Тери, пак мислим еднакво (както за филма онзи път ;)...
Анкетката....Онзи ден случайно стана дума и Лордчо каза нещо, което направо ми завъртя главата. "Все ми е тая дали ще съм в София или в Лондон, щом не съм си вкъщи"... О,да, все тая, има - няма 10 милиона повече и 10 пъти по-голям град :):):):) Погледнах стреснато - "Ама какво - заминава ли ти се?!?!?!?!" . "Ами защо да не пробваме".
Хлъц. Тралала. Гледай ти как им хрумвали на хората подобни идеи. Дай да пробваме. А аз си мислех, че трябва да си съвсем дълбоко отчаян и да не намираш никакъв изход в блъскането тук. Пък ние засега сме добре. Не сме цъфнали и вързали, всъщност - едва ни стигат парите за наем, сметки, храна и други...Но някак си не се чувствам много зле и много затънала, че да тръгна да си търся късмета другаде. Имам чувството, че все пак нещата може и да се поправят в България. Оптимизмът на 23годишната...
Пък и какво заминаване, братче, какво ще правим където и да е, като още не можем да завършим висшето си образование. Пък и като си помисля, даже и да завърша, в чужбина сигурно преритват, направо се бият, за филоложки от СУ :):):) Айде , един програмист все нещо ще може да се набута някъде, ама аз...
Да не говорим, че съм с претенции...А пък такава държава май няма - с обилен сняг зимата, към 35 градуса лятото, с планина и с море, да е евтино като на англичанин в България, да има дълго майчинство и добре уредена социална система, да има силна екологична политика в държавата и в образователната система. Пък ако може и да не е далеч от Бг. И ако може да се говори на английски, че Ицо не иска да си изпробвам методиката на френския език върху него (да го уча на френски имам предвид, да не си помислите нещо!).
Предлагаха ми магистратура в Луизиана, ама далече, брееееее. Пък и с една мириканска заплата, докато аз се гърча в университета, що ли ме съмнява да се справим. Не че имам представа колко взима програмист в Америка...Ама добре изглеждаше онзи университет. Тюх. Но една магистратура някъде, за 2 години...би било перфектно - тъкмо да видим ще ли ни хареса, няма ли, ще рева ли за мама и тати, за Стария град и калдъръмените улици...за българските ябълки, за българските празници...
Та такива разни мисли...