avatar

Отиде си...

от Janichka на 07.08.2007 10:48 29 коментара , 11508 прочита
Не беше неочаквано. От няколко години знаехме, че рано или късно ще се случи, но сега наистина беше неочаквано за мен.
Имах среща с едни приятелки на Попа. Точно стигнах до там и майка ми ми се обади да се прибирам. Случило се е в съня му, не го е боляло, надявам се.
Оттук нататък всичко стана много бързо. Дойде лекар, после и от съответната агенция. И така още същата вечер приключихме с "техническата" страна на нещата.
Тъпо е, че така са измислени нещата, че от грижи и тичане по агенции и разни инстанции за документи, не ти остава време да скърбиш и да се сбогуваш с човека. Даже и на погребението трябва да мислиш за разни неща по организацията, да обърнеш внимание на роднините, вместо да си поплачеш спокойно.
Странно е сега чувството, като стана сутрин. Все още не мога да свикна с мисълта, че го няма и като говоря с мама, се притеснявам да не го събудя. И някак си къщата е страшно тиха и празна. Не че преди е била толкова изпълнена с живот, защото той така или иначе не можеше да става от леглото и беше тих. Но сега ИЗОБЩО ГО НЯМА.
Нормално ли е да си на 26 г. и да загубиш баща си? Да не познаваш въобще едните си баба и дядо, защото никога не си ги виждал и са си отишли преди ти да се появиш, а другите баба и дядо да си загубил преди 7-8 години?


Разпечатване