Вече един месец на по-долния етаж тече ремонт. По цял ден няма покой, къртене, пробиване, чукане... все едно се строи язовир, а не се ремонтира 60 кв.м. апартамент. В най-скоро време очаквам предупредителни сирени и ракети, последвани от експлозии. Целият вход седи по пейките, защото в жилището е невъзможно да се издържа.
Хрумнали са ми няколко възможни решения, които не желая да споделям по Интернет. Всички са незаконни, две от тях са углавно престъпление. Засега най-приемливо ми се струва щом се нанесат, да си паркирам колата точно под балкона им (те са на първия етаж), да надъня Лимп Бизкит и да почна да форсирам на неравни интервали с обяснението, че си ремонтирам двигателя. Даже може да си направя труда да пробия дупки в гърнетата, че да добавя допълнителна тръпка. В ЗДП пише, че е "забранено извършването на ремонтни работи, изискващи форсирането на двигателя около болници и в законно установените периоди от денонощието." Е, аз периодите ще ги спазвам, ама през останалото време жална й майка и на собственичката и на бебето дето е с нея. Нейните майстори като къртят да не се съобразяват с двете бебета във входа?
Иначе и аз гелдам на частната собственост като на храм - много ме дразни, че ако ми влезе крадец в къщата нямам (законно) право да го пречукам:(
Но пък и поддържам мнението, че твоята свобода свършва там, където започва тази на другите. Държа на факта, че жената има право да си предизвикава каквито си иска шумове в дома си, но само при условие, че те не напускат пределите му! Щом се чуват и у вас, това вече си е все едно тя лично е нахлула непоканена.
Лорд, и аз съм си имал проблеми с комшиите като по-малък заради купоните, ама като ми звъннат намалям музиката и казвам на изродите да не вдигат шум. А тая вика "частна собственост".
Лорд, ако беше точно под мен, нямаше да се ядосвам :) Ама аз съм на 3-тия, а тая е на първия.
Аз пък не съм изнервена и не мисля,че трябва така да я нападате тази жена! Първо сам авторът каза,че шумът не се вдига извън определените часове. Така е с блоковете, какъвто и ремонт да се прави се чува навсякъде. Вярно, един месец си е един месец, но като има какво да се работи какво, да се спре ли?! Не съм чувала за тихи ремонти. Ами да частна собственост си е, на всеки може да се наложи, сигурно и аз щях да лудна и да се изнервя, това си е един месец, ама пак ще кажа, като има какво да се работи логично е да се изработи. Не мисля, че и на нея й е приятно да продължава толкова време ремонта.. особено, ако живее насред този шум, освен да й намерите някой по-бързи и качествени майстори, които освен, че вдигат шум и си вършат навреме работата :) И... успех :)
Колкото до частната собственост-тя е многопосочна и важи за всеки. Не разбирам хора, които не могат да търпят и един миг шум. Живота все пак е свързан с издаването на звуци-няма как да живееш в панелка и да се чувстваш изолиран като в къща. Защо да не проявяваме взаимна търпимост в някакви граници? Вярно, всички имам право на покой, но и всички имам право да вдигаме шум. Единственият начин да просъществуват двете права е законът да ги регламентира и съседите да си дават някакъв взаимен аванс на търпение.
Примерно-веднъж като бях в Мадрид, бяхме в апартамент. В момента, в който си пуснах телевизора малко над нормално(не беше много силно, щото беше малко телевизорче, а не някаква система) и излезе една съседка на съседния прозорец и почна да ми се обяснява нещо. Беше 6 часа вечерта. Хубавото е, че аз бях там за 1 седмица. Но можете ли да си представите да живеете всеки ден край тази жена. Да не можете да увеличите звука дори и за 1 песен време? Да не можете да си направите събиране? Не съм сигурна как е със скандалите, щото не сме си викали :) Или пък за шумен секс...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви