Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и’ викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и’ Мразов с название „Лапландия” - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщерна фирма с название „Дядо Коледа” и една офшорка „Санта Клаус” – абе, мафия от всякъде. Да не знаеш кой приватизира и кой краде... За прикритие на дейността си използвал благотворителната фондация „ Мери Крисмас” и раздавал китайски стоки и бразилски цитрусови плодове на всички страни-членки на световната организация за хуманитарна помощ  „Блажени са вярващите”. И всичко си беше на световно равнище и даже два пръста по-нагоре,  докато майката на Снежанка не се разболя. Полежа в една болница, после в друга и накрая си отиде без време.

Баща и’ взе каквото можа, избяга и се ожени за втори път. Взе красавицата на звяра, която изплаши всички, взе му заплатата и я похарчи за пластични операции. Колкото повече операции си правеше толкова по-непозната ставаше. Един ден вместо да си бие ботокса в лицето улучи ябълката на Снежанка. Добре, че доктора от бърза помощ се сети, че я спаси от задушаването причинено от подмладяващата отрова, което друг лекар би сбъркал с астмата, от която страдаше вече 10 години по неизяснени причини.

Така плъзна клюката/приказката, че я е целунал..., а тя беше сигурна, че само я е обдишвал... после дядо и’ луднал и двамата млади се взели... Говори се, че три дни яли, пили и се веселили с кебапчета, домашна ракия и цигански оркестър...

Ето така се раждат приказките...от клюките...

Иначе – тя – Снежанка, де, си го знаеше нейния, най-умния, най-красивия...принц...де...от рода на тиквите, семейство Тиквеникови...

Тя и номерата си му знаеше...като квартален от малък град – контингента...

Първо беше живял – принца, не кварталния - с оная... Рапунзеловата, дето всички и’ викаха Марулата...Мара – професионалната банкетаджийка. Като млада се беше изявявала като водеща на програми по банкети, а сега се изявяваше като бизнес дама с кетърингова фирма и предлагаше украса с балони на всички сватби от града и селата в общината.

После местния обущар разправяше на ляво и на дясно, че същия този принц движи с оная блондинка, дето се прави на хигиениста в кметството – Пепеляшкова ли беше Пепелова ли беше... така и никой не разбра, защото всички си я знаеха като Русото Пепи.

И сега...принцът се жени за Снежето... То се даваха обещания – от ден до пладне, то се даваха клетви – за тоя що духа.

Дядо Мразов се изръси с апартамент, кола и спестовна книжка и.... се разчу, че принцът редовно преспива със „спящата красавица”, по известна като Цецка – комшийката, която гушка всички приказни герои.

 И ... едната приказка още не свършила...ииииииии клюката я настигнала...

Така Снежето си събра багажа от собствения си апартамент, който беше обявен за семейна собственост от съда и трябваше да бъде продаден, за да си разделят с принца семейното имущество... Делиха, каквото делиха и докато го делиха Снежето се оказа пак при  дяда си като секретарка и тъкмо да се зарадва, че се е отървала от бързия 5 годишен развод и премина от местна семейна криза в световна финансова криза.

Бе тя винаги си е знаела, че дядо и’ си държи парите в американска банка, но никога не е знаела, че ще си тегли авоарите с цел да се пенсионира.

Съкрати седемте джуджета, прати ги на борсата, каза и’, че не и’ е плащал осигуровки, взе си куфара и хвана самолета за Бразилия, защото от там не екстрадирали...

Снежанка 3 дни се чуди какво да прави. Първо мислеше да смъкне перуката на Цецето на сред площада. Причака я и като я видя си каза:

-         Ако и’ смъкна перуката моя п... ще и’ купи нова, а може и удължения на кичурите да и’ направи с парите от подялбата на семейното имущество, което беше подарък от дядо... бе, я да си носи  русата перука!!!

После мислеше да залее колата на принца/просяка с киселина. Застана до блока и зачака. Чака, чака и дочака. Ония се появи. И като му видя талигата – стар внос,  втора употреба от Германия и съжали, че е стояла 2 часа в засада да чака кола, която можеше да разглоби с един шут.

Тръгна си бавно и тъжно към квартирата и си мислеше само как ще изкара месеца след като плати сметките за тока и водата.

Точно в този момент видя  как едно момче лепи обява на прозореца на магазина за телефони на GLOBUL.  На обявата пишеше:

Търсим касиерка

Ето това си беше чист късмет. Снежето влезе вътре, поговори с шефа, който и’ беше съученик, примоли се и той къде от съжаление, къде заради доброто старо време я взе на изпитателен срок.

И така Снежето започна да си изкарва прехраната с труд. Взимаше толкова малко пари, че едва свързваше двата края и накрая реши да си отмъсти на целия свят.

Един ден точно в края на работното време, тя взе служебния телефон, избра номера на Нова телевизия, включиха я в предаването на Милен Цветков, защото само той иска да му се обаждат тъжни, нещастни и самотни...жени и съобщи:

-         Коледа се отменя!!! Globul предлага промоция „ Мерцедес за SMS „

И така от едно изявление по телевизията се роди приказката „Сливи за смет”.