Доказано е, че интелигентните хора са най-нещастни. Имам предвид, те си изграждат критерии за нещата около тях, вървят към някаква несбъдната мечта, постоянно се борят. Тъй че е вярно донякъде. Макар че познавам умни хора, които привидно са много щастливи, но това е само привидно. Когато ги опозная разбирам, че това е маска. За съжаление. Но може би така е живота, колкото повече знаеш, толкова повече разбираш, че не знаеш.

  Точно така е, Тери!

   Забелязали ли сте, че най-бедните съсловия в обществото, като ромите и  клошарите, например,  са най-безгрижни, а от там,  и по свой си начин, щастлви! Те живеят за деня, за минутата, без много да се замислят за утре! Сега да има хляб, пък каквото стане! Или както е казал  Еклесиаст "блажени нищите духом", т.е. колкото по-малко знаем, по-малко страдаме!

   Искате ли да сте "мухи"?

Еклесиаст го е казал това за многото знание и печалта, и вероятно е бил прав, след като е опитал цялата мъдрост на земята. За мен въпросът, е, не дали искам или не искам да съм "муха", а постижимо ли е пълно задоволство тук ?  Иначе това с блаженствата го казва Исус в две от Евангелията, като на мен най-много ми допада "...блажени чистите по сърце..." .

Професоре, след романа на Стайнбек "За мишките и хората" ти ни предлагаш своето продължение "За мухите и хората", може би? Това не е плагиатство, но явна и пряка заемка, която би било коректно да цитираш. И въпреки доста интелектуалните коментари на блогерите сравнението е неподходящо и темата "увисва".

Ще  помогна в казуса. Според биографиите на творците не от интелекта зависи продължителността на живота. Има автори, отишли си доволно рано и мъчително от него (Смирненски, Вутимски, Петя Дубарова, "прокълнатите" поети-символисти) и титани на мисълта, доживели преклонна старост (Багряна, Вазов, Кларк, Азимов, Лев Толстой). Примерно една Вера Мутафчиева е още сред нас (Господ здраве да и дава!).

Дали те са били щастливи? Това е съвсем трета тема. Вероятно не! Творческите личности живеят по-пълноценно, преосмислят всеки миг, докосват със сетивата си непознати пространства на човешкото. Но винаги са недоволни, търсещи, стремящи се по оригинален начин да преживеят и предадат познатото. Иначе темата е интересна, но махни сравнението с насекомите. Има доволно много люде, приличащи на животни. Но по-скоро на типове млекопитаещи, маймуни, хищници. Дори циганите, посочени от теб, повече наподобяват гризачи тоест стоят по-високо в еволюционната стълбица. Да се сравняваме с насекоми наистина е прекалено обидно, защото са съвсем безмозъчни!

 Darla-Daisy   "....постижимо ли е пълно задоволство тук?"    Това се опитваме  всички да си отговорим! Въпросът е,  кой колко иска от живота и какъв е прагът на неговото насищане! Затова според мен, богатите, колкото са по-богати, са и по-нещастни!  При тях този праг е станал имагинерен, и от презадоволеност житието им се обезсмисля, ако не си поставят, разбира се,  някакви по-висши цели, като например, благотворителност! 

 swetew, нищо не предлагам и не мога( и не искам) да се сравнявам с никого,  а още повече със Стайнбек!  Просто прочетох тази статия за мухите и тя ме накара да направя алюзия с хората! Отам изникнаха и другите въпроси за знанието, тъгата и щастието в човешкото битие! Които са извечни....

  Пази боже да искам да приравнявам ЧОВЕК с насекомо! То  в случая е само  един алегоричен образ, но на теб ли да ги обяснявам тези неща? ;-)

Уж съм умен , а съм щастлив .Май аз съм изключението ,което потвърждава правилото ,Професоре.

 O, Gen, радвам се да го чуя! Пу-пу, да не ти е уроки! Дано са повече хората като теб! :-)

Вярно е, но ти вкарваш друг смисъл.

 Доказано е, че а)интелекта не винаги е най-печелившата карта в животинския свят (отнема много време, за да се развие, а пък губи други качества), б) мисленето вреди на мозъка (това не помня в каква връзка беше, но идеята беше, че съкращава живота). Но, мисленето или интелекта няма нищо общо с щастието. Да, някои хора с по-наситена чуствителност могат да страдат по-интензивно, но те и изживяват щастието по-интензивно. Ако им се случи да се гръмнат предварително, то си е техен избор, не е естествена смърт все пак.

Щастието всъщност не е обвързано с интелект или мисъл, не знам с какво е свързано от научна гледна точка, но при всички случаи хората май са най-щастливи в миговете, когато мозъкът им е блокирал. Може би има общо с полукълбата-дясното, което е невербално, е свързано с медитацията и интуицията и май-има логика щастието да е свързано с него. Или поне задоволството и т.н. Но за да се усети трябва лявото полукълбо да се е кротнало и да не пречи с оценките си и страховете си. Има и още биохимия, но да не се отнасяме :)

Професоре, теб нищо не те заплашва, спокойно. :)

    на  do100jan  за поздрав откъс от  Й. Радичков " Убий мухата"

 ".....Много често съм се замислял как д а убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти.

Трябва ли тогава да убием мухата!

Може би в Китай това е по-лесно. Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва внезапно своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. Не съм бил по ония места, но никак не вярвам, че там вече са успели да убият мухата." : (                    

:)

По отношение на дълголетието:

Предпочитам един ден да бръмча като муха, отколкото цял живот да мълча като пукал.

http://www.vbox7.com/play:e6322dfe

По отношение на интелекта:

Не съм сигурна, че някой може да го премери или да го обсеби, но понякога завиждам, на онези, на който много им липсва, защото не се сещат, какво точно им липсва. Лошото на ителигентния е че не спира да попълва пропуските си и понякога в гоненето на интелекта пропуска инетересни изживявания с близки хора.