Защо ли днес, след едно поколение, аз бих се подписала под тези думи?
Поводът на моето възмущение се намира в далечна Франция. Днес в съда е влязло делото за взрив в Тулуза, взел 31 жертви - този взрив е станал през 2001 година!
Не знам дали разбрахте: не говорим за България. Нас ни санкционират през ден и вече бузите ни горят още преди да са ни ударили. Говорим за Франция! За тези, които не знаят: сега е 2009-та година!
Това са хората, които ни санкционират.
Това е идеалът, към който се стремим: Европейско Правосъдие - не случайно пиша и двете с главна буква.
Quo vadis, Domine?
Господи, моля те, ела си прибери вересиите.
Посланието на Дечко Узунов е многопластово. Аз намирам в него един смисъл, друг ще намери свой, различен смисъл. А ето какво е искал да ни каже самият художник - и тук също бих се присъединила към него:
"Земята си отмъщава, ние изсмукахме от нейните недра жизнените й сокове. Взривове и алчният човек разрушиха вечното спокойствие и равновесие - от горещата лава до спокойните вълни на океаните.Въздухът стана задушлив и отровен… Земята престана да бъде наш дом - тръгнахме към Космоса… към галактиката накъде…Човекът дойде до границата на безумието!Земята ще свети, гледана от други планети като минало величие на хора и общества, епохи и цивилизации!Каква ирония!Почваме отначало."
Много ме е страх в края на такова откровение да прочета реплика като " Почваме отначало." Бе много поразии сме докарали на Земята, хайде, да не ги повтаряме до безобразие...
Що се отнася до делото във Франция, някак си мисля, че там по-може да се стигне до присъди, а иначе политиката си е еднакво мръсна работа навсякъде, просто при по-големите и по-силните мръсотиите са по-невидими, заради внушителността на ръста им. НЕкак като ги гледаме от долу на горе и се чудим къде точно им свършва ръста и не се сещаме да се огледаме, и да им видим ОПРАВИЯТА.
Аз лично не виждам постижения, а път.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви