Абсолютно съгласен. Ако приемем порното за индустрия, вече и любовта на Свети Валентин си е чисто порно.

А, само тази година ли? Никога не съм купувала някому нещо за Св.Валентин. Аз даже бях лееко изненадана, когато се огледах и видях, че хората били празнували този празник...стана някак изведнъж това ( или аз да не съм забелязала де:))).
Не ми става и мъчно, когато съм сама на деня...
Другото, което съм забелязала - всички много плюят ''празника'', пък червените сърчица с пухххче розаФко свършват от витрините;) и розите вървяттт(пък са и 3 пъти по-скъпи.
Няма да се лъжем, на кутия шоколадови бобони бих се зарадвала и на 14 и на 15, и...:)))
Иначе ми е безразлично - който иска празнува, който не иска, не!
За да я има цялата тая индустрия (и порното и Св.Валентин), значи има кой да я купува. Предлагането според търсенето.

Аз лично не празнувам нито Валентин, нито Трифон. Баща ми - за изненада на баба ми - е решил да се роди точно на този ден, така, че празнувам рожден ден на баща ми. Не знам дали любовта има нужда от празник, за да се почувства добре. Или пък виното се нуждае от повод, за да бъде изпито? Не ми е тъжно, ако случайно остана сама на тоя ден. Миналата година бях сама - мъж ми беше в чужбина и скайпа се беше скапал... Ами изпихме с татко бутилка хубаво вино, казахме си, че се обичаме "и да сме живи и здрави", послушахме хубава музика, споменахме "Любовите на животите си" с благодарност за това, че ни търпят - и толкоз. Без патос.

Но всеки може да си празнува каквото си иска :))

От една страна хубава статия. Но от друга - всяка година около 14.02 се пишат такива статии тук (а и на много други места) и малко ми е глуповато всяка година да я дъвчем тая тема. Иначе е ясно  - празника отдавна се комерсиализира...

Абе, хора, що не ги отпуснете тия души и да си празнувате каквото искате? Голям праз, че се бил комерсиализирал. Пийнете си по една чашка, идете се поразходете в снега, изяжте си бонбоните под завивката (на кой му кеф "преди", на кой "след"). Ей такива разни...

Не ви ли омръзна все да сте контра? Че той целият ни живот е наниз от комерсиализирани неща.

Като сте толкова истински, направете си усещането истинско - без значение дали ще сте на купон, ресторант или у дома.

Коледата била комерсиализирана, Великденът и той. Сватбите и те. Защо? Защото, ако решите да празнувате с група - може да се опре до подаръци. Та, нека побързаме да кажем, че ние това не го празнуваме - да ни е чист портфейла.

Ами че по тази логика си стойте всяка вечер у дома и мърморете сърдито, че светът се свършва. Като му дойде свършека, светът ще свърши и без вашата оценка по въпроса. Та, защо да го чакате дотогава намусено?

Празнувайте каквото ви падне, с кеф. Времето си тече и животът ви отлита.

Мисля си, че парите стоят в основата на българския цинизъм... Където каквото прочета из вестници като коментари е все потопено в цинизъм. Някак всичко около нас е гадно, черно, комерсиализирано, лишено от смисъл, защото ние сме най-големите интелектуалци на света.

Само ние, българите правим най-истински неща и знаем същността на всички неща издълбоко и изотвътре. Обаче, светът не ни пита за съвет всяка сутрин как да се завърти най-правилно според нашата прогноза, което му е грешката на света.

Целта, според мен в отричането на всички празници като "комерсиализирани" е, че трябва да обясним научно защо няма да купим на най-близката си приятелка/приятел/мама/етсетера нещо хубаво, което при всички случаи ще ги зарадва - защото не искаме или не можем да си го позволим.

Що не пробвате да дадете на майка си тази неделя кутия бонбони и едно цвете. Нищо, че е комерсиализиран празник и нищо, че е само за влюбени. Но всъщност е за всички, които се обичат, а вие обичате майка си... Хайде на бас, че 99% от майките ще се разреват и изобщо няма да се обидят, че е комерсиализиран празник?

Но не. Ние сме сигурни, че нашите майки/гаджета/приятелки са дълбоки интелектуалци, които мразят подарък. Те искат нещо истинско. Но понеже ние ги обичаме и те го знаят, нищо друго не им е нужно. Следователно - подаръците са нужни само на печелещата от тях страна. Ерго, колко сме умни всички останали.

Та и на мен като Яничка ми е писнало от подобни констатации. Не ви ли омръзна? Празнувайте с повод и без повод.

Вземете един календар на българските традиционни празници - от Васильовден цяла година чак до Нова година са само купони, мохабети, питки, плетени сладкиши, венци, специални тоалети, носии, хлябове, размяна на подаръци с кумове, кумци, кръщелници, и всякаква рода, дето не ти е кръвна рода, плюс цялата кръвна рода. Защо? Заради почивката, купона, трапезата, подаръците.

Днес сме намусени - това е модерно за българите. Това било комерсиално, онова било комерсиално. Ако ме питате защо - моята версия е: заради парите, които трябва да дадем покрай съответната дата. Та, за по-сигурно, да я отречем. Така вълкът може да не е сит, но агнето ще си остане цяло.

Ако някой ще ходи на купон - наздраве от мен!

Браво, Таничка! Наздраве!

Tanichka wrote :

Целта, според мен в отричането на всички празници като "комерсиализирани" е, че трябва да обясним научно защо няма да купим на най-близката си приятелка/приятел/мама/етсетера нещо хубаво, което при всички случаи ще ги зарадва - защото не искаме или не можем да си го позволим.

Не таничка грешиш. Просто защото не ги смятаме за толкова малоумни.

Таничка според мен целият дълъг коментар въртящ се около подаръците издава комплекси. Навярно си страдала като дете от липса на подаръци. Съжалявам, но не може всички да се видиотяваме като теб във всякакви празници. Или да ходим като ухилен 24 часа 365 дни в годината като Грозната Бети, както искаше една девойка. Ние не сме малоумни като Грозната Бети. Ние сме реалисти и виждаме грозното и пошлото. Не ми е необходим някакъв празник за да кажа на някой, че го обичам или да подаря цвете, или нещо друго. Ненавиждам и Трифон Зарезан, защото от един прекрасен езически празник какъвто е бил се изражда в един уродлив битов алкохолизъм с преобладаващо участие на орки, а не жреци.

Аз не съм грозна като Бети, но съм по-малоумна от нея. Защото тя се е научила да се радва на моментите. А аз не винаги ги оценявам и това много ме ограбва.

Брей.. болезнена тема се оказа...

Lady Sunshine, аз пък си купих 165 грама ръчно рисувани меденки за ужасна сума. (За разлика от категоричното ми решение, което даже и спазих, да не украсявам елха за Нова година.) Но пък не съжалявам за това свое решение. Хубави са меденките, а и вкусни. Сигурно и аз бих могла да си направя, :))
Мисля си, че ако на някой му е криво, трябва да бъде оставен да не празнува. Ако пък иска да си празнува, да не му се отнема това желание. А освен това има и нематериални подаръци. Които са безценни, ако човек се позамисли малко повече.
Е хайде едно виртуално сърчице от мен, :))

А ето и един линк за желаещите сами да изработят валентинки, :))

 Лейди, хубав пост се е получил. И едното е хубаво, и другото. Както казал един учител на своите ученици, когато те решили да изпитат мъдростта му и го попитали дали затворената между ръцете им пеперуда е жива: "Всичко е във вашите ръце".

  Искате ли рецепта за Валентинка?

Необходими материали: едно топло сърдечно желание, мъдрост да отделиш време за неща, които не се измерват в пари и обект, подходящ за валентинка.

Технология: Сгъвате топлото сърдечно желание на две /така че да изглежда скромно-невинно/, от вътрешната му страна поставяте пърхането на сърцето, а от външната - самособствено измислен стих за цъфналите японски вишни, гарниран с истински листа от роза. Ако нямате рози под ръка или е зима, можете да ги замените с целувка на моста на влюбените. Гарнирате с два-три часа великолепно време, в което не мислите за нищо друго, освен за обекта на валентинката и готово - можете да изприпкате да поднесете, докато розовите листа не са изсъхнали или топлото сърдечно желание не е измръзнало.

    Айде, наслука. И да пуснете снимки от моста на влюбените.

pestizid, и аз бих се навила на рЪчно изработени меденки... просто рЪчно изработените работи са нЯкак по- истински (нЯкой е вложил  сЪрцето си в тЯх) и по уникални... исках тази година да подарЯ на най- близките си хора подарЪци изработени лично от мен, но за сЪжаление креативността ми си е взела почивка...НО задЪлжително ще пробвам рецептата за Валентинка! :)

Have A Nice Day!

P.S: Не заклеймЯвам празниците, а тЪрговиЯта с човешки чувства...

Хайде сега, на всички, които празнуват празника(Валентинчо или Зарезан) честито да ви е....Радвайте се, усмихвайте се, мислете РЕАЛИСТИЧНО!!!

Просто трагично.

Shopar, KOKORO SEMAI YO NE... :)

Заключвам аз в крайна сметка, че, както учехме едно време в добрата стара гимназиЯ, всеки човек е eдин малЪк космос.. А сЪщо, нЯкой нЯкога отдавна ми написа ( пак тук в БеГеЛог), че всеки си гледа от собствената кула... Всеки гледа през собствените си очила, пречупва думите ми през собствениЯ си светоглед, собствените болки и грешки... Което ме натЪжава малко, защото нЯкакси се чувствам леко недоразбрана, но и ме радва, защото затвЪржадава една моЯ отдавнашна теориЯ за човешката душа, на коЯто обаче все още не й е дошло времето да бЪде проЯвена нЯкЪде извЪн главата ми.

БлагодарЯ ви!

И днес на 13-ти февруари бих искала да ви кажа, че ви обичам, защото сте хора! МислЯ, че хората трЯбва да се обичат...

 

P.S: И Riri, недей да се гневиш толкова на господин shopar,а погледни горното изречение :)

 Lady Sunshine , относно търговията на чувства...абсолютна права си!!!Празника стана адкси продажен.... Търговците изкарват пари от малки неща, които сме длъжни да купим заради празника. Всичко е по-скъпо, но не и по-качествено или по-красиво или доказващо повече любовта ни. Всеки един ден е специален и на всеки ден можеш да подаряваш и да радваш хората около теб. Уникалните,ръчно направени подаръци са по-искрени, по-лични. Такива подаръци трябва да се подаряват на близките хора, подаръци, които значат нещо.

Съжалявам, че допуснах този изблик на ненужна за вас информация...Ще се постарая да изтрия коментара си утре :)

Riri, за това са блоговете (и коментите кЪм тЯх)- за изблици на чувства. Специално моите блогове винаги са били един вид кошчета за душевни отпадъци.. Не ме дразни комента ти,напротив, помага ми да бЪда по- малко егоист и да мога да погледна света от друг ЪгЪл ( в случаЯ от твоЯ). Ние сме хора, живеем в социум, БеГеЛог е социална мрежа... Колкото повече неща си казваме, колкото повече комуникациЯ има между нас толкова повече ще се разбираме един друг, ще се сближаваме,, ще ни е по- лесно да живеем в един общ свЯт... 

Riri wrote :
Shopar, KOKORO SEMAI YO NE... :)

Riri, ERASO-NI SURUNA-YO :-))

Хубава дискусия се е получила :).
Таничка, Шели, поздрави.
Скоро се опитвах да дам на децата си разбираемо определение за "кич".
С две думи - нямам нищо против да получавам/подарявам  подаръци - по какъвто и да е повод :).
Не харесвам само кичозните подаръци.
От нас си зависи дали ще се поддадем на комерсиализацията и ще купим/подарим нещо, което не харесваме и ни кара да се чувстваме глупаво, когато го подаряваме. Липса на въображение е да подаряваш това, което подаряват всички - примерно грозни кичозни плюшени сърчица...
Чопър, моля ти се, не си късоглед, недей да пееш в хОра :).

Lady Sunshine,

по отношение нежеланието ти да подкрепиш светивалентинската индустрия: вчера дъщеря ми имаше парти за рождения си ден и аз като примерна домакиня предложих безалкохолно на едно от децата. То ми каза, че може да му налея само Спрайт, но не Кола.
Погледнах го учудено и то ми обясни, че негова роднина работела в конкурентна на Кока-Кола компания и затова цялата рода не потребявали напитки на Кока-Кола...
Този довод, макар и доста краен, ми се стори разбираем :).

Понякога, колкото и да сме мънички, си имаме своите доводи да бойкотираме цели отрасли от индустрията...

 

Браво на всички за коменарите! Но аз бих казал както се пееше в една песен "КАТО СМЕ БЕЗДЕЛНИЦИ ДА НЕ СМЕ БЕЗ ПРАЗНИЦИ"

 

(И за да продЪлжим линиЯта на разговора...)

 

Аз се подсетих за една песен на КГБ...

БЕЗКРАЙНИ ПРАЗНИЦИ, КАКВИ БЕЗДЕЛНИЦИ
ЩЕ ПИЕМ ЗДРАВО ДО ЗОРИ
СЛОЖЕТЕ МАСИТЕ, ВДИГНЕТЕ ЧАШИТЕ
ДА ПИЕМ ЗДРАВО ДО ЗОРИ

etc...

P.S: Ще се пробвам и линк да сложа...

Ela Georgieva wrote :

Чопър, моля ти се, не си късоглед, недей да пееш в хОра :).

туй го не разбрах.

Пригласяш в общия хор  на пеещите колко са комерсиализирани празниците :).
Горе-долу си мой набор, та ще се сетиш за репликата от онзи бг филм --  "Аз съм късоглед и пея в хOра"...

Не, Ела просто ти се включваш в хора на идиотите в БГ и света.

Зависи  къде ти си представяш, че е сцената :).

Брей.. загледах се в оценЯването, пЪк се депресирах... ;( Лошава работа...

Този пост го преглeдах преди тръгване и си помислих,празниците са за веселие.Какво толкова му мислим,важни ли са или не.Харесвам подаръци, но който не иска да не подарява....Пристигнах на 14.02. в Германия и се извиних, chе тоchно на празника на влüбените съм се появила. Хората ми отвърнаха с мотивите на поста, идеята е комерсиализирана и не празуват. Сега тук е карнавал и Свети Валентин е позабравен.....

Не се депресирайте - колкото "За", толкова и "Против". Не е важна оценката, а приятния разговор :)

Св. Валентин = Трифон Зарезан в оригинал. И двата са празници на плодородието (досега открих келтски и зороастрийски вариант, плюс нашият - тракийски, разбира се). Така че, ако ще ги празнувате, ги празнувайте както трябва, множейки се :) Ние не знам какво точно празнувахме, ама се наядохме като прасета. Беше хубаво :Р

Koprina wrote :
Пристигнах на 14.02. в Германия и се извиних, chе тоchно на празника на влüбените съм се появила. Хората ми отвърнаха с мотивите на поста, идеята е комерсиализирана и не празуват. Сега тук е карнавал и Свети Валентин е позабравен.....

Значи аз съм правият. Както си мислех, аз мисля по европейски.

Оф, shopar, изобщо не е така! Просто динамиката на времето/ежедневието се опитва да ни "сграбчи в челичните си лапи", както е казал поетът и се развива някаква народопсихология на вътрешната опозиция: "Тия ли ще ми кажат к'во да правя?"
Ако искам пък ще си стоя цяла вечер пред компа и/или телевизора или дори ще спя на топло. Няма да им купувам гадните сърчица и да им гледам захаросаните чиклити, комедии, лигави романтики.
Аз пък почерпих майка ми топъл шоколад и пратих sms на приятелка. Другите си "подвизи" няма да ги споделям, :))

Пестицид , донякъде си права, но при мен е по-скоро следното: ненавиждам т.нар. обществено мнение, повръща ми се от потока на всеобщите битиета и празници и винаги съм опозиция на мнозинството от българското общество по почти всички каузи и въпроси. Защото не го понасям.