<script type="text/javascript">
Event.observe($('fullSizedImage'), 'load', function(event) {
pageTags.addTagListToImg('fullSizedImage', [
]);
});
</script>
След това ходихме до едно село до Етрополе, Бойковец. Там намерихме някаква стара
бойна машина и момчетата се скъсаха от обикаляне и коментиране.
Вечерта имаше концерт. Те не искаха да гледаме етрополския духов оркестър и мен много
ме беше яд, ама ги разбирам , де. Ден през ден ги слушат сигурно.
След това пяха Unique voices. Не съм ги чувала досега. Пяха първо известни оперни арии,
после какво ли не - Бийтълс, Елвис, Рой Орбисън. Готини бяха.
След това ни поканиха близо до паметника на етрополския войник.
Поднесоха цветя и после заря!
:
На другия ден на обед имаше реч на кмета и разни други особи.
Този в сиво е кметът, а този в бяло - кметът на Лужяинск (или нещо подобно) - руски град,
с който е побратимено Етрополе. Речта на руския кмет не беше преведена.
Явно всички на площада владеехме езика.
След това имаше мажоретки:
После пак свири духовият оркестър и имаше "авиошоу", при което един
самолет хвърляше шарени листчета. Мижавко ми беше в сравнение с МиГ 29 от
авиошоутата в Пловдив, но да не бъда нагла. Та децата тичаха и хващаха шарените
листчета. По едно време едно дете се наведе да вземе едно листче от земята,
но една баба прихвана хартийката с бастуна си. Детето я измъкна, а бабата го фрасна
с бастуна по ръката и му измъкна листчето. Много се впечетлих. Кой ли имаше повече акъл в тая ситуация...
Оркестърът:
Самолетът:
След това се разхождахме по разни гори, реки, планини, от където нямам снимки,
защото бяхме с колата и се размазваха.
Вечерта гледахме ансамбъл Българе и етрополския ансамбъл Балканска младост.
Българе бяха впечетляващи, макар посъкратили програмата. Видяхме Македония,
Шопско, Северна България и Тракия. Представят още Добруджа, Родопите и Странджа.
Надявам се да ги хванем в София по някое време.