На скъперника
Напразно, братко, с ключове в ръка към своите съкровища поглеждаш и взори неспокойни все така с безумна жад над тях тревожно свеждаш.
Това, което с толкоз дива стръв и с толкоз алчност досега си сбирал, не чувстваш ли — то пие твойта кръв и твоята душа без жал обира!
Виж, мебелите червеят яде. Молецът там ти дрехите поврежда. Ръждата в мрака тайно те краде и подкопава твоята надежда.
А помниш ли? — Ти даваше преди троха любов на бедните дечица. И пълни бяха твоите гърди със радостта на майката-вдовица!
Защо си ти десница вече свил? Как щастието не можа да схванеш! Ако имотът ти е скъп и мил, раздавай го! Така богат ще станеш!
Че иде сетният крадец — смъртта и ще ти каже: “Всичко туй е мое!” Тогаз ще разбереш ти мъдростта: Туй само, що раздал си, то е твое!Архим. Серафим
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви