Точно по този начин работи детският ум - преди да вкараме детето в училище и да му кажем кое е възможно и кое не.
Казват, че всички деца са гениални като малки...Това е точно заради непрекъснатия стремеж да знаят всичко; защото винаги подлагат на съмнение казаното от авторитетите ("Не пипай, пари!"); защото за тях не съществуват трудности, а само приключения; защото се учат, докато играят...и защото обожават да обясняват света около себе си на всеки, който даде едно ухо на бърборенето им :).
Поздрави за текста, Ласомбра!

 

PS

Щях да прочета и коментирам и в другия ти блог, но не мога да понасям текст на черен фон.
Можеш ли да ми отговориш защо ти или който и да било друг може да избере този цветови дизайн, след като е толкова гадно за очите?

Ела, като изключим въпроса ти (за мен е много по-леко да гледам бяло на черно), ще ти дам един пример...

 Баща ми е електротехник. Постоянно ми обясняваше, че не трябва да бъркам в контактите. Попитах го защо. Той каза "Ще умреш!". Бях на 5 години тогава. Набарах му книгите. Разбрах, че за променливия ток не трябва непременно да се хванеш за двата проводника. Има "фаза", по която тече ток и "нула", която е... е, не си спомням тогава.

 Въпросът е, че на 5 години прочетох, че всяка инсталация се защитава! Една сутрин, докато майка ми и баща ми спяха, реших да го проверя. Не, не съм си наврял пръстите в контакта. На 5 години ми е стигнал акъла да направя връзката:

1. Всяка инсталация се защитава (да, това ми беше първата мисъл)
2. Токът убива!

Взех парче кабел (баща ми е електротехник, кабелите се въргаляха навсякъде), хванах го за изолацията (токът убива, но изолацията е безопасна!) и го заврях в контакта. Т.е. заврях двата края на кабела, всеки в едно гнездо на контакта.

Предизвиквам всеки от вас да го направи. Е, да, сега има автоматични прекъсвачи. През 85-та нямаше. Чу се едно могъщо ХРАС. В лицето ми блесна синя светкавица и в следващия момент осъзнах, че седя на малкото си дупе и се опитвам да осъзная какво се е случило.

7 години по-късно се опитах да направя интересен експеримент... Намерих шише спирт за горене. Щраках със запалка над него. Нищо не се получи. Запуших го, разклатих го, отворих тапата, щракнах със запалката и... ХРАС!

Много години по-късно прочетох нещо, написано от Тери Пратчет: "Странно нещо са веждите. Не осъзнаваш че ги имаш, докато не ги загубиш"

В първия случай смених предпазителя (на 5 години!). Баща ми каза "Ицо, какво направи бе? Падна ли?" Във втория никой нищо не разбра.

В 6-ти клас ме изгониха от СИП-а по химия, понежесе опитах да нитрирам глицерин.

Тук е момента да отбележа, че в главата на всеки седмокласник има достатъчно информация за да направи динамит от реактивите в химическата лаборатория. Аз се опитах. Изгониха ме.

Sapienti verbum sat!

:)))))

Е, приятелю, там е работата - хем да направим от децата любопитни и разсъждаващи същества, хем да ги научим кое от техните разсъждения може да има фатални в практически план последствия за тях и за другите. Абе аз много отдавна се питам - има ли някаква връзка между науката и морала? Не са малко случаите, в които хората използват велики открития, за да правят пакости. И понеже си се доказал като пакостник от класа, интересно ми е да чуя твоето мнение. Статията ми хареса - важно е децата да имат широка информация, важно е не да ги караме да я зазубрят, а да разсъждават върху нея, важно е и да ги научим за какви цели е допустимо да я използват.

Ла Сомбра, приветствам поста ти. По начало аз не харесвам ограниченията, а тук ти така елегантно ги отхвърляш. И съвсем естествено идват мислите за широката обща култура, за постоянното експериментиране, за продължаването напред. Знаеш ли, че и аз съм имала мисли да правя бомба (е, добре де, бомбичка) в 7-ми клас. Сега не бих го направила, заради трагичните инциденти, но преди години си свалих от нета как да си направим димка с вестник и някои други неща. Хубаво е да си тесен специалист, но аз също съм на мнение, че вместо да зазубряш разни постулати, е по-добре да знаеш откъде да ги прочетеш, когато ти потрябват. А времето, което ти се освобождава, да използваш за нещо друго. Дори да си почиваш. Понякога наистина претовареният мозък може да роди гениална идея, но много по-възможно е според мен отпочиналият мозък да има възможност да се връща към нещо старо и да го доусъвършенства. Хубава статия за добро утро, позитивен петък, :))

В тази връзка... две от любимите ми неща -- камиони и експлозиви. Епизод от "Ловци на митове" Проверяваха дали може наслоеният по стените на барабана на бетоновоз бетон може да премахнат с динамит. Остана им един стар бетоновоз и 300 килограма тротил.

Впечатлена съм, интересни мисли. Прилагате ли ги в живота?

Нямам време да чета постинга, но не мога да не кажа: добре дошъл, радвам се да те видя, отдавна не бях те засичала.

 По същество - друг път.

Поздравления за поста! Мъдър и забавен....

Родителите ти са имали вълнуващ живот по време на твоето експериментално опознаване на света и самоовладяване на деструктивните ти и самоунищожителни импулси. :-)))))

Прочетох поста ти и ми остана една мисъл: добре, че не съм имала такова дете!!!! ;)
На едно познато дете баща му му беше обяснил, че не трябва да пипа поялника извън дръжката, когато е включен в тока, защото пари. Детето беше на 3 години, изчака баща му за изключи поялника и го награби... Няма да разправям какъв рев настана...