avatar

Mornin'


Зън-зън ... часовникът ... проклетия часовник ме изтръгва с металните си нокти от тъмнината, в която сам изпаднала. Обръщам главата си от черното, черното което ме е заляло, сгряло и приютило в блажената си прегръдка. Ставам, студенината в стаята ме удря като приливна вълна. Спъвам се в недопита бутилка уиски... "По дяволите, боли!"
 Умът ми не е свикнал още с живия живот, той е някъде далеч, рее се сред безкрайните простори на един друг по-спокоен свят. Пускам музиката до дупка, нека се събудят проклетите съседи, защо само аз да съм будна?
С периферните си сетива усещам как голото тяло в леглото ми тихо се размърдва и изохква, но какво ми пука, нека и той се събуди, в момента нищо не ме интересува. Maddona ми се усмихва глупаво от MTV в своя каубойски костюм, кучка, заключвам аз и продължавам дългото си пътуване кам банята. Светлината е убийствено силна вътре, поглеждам се в огледалото, Zoоооооооom, виждам всяка пора, всяка издутина, неизскубан косъм от веждите си, увеличени сякаш с гигантски микроскоп. Стряскам се, разтърсвам глава, кошмарът изчезва. Пак съм аз в нормални размери.
Влизам под душа. Водата започва да ме удря, да ме прегръща, да ми шепти, че е време да се събудя. Чувам я отчетливо. Толкова отчетливо, че се страяскам, мускулите ми се стягат, мозъкът ми влиза в нормалните си релси, наистина ми е време да се изправя срещу света.

Докато се обличам и подсушавам косата си аромата на кафето, което ври, изпълва цялото ми същество. Боже, толкова сутрешна се чувствам, отхвърлила цялата тежест на предишните дни, на предишните прегрешения. Поглеждам през прозореца. Все същите познати бетонни сгради, все същата мръсотия по улицата, на която живея, а как си мечтая да живея на място, на което, когато се събудя, да виждам през прозореца на стаята си изгряващото слънце, оранжево: розовото небе, облаците които да обгръщат целия ми мироглед и да ме карат да потъвам в тях. Мечти.

Всичко е готово, слагам в дискмена диск с някакав брутален drum and bass, нагласявам слушалките, обръщам последен поглед към спящото тяло в леглото си, към хаоса на местенцето, в което съществувам и прекрачвам прага. Огромната прахосмукачка на дишащия свят ме засмуква безкомпромисно. Отново съм жива.