avatar

СТАРИЯ УЧИТЕЛ

от Deneb_50 на 07.12.2013 13:02 4 коментара , 329 прочита
Категории: Разкази и поредици, Нещата от живота
Чувствуваше се толкова стар. Вече не помнеше от кога е жив. Живота  си също почти не помнеше. Понякога му се струваше, че е по стар и от Метусалем.
Така се случи, че жена му и децата му си отидоха преди него.
От тогава за старият учител остана едно единствено утешение-Да обсъжда с приятелите си на чашка винце местните хора изкушени от поезията и словото. Е, дали обсъждаха написаното от тях или стореното е друга тема. Всичко това се случваше в близкото бистро.
Понякога за миг си спомняше части от миналото си.Обикновено това се случваше когато  хора на средна възраст го поздравяваха почтително или пък когато поучаваше децата пред къщата си. Тогава пред очите му оживяваше една пожълтяла снимка,която висеше в стаята му. На нея беше запечатан един млад и строен мъж стоящ пред група деца, които го гледат с уважение. Имаше и други снимки, на някои от тях беше с красива млада жена,а на други някакви деца го прегръщаха с обич.
 Веднъж  в един от последните дни на сиромашкото лято след като си пийна задължителните една –две чашки в компанията на приятелите  си тръгна към тях. Отвори входната врата и тръгна към къщата си. Изведнъж се поспря. Дали от изпитото винце,от приятния разговор с приятелите или от оскъдните есенни лъчи натъркалялите се пъпчиви тикви в градината  му заприличаха на деца. Спомените му почнаха да се завръщат и реши да им ги разкаже. Намери една точилка и започна  да преподава на притихналите тикви урока на своя живот.
  Приятелите му така го и намериха-щастливо усмихнат, с точилка в ръце.
Дори птичките накацали върху тиквите не помръдваха, сякаш чакаха урока на старият учител да продължи.
07.12.2013
Разпечатване