Щепселинка беше публикувала съвсем наскоро нещо хубаво за стремежа за щастие. Коментирах го и установих, че самият постинг се е забутал вече в трета страница. И тъй като ми се ще да се продължи дискусията, да чуя мнението на повече хора (или може би и: мнението ми да бъде чуто от повече хора), пък и темата си е важна, класическа - и да не кажа и екзистенциална - си пейтвам същото коментарче и тук:
Хареса ми определението, че щастието е пътя. Всъщност си мисля, че щастието е просто едно състояние на духа, в което моментът е осъзнат. Дотук не казах нищо ново - нали за това ставаше дума - да оценяваш малките нещица. Да ... но моментът не е само хубав. Да си представим, че чакаш на една опашка и чакаш, чакаш ... чакаш... и се сещаш за блога и за разни мъдри мисли като "Днес е първия ден от остатъка на живота ти" и си казваш неща като "Аре бе кви проблеми имам аз, екстра съм си, тук че чакам - нищо, аре са нека да не се депресирам за глупости ами да оценя тука красотата на ледените висулки, я кви са готини ква готина зима колко обичам да е зима, а дребните ми проблеми нямат значение сега ..."
Ами мисълта ми е, че не можеш да оцениш положителното в моментите без да оцениш отрицателното. Ей така поне от време на време да си правиш труда да забелязваш всичко, даже и да е по-лесно да не го правиш. Защото не знам за вас, ама мойто нещастие идва именно тогава, когато се опитвам да го избегна. И да се концентрирам върху "хубавите" моменти.
Бях мернала преди време една дълга дълга статия в едно немско списание и така и не успях да я прочета, няма значение де, в статията се говореше за die Trauergesellschaft, което ще рече тъжното общество. По-едрите букви на статията настояваха, че има нова вълна в нашето общество, вълната да се тъгува. Издигали го в култ тъгуването. Видя ми се странно това нещо и си казах що за глупости са това? Даже не я дочетох статията, толкова безсмислена ми се видя. После, обаче, ми се наложи да си попълня гледището и с този аспект. А статията така и не успях да намеря след това...
На пръв поглед изглежда, като че ли моето твърдение и вашите са диаметрално противоположни. А именно, изказването "Забелязвай малките лоши работи". Но не "Бъди песимист", ами просто "Осъзнавай лошото и реагирай на него подобаващо. Тъгувай. Ядосвай се." Но всъщност аз не твърдя обратното на вашето, ами си мисля, че това е предпоставка за да видиш хубавото. Ама наистина да го видиш.
И в този ход на мисли щастието може да не е ти да си вкъщи с любимия човек, ваште да ги няма, вие сте се гушнали и ти гледаш налепените бледозелени звездички на тавана. Да, разбира се, моментът си го бива - пък и то за теб тогава това не е момент, ами една малка вечност. Но не, за друго щастие говоря, пак подобно де, то всичко си прилича, нали така. Говоря ти за това на опашката на студа дето чакаш и нищо не става и ти висиш и колкото и да са живописни висулките, пак ти е студено мамка му, шъййййй да му е...и държавата, и градския транспорт, и шибаната организация, и кмета - и новия, и стария, че и следващия бах му нема ли да стане нещо тука умрех от студ днес цял ден съм висел и нищо не свърших малеееее. Защото да чакаш на студа е просто гадно. Колкото и да се лъжем с по-малкото зло и с потенциалните по-големи проблеми, пак е гадно.
Та идеята ми е ... оцени го че е гадно, преди да се опитваш да мислиш попожително. Ядосай му се или си потъгувай, с други думи - осъзнай се - и ще ти олекне и ще ти стане весело и както си назлобен на онези всичките неща, на които им споменаваш женските родители, така ще ти е и леко и ще се сетиш и за висулките, и за предстоящата ти среща с гаджето и ще ти стане драго и ... да .... ами това е щастие. Да чакаш на опашка и да пристъпваш от крак на крак, за да не замръзнеш. И да си в час.
(Не знам дали успях да си изразя мисълта като хората. Може би трябва да седна и да блогна нещо по-осмислено и ясно по темата.)
Веднъж се притеснявах преди изпит и казах пред един мъдър човек: "Еййй, как не може сега да е утре вечер, да е минало това, което ме чака - да съм изпила горчивата чаша и да съм продължила, независимо от резултата."
А той ми отговори: "Ако днес искаш да пропуснеш един ден, утре - седемица, после - месец, може да си пропуснеш живота...."
Ще започна с тълковния речник. Определено написаното в него не обхваща напълно целия смисъл на думата „щастие”, но въпреки това ще го цитирам.
щастие: душевно доволство и успех в живота; чест, доброчестие, благополучие.
Какво е това щастие? Ще започнем оттам, че понятието „щастие” има двувременно измерение – в настоящето и в бъдещето.
Някои психолози съветват да се живее за мига и да не се гледа в бъдещето. Според тях, когато се ориентираш към сегашния момент, ти ще бъдеш постоянно щастлив. На практика това условие е неизпълнимо, защото хората не могат да не мислят за бъдещето, а и за бъдещето е необходимо да се мисли.
От друга страна обаче, ако си напълно в плен на мечтите си за това, което ще бъде утре, след седмица, месец или година, ще лишиш себе си от възможността да се наслаждаваш на настоящия миг.
Къде е златната среда? Като започнем да чувстваме щастието сега, без да забравяме за бъдещето.
В какво откриваме щастието? Повечето хора смятат, че щастието се състои в успешния брак, здравето на децата, многото пари, излизане в чужбина и др. Животът ни обаче може да се размине с идеала ни за щастие. Ето затова, за да достигнем до щастието, ние трябва да се научим да получаваме удоволствие от това, което имаме. Никакви блага не могат да заменят усещането на обземаща те радост при вида на заляната от слънчеви лъчи улица, цъфналите дървета или искрящия сняг, удоволствието от нежната ласка на любимия или хвърлящите се на врата ти деца.
От какво зависи щастието? На човека е присъщо да поставя пред себе си нови и нови задачи. Но ако нашето щастие зависи от постигнатите цели, това означава, че ние живеем в постоянно очакване… седмица, година … И накрая то ще ни осени със своята благодат. Но какво става с нас през останалото време?
Това не означава, че трябва да се изостави всякаква борба за осъществяване на желанията ни, но едното не пречи на другото. Истината е, че светът е пълен с възможности да се чувстваме щастливи. Те са наоколо и вътре в нас.
Разбира се, прекрасно е да реализираме мечтите си. Но нека признаем, че когато една мечта се сбъдне, ведната изниква нова. И така до безкрай. И защо преодолявайки прегради, постигайки цели, пътьом да не се наслаждаваме на това, което имаме?
Знаменателните събития в човешкия живот не са много, особено в рамките на кратки периоди – ден, седмица, месец. И колко рядко обръщаме внимание на сутрешния душ, който взимаме с удоволствие, после на първата глътка ароматно кафе или на бързата целувка от бягащата за работа жена. Трябва да си напомняме, че всеки час от нашия живот се състои от десетки радостни и приятни мигове.
Какво е стремежът ни към щастие? Той е естествено състояние на човека, макар че в повечето случаи не фиксираме с разума си мимолетните събития, даряващи ни с малки радости. Нека да наблюдаваме едно дете. Веднага ще забележим колко малко му е нужно, за да бъде то щастливо и как светът около него е пълен с удоволствия.
Как се ражда усещането за щастие? Дори при вида на най-обикновен сладолед можем да забравим за момент проблемите си и в душите ни да заискри радост. Това доказва, че щастието не е абстрактна идея, а психическо състояние, което живее в човека постоянно.
Работата е там, че всеки човек има едни или други грижи и когато е обременен с тях, не може да се наслади на благата, които му предлага живота. Трябва да се научим да се абстрахираме от проблемите. Те така или иначе се решават постепенно, а ако днес е невъзможно да се избавим от тях, ще отложим решението им за по-нататък.
От кого зависи да бъдем щастливи? Разбира се, че единствено от самите нас. Трябва да започнем да наблюдаваме по-внимателно онова, което става около нас, и дори да ни изглежда лошо или сложно, да се опитаме да погледнем на всяка ситуация от положителната й страна.
Често пъти се случва човек да мисли, че в момента с него всичко е наред, но е загрижен за това, което го чака например след седмица и по тази причина той губи вкус към живота. И обратното - колко прекрасен му изглежда живота, когато предвкусва утрешната радост и очаква с нетърпение този ден да настъпи.
Ето например ако съобщим на децата, че утре ще ходят в Дисниленд, те така ще се зарадват, че може да не успеят да заспят. Радостта зарежда човека с енергия, а не му я отнема. И ако всички се научим да се радваме на онова, което ни предстои в бъдеще време, то половината път към щастието е вече изминат.
Как да достигнем до състояние на щастие? Всеки човек достига до него по различен начин и изразява емоциите си индивидуално.
Ето например през 94-та година, когато нашите футболни национали станаха четвърти в света, всички хора в България буквално се побъркаха от щастие и го изразяваха по всевъзможни начини. Разбира се моментите, в които в общ порив се обединява една група хора, са много приятни, но след няколко дена всичко се забравя и животът потича в познатото русло.
Как да си осигурим дълготрайно щастие? Да обезпечат радост и в бъдещето, са способни само такива събития, в които изпълнител на главната роля е самият човек, търсещ щастие.
Да вземем пример с млад човек, който е срещнал хубава девойка и се е влюбил в нея. Той се наслаждава на радостното вълнение от влюбването и си представя прекрасно бъдеще – брак, деца… Ако той съумее за години напред да съхрани своето чувство, може да се каже, че той е си е осигурил щастие завинаги. До него ще бъде неговата предана приятелка и съпруга. Ще се появи първото им дете. След това то ще направи своите първи крачки, ще произнесе първите си думи…След това ще тръгне в първи клас, ще стане студент и т.н и т.н.
За много хора извор на непреходно щастие е учението. Този, който се е отдал на познанието, изпитва истинска радост, постигайки или научавайки нещо ново и знае, че тези усещания го очакват и утре, и след година, след пет години.
Увереността, че в твоя живот съществува нещо много значително, което винаги ще те съпътства, поражда оптимизъм и усещане за продължително щастие.
Щастието все пак е чувство, чрез което всеки човек оценява фактите от негова гледна точка - доколко е съумял да осъществи себе си и е успял да реализира целия свой човешки потенциал.
Въпреки че писах много, казах малко, пък и темата е неизчерпаема и вечна.
Що е щастие:
*Ти ме гледаш.
*Усмивката в очите на дъщеря ми.
*Синът ми ми иска съвет.
*Синът ми ми дава съвет.
*Тези планини....
*Я, пчеличките си бръмчат...
*Клиент се обажда отново.
*Майка ми се шегува.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви