След това ходихме до едно село до Етрополе, Бойковец. Там намерихме някаква стара

бойна машина и момчетата се скъсаха от обикаляне и коментиране.

Вечерта имаше концерт. Те не искаха да гледаме етрополския духов оркестър и мен много

ме беше яд, ама ги разбирам , де. Ден през ден ги слушат сигурно.

След това пяха Unique voices. Не съм ги чувала досега. Пяха първо известни оперни арии,

после какво ли не - Бийтълс, Елвис, Рой Орбисън. Готини бяха.

След това ни поканиха близо до паметника на етрополския войник.

Поднесоха цветя и после заря!

На другия ден на обед имаше реч на кмета и разни други особи.

Този в сиво е кметът, а този в бяло - кметът на Лужяинск (или нещо подобно) - руски град,

с който е побратимено Етрополе. Речта на руския кмет не беше преведена.

Явно всички на площада владеехме езика.

След това имаше мажоретки:

После пак свири духовият оркестър и имаше "авиошоу", при което един

самолет хвърляше шарени листчета. Мижавко ми беше в сравнение с МиГ 29 от

авиошоутата в Пловдив, но да не бъда нагла. Та децата тичаха и хващаха шарените

листчета. По едно време едно дете се наведе да вземе едно листче от земята,

но една баба прихвана хартийката с бастуна си. Детето я измъкна, а бабата го фрасна

с бастуна по ръката и му измъкна листчето. Много се впечетлих. Кой ли имаше повече акъл в тая ситуация...

Оркестърът:

Самолетът:

След това се разхождахме по разни гори, реки, планини, от където нямам снимки,

защото бяхме с колата и се размазваха.

Вечерта гледахме ансамбъл Българе и етрополския ансамбъл Балканска младост.

Българе бяха впечетляващи, макар посъкратили програмата. Видяхме Македония,

Шопско, Северна България и Тракия. Представят още Добруджа, Родопите и Странджа.

Надявам се да ги хванем в София по някое време.