Орлине, всичките ти въпроси до една съм си ги формулирала и аз в главата в тъмните ми години в Немската в Сф. Много изчерпателно си предал това, което ме терзаеше и мен през това време. Даже не се сещам за нещо, което съм си мислела, а ти да не си го казал. Защо не ме терзае и сега - защото вече е минало за мен. Не защото проблемите не съществуват.
С други думи, съгласих се с теб.
Даже съгласих се е меко казано: говориш ми от сърцето направо!
Ама твоето решение ала деус екс махина ... с него не се съгласих. Аз по-скоро бих се опитала да реша един проблем като му анализирам причините, сложните взаимовръзки и да гледам къде там, в самата ситуация - в учителите и учениците - може нещо да се промени...
Тук можеш да ми се хвърлиш и да ме ухапеш, защото в действителност аз съм направила това, което ти наричаш Решение на Проблема.
Уфф ... ето че сама се хванах на тясно... май ми е прекалено рано да мисля ...
...ааа да. Та ... проблеми си има навсякъде. Дори и в заветната чужбина. Немалко проблеми. Така че ако мислиш в чужбина да бягаш от проблемите, очаквай просто да цопнеш в друго блато.
Иначе, както казах, идеално те разбирам. И безсилието ... ти се ядосваш, при мен беше безсилие. Същата работа.
Ааааа сега се сетих за още нещо. Точка 6. Учителите са толкова невероятно субективни! Ако са с добро мнение за теб, тогава ти трябва само да зубриш, зубриш зубриш свят да ти се завие и ето ти 6. А ако са с лошо мнение - зубри докато припаднеш, няма 6. Ами поне така беше в Немската. А уменията, които се развиват - да прав си - са дълбоко зубрашки, но и подмазвачески. Да влезеш под кожата на учителя. И винаги ми се е струвало адски несправедливо как някой може в даден момент наистина да се стегне, но не - няма 6 за годината, не е добро дете! (а аз от кой тип ученици бях ... ами сети се сам... всъщност няма никакво значение. Важна е системата).
Уфф айде стига съм се оплаквала!
Системата хич не е съобразена с психологията и възрастта на учениците. Само помислете - и в първи и в дванайсти клас имаш право на 15 неизвинени. За какво са им на 1-ви клас неизвинени. Аз почнах да бягам от час чак в 5-ти клас.
Навсякъде е същото. Зубри, зубри човече друго не ти остава. Имам само двама учители, при които мога да си изпея урока без да съм го чела повече от 1 път вкъщи, само защото обясняват и отговарят на въпроси. Но те са рядкост.
Колкото до чужбина и аз искам да уча там. Само още малко и се изнасям в малко по-добра каша. Далеч от този Ад и да наистина на никой не му се занимава. То докато разбереш, че може и другояче и вече остава малко. Просто не виждаш смисъл.
Макар, че аз отдавна бях ученичка, помня това чувство как едва издържаш да му видиш края. Доскоро страдах по горепосочения начин и като майка на ученик (отбележете - едва четвъртокалсник, докато бяхме в БГ!)....
Гореизброеното от Орлин е болезнено точно... Затова и писах блог за разликите между училищата в БГ и САЩ - не че не ги знаем тия неща и без да ги пиша тук. Просто наистина съм адски щастлива, че сега синът ни е мотивиран и от учителите, и от целия заобикалящ го живот за по-добри резултати. Ако не сте се мъчили СКОРО с тъпотията на училищата у нас - било като ученици, било като родители - болката ще ви е по-притъпена, защото все пак имаме супер функцията да забравяме....
Освен да ви пожелая успешно стискане на зъби до края - не знам какво друго....
Искам да отида в чужбина не за да избягам от проблемите, а за да мога да затъна в блато, което е поне малко по-добро от това, което ме чака тук.
А да, и ми е ясно, че един ден ще имам деца. Не искам да станат жертва на същото.
Невероятно точно си го казал, Орлине! Много мисля за образованието на сина ми, и алтернативите в БГ. А те за мен не са много: а. частно училище, б. обществено училище или в. специализирано училище. Добро средно образование получават децата, които учат в лицея в Горна баня, но там е безумно скъпо за мен.
А не мога да се примиря с идеята, че моя бисер ще бъде изложен на нрава набрутални и невъзпитани съученици. От друга страна пък не трябва да му създавам стерилна среда! В момента посещава частна детска градина и съм доволна.
И имам само 3 години, за да спечеля "Зелена карта" и да замина за САЩ. Заради детото (децата) ми! Поне засега мисля така.
Радвам се, че ти осъзнаваш тези неща рано. Не се колебай, направи нещо за бъдещето си!
И аз съм потресена от това, колко синтезирано и точно си го казал. Аз не знам дали докато ходих на училище осъзнавах факта, че образователната система в България е по всякаква критика. Всъшност аз от гимназията съм доволна. Моето училище беше основано непосредствено след падането на комунистическия режим. Когато мен ме приеха, то все още се казваше EU"...." което ще рече Ексепиментално Училище" бла бла". Просто учителите се стараеха да избегнат този- даскалския манталитет, който се е наслоявал през годините в българското съзнание. Не ни изпитвах прави пред дъската, а седнали на чина, говореха с нас като с хора- равни на тях, но естествено, че имаше и няколко "даскали" и на мен все ми се стуваш, че започнаха да развалят идеята на училището. Но както е казал един велик наш писател: " Попаднах на хора и станах човек".
Образователната система в България трябва да се промени и трябва да се започне от образованието на т.н. педагози. В момента имам директен контакт със Шветската образовалена система. Занч тук, за да може да станеш учител, по-голямата част от подготовката в университета е насочена върху това, как да се поднесе материала по интересен начин на децата, за да ги заитригува и да го запомнят. В училищата не се учи много, но основни неща, който се научават и запомнят за дълъг период от време. В гимнацията си избираш сам предметите, като се насочваш към това, което ти е интересно.
Но не искам да ви отегчавам с мойте разкази.
Проблемът е следния, защо никой в България не се сеща или не иска да въведе радикални промени в системата. Селед като България е на първо място в Европа по бягане от часове ( това е официална информация,която беше съобщена по едно немско радио миналата година), защо никой от нашите "мили" политици, министри(най-вече на образованието) не се сещат да променят нещо и да черпят опит от по-напреднали държави. А може би някой вече се е сетил??? Gargichka е права, че проблемите не свършват дори и да си в чужбина. Просто ти се струпват куп други неща и си мислиш, че проблемите ти в училище са били просто забавна игра. Там (в чужбина) става въпрос за оцеляване, без подкрепа от никой или с малка подкрепа от някой българин, който е в твоето положение(или малко по-добро). Не си мисли, че е лесно да сучетаваш университет с работа и все пак си млад и трябва да живееш... На хилядите българи, който го правят шапка им свалям. Аз също го правя. Знам, че повечто сега си мислят ами ти нали си там какво се оплакваш, като не ти харесва се прибирай. Не че не ми харесва, но смятам, че преди някой да замине трябва да е наясно какво го чака...
P.S. Gargichka, мерси за съвета с абв-то. Както виждаш функционира
"Вече си образован, следователно нещастен. От съвсем малък ти набиват правила в главата, някакъв етикет, който ти, видиш ли, си длъжен да спазваш. Иначе те пращат да стоиш прав до стената, после ти пишат забележки, като пораснеш още малко дори си позволяват да те изгонят от час."
Замисляли ли сте се докъде може да се стигне, ако не се спазват правилата, които са създадени, не за да пречат, а да улесняват общуването и живота в дадена група, каквато е ученическия клас например? А особено в една училищна среда, в която подрастващите сами не са в състояние да предвиждат последствията от своите действия, тези правила са от жизненоважно значение. Кое бихте избрали – ученикът да получи забележка в ученическата си книжка или да го оставим да плувне в кръв, осакатен и пребит от съучениците си, защото е предизвикал с поведението си някакъв конфликт?
Що се отнася до етикета, т.е. до добрите обноски в общуването между хората, по чийто адрес се роптае, съм на мнение, че само в дива страна като България той се счита за някакво насилие, а не за най-уместната и нормална форма на контакт.
Орлине, имам един въпрос към тебе. Един ден, когато имаш твои собствени деца, пред тях ще държиш ли същия вулгарен език, който постоянно демонстрираш в постингите си?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви