“Не трябваше да го слушам-призна ми той един ден,-човек никога не бива да слуша цветята.Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им.Моето цветче изпълни с благоухание цялата ми планета,но аз не умеех да се радвам на това…….”
И ми довери още нещо:”Тогава аз нищо не можех да разбирам!Би трябвало да го преценявам не по думите,а по делата му.То ме изпълваше с благоухание и със светлина.В никакъв случай не трябваше да бягам!Зад жалките му хитрини трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са изпълнени с толкова противоречия!Но аз бях много млад и не знаех как трябва да го обичам………”
Не знам какво ме върна толкова години назад във времето.Или не….по-скоро знам,но не това е важното в случая.Чета и си мисля….наука ли е любовта?Кога и как всеки от нас намира пътя към нея?Успяваме ли да разпознаем знаците на истинската или наистина обръщаме повече внимание на думите?Питам се….дали и сега, шестдесет години след раждането на Малкия принц,продължаваме да хитруваме,измисляйки си несъществуващи нокти и бодли,уплашени от чувствата бушуващи в гърдите ни?
Не знам младостта или зрелостта са по-мъдрите съветници,когато става дума за чувства или просто трябва да се оставиш на течението……,да се гмурнеш в непознатите води с надеждата да оцелееш….научил се на любов.
Хубави мисли и въпроси, amirlin! Но, аз не дръзвам да отговарям... Всичко, което зная е, че любовта продължава да ме обърква. Но, е всичко, което имам. И продължавам да се уча да вдъхвам аромата й.
Ти ме подсети да прочета Малкия принц на сина ми. :-)
А ти ми даде надежда с думите:”Вярвам,че най-добрите ми дни предстоят” :)
Може би любовта си остава загадка за всички нас и така трябва да бъде.Открием ли тайната й,ще загубим удоволствието да бъдем слепи поне за миг.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви