерите и т.н.

E, така кажи, че си католик. Както и по-горе казах проблемът е многопластов и дори философски. Но не мога да споря с човек, чийто доводи макар и нерелигиозни са формирани религиозно. Според мен няма човек на тази земя, който да те убеди. Освен папата. Но той със сигурност е против.

Апропо, ти изцяло против абортите ли си, или допускаш изключения?

Ми допускам, ако това би спасило майката - което допускане е потвърдено и в Енциклика на Св. Отец. Друг възможен вариант, в който бих допуснал е, ако е ясно, че детето ще се роди с увреждания и то сериозно, което допускане е неприемливо за Св Отец. Но вероятността да знаеш, че детето ще се роди със сериозни увреждания до 3 мес е много малка.

 

Но не мога да споря с човек, чийто доводи макар и нерелигиозни са формирани религиозно. Според мен няма човек на тази земя, който да те убеди. Освен папата. Но той със сигурност е против.

Ами то, ако ти кажеш, че си православен, аз пък няма да ти повярвам, при условие, че отхвърляш Учението на твоята деноминация!!!

Напротив, религията подкрепя личния ми житейски опит, и размислите, които съм правил по въпроса, за това и не излизам с религиозни доводи, защото религията се възприема различно от всеки. Но Фактите ... те говорят... А когато те говорят и Боговете мълчат.

Та, Чопар, при цялото ми уважение към теб и привържениците на тезата, че "колкото е по-беззащитно едно създание, толкова по-малък е греха за това, чу го убиваме", та не отговорихте на въпроса, защо не бихте подкрепили убийството на едномесечно бебе?

Планков, не съм искал да намесвам религията, точно защото би изместила фокуса на спора. За да продължим с апропотата, вярвам в Бог, но не съм кръстен. Мислил съм много и не съм се престрашил да се кръстя, защото за мен това е огромно бреме и отговорност. Такова ми е сигурно сбъркано мисленето, че ако се кръстя и приема вярата, не трябва да извърша никакъв грях - или поне 7-те такива. Не се считам достоен за да се кръстя.

Как се процедира според религията, ако жената е била изнасилена и е забременяла. И иска да направи аборт. Разрешава ли се? Имаш ли впечатление от католическите страни - примерно Италия, Полша, правят ли се криминални аборти, статистика, проблеми. Междувпрочем покрай такива страни, където са забранени абортите има плаващи болници.

Надявам се не се сърдиш.

И в крайна сметка ще убиваме ли малки едномесечни бебета или сте против??? Ситуацията както казах е ясна: Майката не е успяла да направи аборта и се налага да роди детето, за да не го оставяме в дом, или да го продаваме, отиваме на убийство... та ся ква е разликата между бебе на 1 мес и ембриона?

Отиваме и  на отговор на твоя въпрос: Единствено в ЕС от католическите страни забрана има в Полша и Португалия.

Абе за какви убийства говориш?! Я се освести.. ама коя съм аз.. религията, която ти ги шушне тия, но мен ме вбесява такъв наин на мислене и философия. Той направо си идва и се намесва в моя начин на философия и моята същност, когато някой ще ми намила правилно ли е или не е правилно да отнема уж човешки живот. 

Благодаря ти, Кекла.

Много от тези неща исках да ги кажа, но не мога да бъда толкова остра.

 

И аз благодаря. Опитах се да обясня същото с личните си примери, но явно трябваше да се каже по този начин.

1. И при ембриона, и при новороденото има сърце и мозък

2. Въпросът е, че ОБЩЕСТВОТО не възпитава хората в отговорност, поради което най-лесният начин да оправим собствената си бакия е да разрешим абортите и с това да приключим въпроса. Щото тя не била ставала за майка - аре, бе в животинския свят, що всички животни могат да стават за майки, а в човешкия вид не може. НЕ може, щото докато вдигаме непрекъснато табута, ще има непрекъснато "по-лесни пътища" по които да вървим. Щото нашата видиш ли, е..ла се като за световно, после : ау, бременна съм. Накрая - ми ше го махам, щото без презерватив е по-хубаво.

И това, че в нашата мила родина, в сиропиталищата работят идиоти, и че системата за осиновяване е идиотска, не значи, че трябва да разрешаваме аборта.

Щото, когато не можем да решим проблема, отиваме на: "Нет человека, нет проблемы" . Да крием главите си като щрауси в собствените си лайна, просто,  защото таа ни е по-лесно, ми не ми се струва нормално.

Иначе не съм скандализиран, сестра ми направи аборт. Не я осъждам, но съм против това, което направи. В резултат на този аборт, сега винаги прави секс с презерватив. Един човешки живот = на един презерватив. Баси урока.

Та все пак, каква разлика точно видяхте между едномесечното бебе и ембриона?

ПП Аз по принцип считам, че за да бъде елиминиран този въпрос, следва да има отговорност. Иначе дори и да забранят правенето на аборти, все тази - има и криминални такива. Аз говоря, за това, че НИЕ НЕ ТРЯБВА ПРОСТО ДА КАЗВАМЕ: МИ ПО-ДОБРЕ ДА СА РАЗРЕШЕНИ, А ДА СЕ БОРИМ, ДА НЕ СЕ СТИГА ДО ТАМ

Реалистично погледнато абортите в световен мащаб няма как да се забранят. Винаги някъде законът ще ги узаконява. Как ще се обясни тогава "аборт по медицински показатели", когато например изборът е да се спаси животът на родилката или на бебето ? Тук няма какво да направиш, колкото и да ти се иска. Приемаш този факт и насочваш усилията си към тяхното намаляване. Започни от българската действителност. Можело е да започнеш от сестра ти. Но, не си успял. Защо? Защото никой няма право да взима решение вместо друга личност! Дори и Бог ни е дал правото на свободен избор - да приемеш Бог или да не го приемеш! Ние в качеството на какви се провъзгласяваме? На висш авторитет, който може да управлява съдбите на хората. Не сме. Само църквата проповядва догми, а може да учи вярващите на смирение и толерантност.

Може и да не се е "е..ла се като за световно" и пак да се стигне до нежелана бременност. Случва се и в семейства, които се "пазят", случва се ... Факт. Дори и при перфектна превенция. Има събития, които просто стават. Независимо дали го желаем или не.  Въпросът, е какво правим оттук нататък. Въпросът е да се помогне, а не да се утежни (с догми или вменяване на чувство за вина например) и без това затруднената ситуация (за жената предимно). И размахването на пръст, както и демонстрацията "виждате ли, колко съм против да се абортира" може да се аплодира в църквата, но за съжаление трябва да призная, че животът такъв, какъвто е (!) и такъв, какъвто го желае църквата са две различни неща. И всеки може да се досети кой си крие главата като щраус, еди къде си... :-)

      Боже, боже, зaщо толкова много приказки! Ами Той решава, кой  бъде тук и кoй там! Ние предполагаме, Господ разполага!Колкото и да спорите - все едно спорите за яйцето и кокошката! Оставете някои неща да се решават от нас, но извън нас!

Ми то това е проблемът, който вълнува Планков  въсщност. Че сме започнали да Му ревизираме напътствията за богосъобразен живот.  И е така откакто сме разделили секса от любовта и сме рекли, че не е неблагочестиво да правим секс и само за удоволствие, а не винаги за създаване на нов живот. Останалото са последствия. Просто не е редно да почваме промяната от забрана на абортите, щото доникъде няма да стигнем. И огромно количество деца ще платят цената на нравстевинте ни лутания. Което е нечестно спрямо тях. (Тук разни течения на будзима не са единодушни, но това е друга история...)

ПП. Като начало, самият Планков не е зле да се свърже в свещен и благословен от своята вяра брак с приятелката си и да тури край на порочния навик да се обичат без метафизичната санкция за правилно и неправилно, както Планков я разбира. Ако момичето сериозно приема и приятеля си и неговите убежедения, всички бебоци които заченат ще видят бял свят. Сигурна съм. И им пожелавам поне три.

Съжалявам, но аргументът - ако ме бяха абортирали, а не изоставили нямаше да съм жив сега е пълна глупост. Особено от устата на мъж. Мъж, който винаги има избора да избяга или да остане. И ако остане, той го прави, защото е толкова невероятен и добър, а не защото бебето е негово и няма никакъв избор. Мъж, който никога няма да разбере какво е да изоставиш нещо, което 9 месеца е расло в теб, което е на практика част от теб и то точно в момент, когато тялото ти те е заляло с хормони, за да ти осигури достатъчно мазохизъм, за да издържиш тежките първи моменти. Хайде стига глупости!

Планков-ти осъзнаваш ли, че ВСЯКА яйцеклетка или сперматозоид съдържа половин бебе в себе си. И всеки път, когато събереш здрава яйцеклетка със сперматозоид, от това ще се получи човек след 9 месеца. ВСЯКА моя яйцеклетка е едно потенциално бебе, но всеки месец, тя си отива. Трябва ли да оплаквам съдбата си, че никой не ме е оплодил и затова поредната възможност за живот си отива? Пълни глупости!

Никой няма право да ми казва дали да имам дете или не. Никой няма право да ми казва, че трябва да пожертвам следващите 20 години от живота си, ако аз не го искам и не съм готова. Никой няма право да ми казва, че скъсаният презерватив трябва да ми донесе нов член на семейството или изключително тежката раздяла с този член точно след като съм преживяла раждането, за което дори не ми се и мисли.Това си е моят живот! Ще имам деца, когато аз реша-независимо дали като си ги родя или като си ги осиновя. Но в никакъв случай, не позволявам на никой да ми казва, че съм длъжна да имам дете.

И Планков-за мен няма по-голямо некриминално престъпление от това да изоставиш детето си. Не ме интересуват бездетните двойки-винаги ще има деца оставащи без родители по неприятни стечения на обстоятелствата. Но да го родиш, да бъде част от теб и да го изхвърлиш-това не. 

А ако толкова си сигурен в тезата си, мисля, че трябва да я продължиш. Всеки мъж и жена правещи секс да сключват договор за родителство в случай на гаф. Защото гафове стават. Не винаги е безотговорност. Понякога просто се случва презерватива да се скъса. Понякога си твърде далече от аптека, за да вземеш хапче (пък на въпросното хапче не е зле да му прочетеш и листовката). Няма да ми разправяш как жените били убийци. Защото ВСЕКИ секс, който си правил с жена, от която не си мислел да имаш деца е можел да стане повод за убийство. И ти си не по-малък съучастник. Всъщност, ти си съучастник винаги, когато жената не е готова да има деца, пък ти и направиш. Разбираш ли? Сексът не се прави от един човек, а от двама. Но никой човек няма право да бъде насилван да стане родител, или да изгуби работата си или да си промени целият живот, защото някой глупак не гледа къде се празни. Следователно ваше величество мъжете сте винаги съучастници. Независимо какво искате вие.

Изобщо, много ме е яд на такива спорове. Толкова ли ви е трудно да си вкарате в дебелите глави, че тялото на жената си е нейна лична собственост. Ако абортите не са позволени ще се хвърля по стълбите и пак няма да родя. Няма сила на земята, която да накара жена, която не иска да роди да ражда освен собствената и глупост. Толкова ли е важно за вас да увеличите женската смъртност и безплодие?

Споровете са за това - всеки да си формулира тезите и след размяна на аргументи, да си остане на своето мнение.

Последен довод, който няма да доведе до нищо: Планков, ти би ли гледал  свое родено бебе 8 месеца, и след това да го дадеш за осиновяване? Същото е, само че по-зле, и с жената: в момента, когато разбере, че е бременна, без да го желае, на нея й даваш избора да предостави тялото си, енергията си, чувствата си за следващите осем месеца и след това да го даде някъде си.

Ембрионът не е човек, а ембрион. Ако беше човек, той щеше да се казва човек, а той се казва ембрион. Това е разликата между бебе и ембрион. Така както сперматозоидът не е човек, макар че ако му се даде шанс (и не се ползва презерватив), може да стане. Онан е бил убит за това, че не е пожелал да даде шанс на сперматозоидите си. Не са ли тия работи малко крайни?

Ако вече имам например 2 деца, и имам нежелана бременност, никога, никога, никога няма да дам тялото си, за да се отглежда в него бебе, което аз не желая, и после да го дам някъде. Просто защото ако аз си дам тялото за тази цел, когато се роди, това вече ще бъде моето бебе и аз никога няма да го дам на когото и да било. Ако аз отглеждам в себе си бебе, то ще е само с мисълта да понеса в последствие и отговорността да се грижа за него. По-скоро ще отстраня нежелания ембрион, за да се съсредоточа върху отглеждането на наличните си деца с енергията на добър родител. Понеже жената е човек - човек, а ембрионът - не. Жената не е люпилня, не е инкубатор, не е ябълка, на която растат плодове и после си бере, на когото му трябват.

Знам, че няма да ме разбереш. Радвам се на късмета ти, че са те родили. Явно там е имало някаква история, която няма да научим и която е довела до твоето появаване на света. Но изборът на твоите билогични родители няма причина да стане задължителен за всички останали. Бъди щастлив.

Минавам само да разпиша мнението си. Кратичко и набързо.
Въртят ми се в главата някакви библейски писания, че в някакъв момент Годпод създал човека и му дал свободна воля, да избира. И аз съм католичка, но това съвсем не означава, че съм се оповала на религията. Също така не означава, че съм против аборта.
В крайна сметка, всеки сам за себе си ще реши. Благодарна съм, че съм взимала съответните мерки и никога не ми се е налагало да правя аборт. Осъзнавам, че ако ми се случи сега, твърде вероятно е да задържа бебето. Но ако се беше случило преди 10 години, когато бях все още ученичка/студентка... Старите хора казват, че дете, дете не гледа. Аз пък няма да ангажирам други хора, с отговорността да ми гледат детето, било семейство, било непознати. И ако не мога да създам елементарни условия за добър живот, предпочитам да го убия, колкото и грубо да звучи.
Майка ми днес отвори темата, че ми било време. Отдавна ми е време и много искам да имам дете. Но отказвам да родя като братовчедка ми и по цяла седмица да не виждам детето си, защото трябва да работя за да го храня и моите родители да го гледат. В някои държави това е традиция, но в случая решението е мое. И тук не става въпрос за това да градя кариера, а да си плащам сметките и да не ходи детето ми голо, босо и гладно.
Без да искам да засегна някой, в това число и авторът на публикацията... предпочитам да направя аборт, вместо да го родя и захвърля. Осъзнавам, че много семейства за съжаление не могат да имат деца. И се радвам за тях, когато успеят да осиновят и да дадат обичта си на някоя изоставено дете. Но това зависи изцяло от решението на майката. В този случай, в никакъв случай не омаловажавам ролята и мненето на бащата. Но за съжаление съм се нагледала на безотговорни бащи. Не, че безотговорните майки са малко.
В това отношение най- тежкото решение, което някога съм взимала беше преди 6 месеца. Тогавашният ми приятел, който има едно детенце от предишната си приятелка ми предложи да ми направи бебе. Обичах го. Обичам и детето, което не бях раждала, но въпреки всичко, смятам за мое. Явно тръгне ли на лошо връзката, решението, което вижда той е да се роди дете. Сърцето ми се късаше, когато отказах. Плачех, разкъсвана от моя копнеж да имам дете и това да го отглеждам сама. Да няма татко, който да го обича и с когото да го отглеждаме. Може би съм просто страхлива, но така или иначе не искам да осъждам детето си предварително на лишения.
Евала на Кекла и другите като нея. За добро или лошо, аз все още не мога да взема такова решение. Възхищавам се на такива жени.
От друга страна и да има баща детето ми, не е гаранция, че ще бъде до нас, че ще ни обича и ще ни помага. Осъзнавам много добре, че и това го има. В това отношение моя грях е, че искам най- доброто за своето дете, като всяка майка.
Грях ли е аборта? Не. Той е право на индивида. И ако в природата всяко животно е добър родител, защото се осланя единствено и само на инстинктите си, при хората това твърде често не е така.
Колкото до това защо аборта се извършва до 3-тия месец най- късно... просто защото след този период става твърде опасно за майката.
Вчера гледах един клип. Стана ми тъжно, но въпреки това за пореден път повтарям, че подкрепям абортите. Понякога са по- малкото зло.
Линк към въпросното клипче: http://www.vbox7.com/play:f50f79c0

Абортът е съзнателно прекъсване на нежелана бременност.

Глупости, мда, ако трябва да сме супер крайни, всяко семеизпразване е по принцип забранено в Стария завет.

Обаче тук аз ВИ говоря за отговорност, а не за това, колко е било грешно, неморално и прочие. Аз, абортът не го приемам като грях или неморален акт. Аз го приемам като отказ от понасяне на последиците от едно безотговорно действие.

Аз не съм Бог, за да казвам Кой колко е грешен и къде е сбъркал. Не и никога не бих осъдил никого за действията му, щото нямам право.

А какво правим, ако бремеността не е в резултат на безотговорност? Да посочавам ли примери или съм достатъчно ясна?

Е, Планков, да беше почнал със Стария Завет, че да не се хабя да пиша. Освен това, "семеизпразването" при жените не е резултат от съзнателно действие, това значи ли, че е грях да не си бременна постоянно? Всъщност вероятно е.

И все пак, много лесно се говори за отговорност, когато няма опастност да забременееш с всичките произтичащи неща. Ако някое извънредно противно момиче, с което си имал връзка някога те чака на улицата и ти каже, че е бременна и ти си длъжен да заделяш половината на всеки свой ден, както и половината от заплатата си, за да гледаш бъдещото дете, какво ще и кажеш. Ще се навиеш ли да гледаш дете, с произволен човек? Забележи, не говоря за любов и лиготии. Говоря за време и отдаденост, това дете трябва да има половината от всеки твой миг, половината от твоето същество винаги да е заделена за него/нея. Помисли си. Какво ще отговориш на това момиче?

П.С. "Половината" може да се види недостатъчна на мамите в блога, но не ми се вижда реалистично да кажа "цялото".

Вай,вай, plankov я кажи ти къде виждаш отговорност при братята роми.Те и без туй смятат децата като някакъв страничен продукт на секса.Според теб е по-добре да се напълнят домовете с дечица дето мама и тате и,ич не се сещат за тях.Ами,ако детето  се роди с малформации,да не дава господ на никого,нали обричаш и него,и родителите му на някакъв ад,докато не ги прибере Горният.Ако родителите се преселят по-бързо от него,кой ще се грижи тогава за такова дете.

Нещо не ме радва постянното натъртване на "само жената решава", защото "тялото на жената си е нейна собственост". Засенчва ми факта, че за да се направи бебе (и още повече - за да се отгледа от него нормален човек) трябват и мъж и жена, готови да поемат отговорността на майка и баща. Не съм против жената да има последната дума. Но ми се иска някак мъжът да има право да: а) знае,  б) да бъде изслушано неговото мннение и в) да научи, защо ще стане или няма/не може да стане както той иска. Струва ми се по-честно така. Зачеването не е лятна настинка. Нито абортът е чаша грог преди оздавителен сън.

Мария, никой не иска да лишава мъжа от информация. Но последната дума няма как да не е на жената, защото тялото наистина си е нейно.

Сърди се на Природата-някои биха казали, че сме привилигировани, други че сме прецакани. Аз лично не бих имала против детето да се отглежда във външна утроба, като в научните фантастики. Можете да ме оплюете, но според мен започнеш ли да обгрижваш бебето, няма как да не го заобичаш. Тогава защо да си изтормозяваш тялото. Но това е дълга тема.

Но съвсем определено не искам да изключвам татковците-аз съм си нямала и ми е липсвал, точно обратното. Но някак си е много лесно да даваш акъл и морал на чужд гръб. А тялото наистина си е мое и единственият човек, който ще има някаво право над него е този който ще се престраша да родя и то само докато е в мен.

Дени, никакъв спор нямаме за тялото и правата над него. Също и при неочаквана бременност в много малко от случаите между двамата замесени възцарява единодушие, внезапна радост и разбирателство в онези 3-4 седмици с които разполагат, за да решат кое решение избират. Така че - немунуемо жената трябва да има последната дума, тъй като  носи всичките физически и половината или всички от душевни последствия. Мисълта ми е, че дори неготов за бащинство мъж, на който му се е случило да участва в зачатие без да мисли или поради непредвидим фал трябва да го знае и да преживее решението. Иначе, за него  тази доста сериозна работа - аборт или изоставено дете - няма как да стане опит, научен урок и да го промени...дай боже за добро.

Бе Вие пак не ме разбирате и отивате в градинката на жената и мъжа, което е супер идиотско.

Та аз за амнайсти път питам, какво мислите при следната ситуация (която впрочем изобщо не е рядко явление, макар да не се пише често по вестниците за нея - ся са намерили цаката с продажба на бебето)

Тъй майката разбира, че е бременна. Бащата е супер неизвестен. Кво правим с бебето. Ми майката няма кинти за да абортира и чака бебешока да се роди. Ражда го и го убива. Хвърля телцето му в контейнер. Така, тя не иска да се грижи за бебето, щото е само на 18, не иска да го остави в дом, щото мисли, че то там ще страда и нема да получи никва грижа (А ние не знаем квое бъдещето ни, камо ли да знаем чуждото бъдеще - можем само да предполагаме) поради което счита, че дали ще го убие сега, когато е на 1 седмица или, когато е било в утробата й - все тази.Та вие кво мислите по въпроса. И съгласни ли сте?

Любезни Планков, мисля точно две неща:

1.  това не беше темата на поста ти. ако беше - щяхме да сме го забравили вече.

2. за разлика от аборта - регламентиран вкл. и с цел минимални щети за здравето, хвърлянето в контейнер и продаването на бебето е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Нещо друго ли очакваш да мислим, че питаш за очевидни неща?

ПП. Ако искаш да питаш 18-годишната дето роди в тоалетната на кръчмата , в която работи и си хвърли бебето в контейнера зад кръчмата - не си уцелил мястото я контактнеш. Също и момичетата инкубатори - дето носят и продават - няма да ги намериш, уви, в блогърските сайтове. Обаче, ако все пак намериш начин да ги питаш, моля върни се да ни кажеш какво си научил и какво мислиш за аборта, след което.

Та вие осъждате убийството на едномесечно бебе, а не осъждате аборта. ТУк говорим за акта на действие, а не за човека /малко ислямска философия е това, осъжда се греха, а не човека който го е направил/ Та Любезна ми MariaD каква разлика има между двете неща - убийството на неродено дете и убийството на новородено???

Планков, стига си правил абсурдни екстраполации. Няма такова нещо като неродено дете. Има плод, който се развива до момента, в който е способен да извършва жизнените си функции сам. Щом плодът излезе от майката, той вече е човек (бебе) и убийството му е криминално престъпление. Докато е в майката, то е част от нея и тя може да се отнася с частите си както намери за добре. Което е и причината, поради която бременните жени могат да пушат, да пият, да се друсат, да правят секс с негри и т.н.-докато плодът е в тялото на майката, той е част от нея. Точка.

За теб може и да няма разлика, но това се дължи предимно на факта, че бебето в главата ти е нещо абстрактно, което жената те информира, че носи, и в един момент ти го представя като нов член на семейството. И ти може и да и гледаш коремът как расте, но не можеш да осъзнаеш, че бебето не е чуждо тяло на гости в жената. То е част от нея. То е нея, плюс 50% чужди гени. Все едно да ти израсте нов орган или крайник-плодът израства буквално от тялото на жената. Жената го храни със собствената си кръв, ти това можеш ли да си го представиш изобщо. Тази група бясно делящи се клетки не могат да съществуват без майката. Те са част от нея до момента, в който тялото не стане годно да съществува самостоятелно.

Което не е задължително да е моментът на термина-плодът става жизнеспособен по-рано, но изисква особени грижи. Но в първото тримесечие, той е просто група разбесняли се стволови клетки добиващи вид.

Всъщност погледнато биологически, плодът е един паразит, захранващ се от майката.

бе те и децата, докато не станат готови сами да се грижат за себе си - пак са паразити. То там биолозите щи кажат енщо за кенгуруто, дето доизносвало бебето си навън /един вид кувиоз/, както и да е. Та раждането - отделянето на индивида от майката не е решаващото - дали този организъм е жив.

Ма ние все пак тук, или по скоро моята идея е, че ние трябва да носим отговорност за действията си.

ПП Сестра ми ся има угризения и не е сигурна, че това е било правилното решение, но в резултат именно на популяризирането на този метод на решяване на проблема - тип: Нет человека - нет проблемы, е решила, че това е верното решение. Е... доста години ще минат и тези, които са го правили ... може и да почнат да съжаляват. Което пак доказва теорията ми, че когато взимаме решение за аборта - го правим все едно решаваме да се напием тази вечер.

Не е вярно, децата не са паразити. Те са беззащитни, но напълно годни да съществуват самостоятелно след като мине периодът на кърменето, разбира се. Т.е. ако живеят на тропиците и има банани, ще си жувуркат ок, докато не ги изяде някой лъв, примерно. И с малко повече късмет ще оцелеят. В племената децата не са си играли преди кой ще убие най-много зомбита/корейци и т.н., а са играли на практични игри подготвящи ги за живота.

Но дори и кърмаче вероятно би могло да оцелее чрез млякото на някакво животно при липса на майката, както е и ставало.

А колкото до сестра ти-бъди добър и й кажи, че е взела най-правилното решение за момента. Дори и да не е било най-правилното по принцип, човек взима решенията под въздействие на нуждите на момента. След 10 години, когато си има вече деца или пък иска да си има, естествено че ще си мисли, че не е трябвало. Но съм сигурна, че е направила най-доброто, което е измислила и е по-добре да я подкрепиш, вместо допълнително да и мътиш главата. Да не мислиш, че лесно се взимат такива решения? Или че всичко това се прави без риск за жената?

"ПП Сестра ми ся има угризения и не е сигурна, че това е било правилното решение, но в резултат именно на популяризирането на този метод на решяване на проблема - тип: Нет человека - нет проблемы, е решила, че това е верното решение. Е... доста години ще минат и тези, които са го правили ... може и да почнат да съжаляват. Което пак доказва теорията ми, че когато взимаме решение за аборта - го правим все едно решаваме да се напием тази вечер. "

Теорията ти нищо не доказва, освен, че не знаеш нищо за взимането на решение за аборт или не! Доказва, че не можеш да погледнеш на този сложен избор във всички негови измерения. Доказва, че си неопитен и въобще не ти е ясно, какво означава да отгледаш дете!  Когато някой толкова много защитава тезата против абортите, този някой трябва да е готов да поеме ОТГОВОРНОСТ.  Като толкова много пропагандираш всички жени да си раждат децата независимо от всичко, вземи и намери една (като начало) бременна колебаеща се да роди или не, обещай й да роди и след това ПОЕМИ ОТГОВОРНОСТТА да се посветиш на роденето бебе поне за две години. Ще ти се наложи да си на негово разположение нон-стоп, да заделяш от бюджета си минимум 300 лв. за памперси, лекарства, пюрета и др.храни, да сменяш памперси до полуда, да си разбиеш нощният сън, да си тренираш нервната система на плача на бебето, да го дундуркаш и да го обгрижваш с грижи и активно внимание постоянно. Колко месеца мислиш, че ще издържиш ? Нека ти кажа от опит такива псевдо защитници като тебе, колко могат да постаянстват - много малко време!

И като толкова искаш абортите да намалеят (защото сигурно ти стана ясно, че няма да се забранят), ок, използвай други методи за въздействие. Говори за ползите от раждането и отглеждането на деца, говори за уникалката връзка майка-дете, говори за началото на живота като дар, ама спри да си мислиш, че ти можеш да се произнесеш в качеството на последен авторитет и да кажеш, кое е убийство и кое не. Още по-малко да имаш претенцията, че си в състояние да кажеш на някой друг как да постъпи.

Ма ние с моята годеница сме решили, че ще си осиновим дете, поне едно. щото искаме деца, но сме доволни и само на едно собствено. другото или другите смятаме да ги осиновим.

А ще правите ли секс междувременно? Защото ако правите, пак влизате в грехопадение-как ще правите секс ако не искате да си правите деца? А я си представи да стане някой фал, тогава какво ще правите?

Всъщност мисля, че чудесно сте решили. Хубаво е да се осиновяват повече деца. Но си направете поне 2, за да не намалява генофонда на нацията.

Леко във връзка с темата - за нежеланите бременности и образованието -"
Зздравните експерти съветват тийнейджърите да правят редовно секс, за да имат здрави сърца. Според експертите един оргазъм на ден предпазвал децата от сърдечносъдови заболявания. В случай, че някое от тях все още няма интимен партньор, можело да се наблегне на мастурбацията.

Първоначалните реакции от всички засегнати страни за решението на този проблем са доста любопитни. Някой приветстват решението, други смятат, че тийнейджърите ще го вземат твърде присърце съвета и ще се засилят да правят опасен секс. Други пък са на мнение, че сексуалното образование трябва да е оставено в ръцете единствено на родителите, тъй като са по-опитни, както се смята. В издадената брошура властите подчертават, че обществото непрекъснато рекламира секса, но забравя да изтъкне най-ценното му качество – да доставя удоволствие. Като капак докторите препоръчват пет порции плодове и зеленчуци дневно плюс физкултура като аналог на два сексуални акта или мастурбиране.

:-))

Чопар, мерси! Смях се глас, което също предпазва от инфаркт и според будистите - го прави още по-добре от оргазмите.

ПП Сетих се също за брадата британска шега от преди поне 25 години "Крайно време е децата да разкрият на родителите си тайните на секса".