Спя си аз в Мюнхен и си сънувам любимия български сън.
Сънувам, че ям МММ-кебабче.
(Мазно. Мръсно. Малко.)

Ям прекрасното кебабче и си мисля как жестоко са ме прецакали. Първо: кебабчето беше прекалено скъпо - 8 кинта! (Не сте забравили, че е сън, нали?)) Второ: свинското сигурно е и леко котешко. Трето: когато помолих за кетчуп, ми сложиха толкова много, че след това едва намерих кебабчето.

Ето и сънуваните ми мисли накратко:

"Мръсен циганьор... арабски катунар... Безсрамник. Никога повече няма да си купя нищо от тук. 8 кинта за едно въшливо кебабче! Тоя не е редовен... А имаше и черно под ноктите. И тоя кетчуп... вече не усещам вкуса на кебабчето. И по-добре, всъщност, и без това е само мас. Пари да ми дават, никога вече няма да си купя кеб... А, кога го изядох? Ма, преди малко тук беше! Даа му се... Оф, изобщо не ми стигна. Ако имаше само още съвсем малко..."

След това отивам и точно преди да си купя още едно.
Край на съня. Събуждане.

Не мога да заспя. Спомени и мисли най-различни се редят...

...Храната в Германия е чудесна. Досега каквото съм си купувала, винаги ми е харесвало. Дори и абсолютни боклуци като Fleischpflanzerlsemmel. Хлебче с кюфте. Храна за закъснели пътници, клошари и... студенти. Но за мен си е като божествена амброзия. Като френска супа. Като.. Разбира се, стигам до тези сравнения в края на месеца, когато чакам нашите да ми пратят пари, а вече от една седмица се разхождам с 50 цента в джоба...

...За какво дойдох? По-добро образование. Нов живот. Приключение. Страх, че ще си пропилея живота. Надежда, че някъде нещата са по-добре. Любопитство. Още хиляда причини.
Харесва ли ми? Да, чудесно е. По-сигурно, по-уредено. Ама, в първите месеци едва не си хванах чукалата и не се върнах обратно))) Всяко начало си е трудно. И е приключение, когато свърши добре, нали така? А в началото си сам, толкова сам. Не разбираш нищо и е ебати стреса. И искаш, искаш просто вкъщи... Толкова исках да се прибера...

...Първия ми ден в студентското общежитие. Бях живяла 1 месец при една приятелка на леля ми и през уикенда се преместих в студентски град. 7 стаи са обединени с 2 бани и кухня. Нанесох се в неделя, като цял ден не бях яла и на всичкото отгоре забравих да си купя храна. Значи, намирам се в една празна стая, гладна съм, нямам нищо за ядене, а всичко е затворено. Момент. Имам нещо. Бутилка 15-годишен коняк "Плиска". Баща ми ми каза изришно да не го изпивам, а да го използвам като помощно средство, ако нещата със стаята се запънат. Това е нашега, но не съвсем))). Реших, че положението е критично и вече няма закъде да го пазя. Бях гладна, алкохолът е калоричен и т.н. Пийнах едно. Услади ми се. Пийнах още едно. По-голямо. Още повече ми се усл... Следващите 2 часа ги прекарах в блажен сън на масата.

Събудих се замаяна и още по-гладна. Какво да правя? Може би още малко коняк ще облекчи стърженето на стомаха ми? И тогава ми дойде гениална идея.

Имам съквартиранти. Вече е късно и те спят. А хладилникът е общ...

Така, де, сега за една ябълка проблем ли ще правим? От един ябълка, от друг... нещо друго. Абе... гладна бях.))))

Замаяна и леко препъваща се понесох към кухнята.
Хладилникът беше огромен, но за жалост почти празен. Плюс това беше пълен с храни, които не можеха да бъдат изядени незабелязано. Мамка му. Започнах да разглеждам кухнята. Мивка. Рафтове. Маса и столове. Седем малки шкафчета.
Точно колкото сме всички.
Отворих първото с бясно биещо от надежда (и от страх някой да не дойде) сърце. Празно. Както разбрах малко по-късно ТОВА било моето...
Продължих търсенето. Чувствах се точно като в "Снежанка и седемте джуджета".
Отворих следващото. Ябълки. Не мога да повярвам. Има ябълки! И то много. Никой нищо няма да забележи. Освен ако не си е преброил ябълките..? Стига, бе, кой идиот си брои ябълките))) Посягам и вземам една. Толкова е прекрасна, кръгла и хранителна... Отварям ус.

Зад гърба ми. На немски. "Ъъъ,Извинете това е моето шкафче..?"

Обръщам се ухилена до уши. О, така ли?
(Боже, сигурно лъхам на кирка!)
Вие, нова ли сте?... О, приятно ми е да се запознаем....
...Искате ли да ви разведа? А вие как се казвате?...
А откъде сте, всъщност?

Още не влязла, се натаралянквам и се опитвам да свия нещо.
Има ли нужда да казвам, че съм от България.)))))
Първия ми ден в студентското общежитие...

Да знаете, още си лежа в леглото.))
И си мисля... за България. За Германия. За приликите. За разликите.
Мисля си как тук хората се усмихват доста по-често.
И са по-учтиви. Дори най-обикновени хора.

...Бях на някъде 12 години. Пътувахме за не-знам-къде-си с баща ми и се изгубихме. Почнахме да питаме за пътя. Тоест аз питах, баща ми караше. Питането се състоеше в това да отворя прозореца и да се провикна колкото ми глас държи. По едно време баща ми реши, че това не са обноски, които подхождат на млада дама като мен и реши да ми даде урок по учтивост.

Баща ми. Леко наставнически. Леко сериозно. Доста шеговито.
"Стига с това "ехо"! Хората не са овце. Кажи нещо "извинете"... А, ся питай тия хора, дето ги наближаваме."

Аз. Немощен глас, пресъхнал от жажда. Беше горещо.
"Извинете?"
Нищо. Пак.
"Извинете?"
Нищо. За трети път.
"Извинете?"
Никаква реакция. Ни приемат, ни предават.

Баща ми припряно ме залепва за седалката. Протяга се през мен и изревава през прозореца:
"Алооооо! Има ли живи!"
Хората веднага откликват. Да, какво ще обичате? Да помогнем с нещо?...

Продължавам да си лежа и да си мисля.
Носталгията ме е завладяла. Вече като посвикнах тук и не искам да се връщам, защото съм сама, уплашена и прочие... започнох да гледам по-реално на нещата. Да, в Германия животът има много предимства. В много отношения е по-добър. Да, семейството ми липсва. Да, България си има много проблеми. Ама и ми липсва. И не всичко е семейство, приятели. Има и нещо друго. Нещо странно, което противоречи на всякаква логика. Има си нещо...

Има най-странната, заебана и неземна магия на този свят.
Най-шибания чар.
И шибаният й чар е в това, че не можеш да си безразличен към нея. Или я мразиш. Или не можеш да дишаш без нея. Обикновено и двете.
Не ми липсват само наште и приятелите. Липсва ми бъркотията, мръсотията. Антилогиката. Да, знам, че като се върна, пак ще ми писне. И сигурно пак ще искам да си вдигна чукалата.
Праз голям.

Точно в момента давам перфектното Fleischpflanzerlsemmel за едно мазно кебабче.
Не, че е по-вкусно. Баси, ще псувам докато го ям.)))

Българско е.