Защо ли днес, след едно поколение, аз бих се подписала под тези думи?

Поводът на моето възмущение се намира в далечна Франция. Днес в съда е влязло делото за взрив в Тулуза, взел 31 жертви - този взрив е станал през 2001 година!

Не знам дали разбрахте: не говорим за България. Нас ни санкционират през ден и вече бузите ни горят още преди да са ни ударили. Говорим за Франция! За тези, които не знаят: сега е 2009-та година!

Това са хората, които ни санкционират.

Това е идеалът, към който се стремим: Европейско Правосъдие - не случайно пиша и двете с главна буква.

Quo vadis, Domine?

Господи, моля те, ела си прибери вересиите.

Посланието на Дечко Узунов е многопластово. Аз намирам в него един смисъл, друг ще намери свой, различен смисъл. А ето какво е искал да ни каже самият художник - и тук също бих се присъединила към него:

"Земята си отмъщава, ние изсмукахме от нейните недра жизнените й сокове.

Взривове и алчният човек разрушиха вечното спокойствие и равновесие - от горещата лава до спокойните вълни на океаните.

Въздухът стана задушлив и отровен…

Земята престана да бъде наш дом -

тръгнахме към Космоса…

към галактиката накъде…

Човекът дойде до границата на безумието!

Земята ще свети, гледана от други планети като минало величие на хора и общества, епохи

и цивилизации!

Каква ирония!

Почваме отначало."