Реших да ви питам това във връзка с написаните "Въпроси на произвола на съдбата" от Govnyo, където се споменава, че джазът бил депресиращ.
Аз съм твърдо убедена, че ДЖАЗЪТ НЕ Е ДЕПРЕСИРАЩ! Той е музика от душата за душата. Да го слушаш винаги е прекрасно изживяване. Остава в теб едно много приятно усещане, комфорт и тиха наслада. Вчера така ми писна от тези заверки и цялото това смятане и чертане, а после и висенето по кабинети, че вместо да работя върху поредния курсов проект, просто се облегнах на стола и дълго слушах Miles Davis. Спомних си за Х.Хесе и любовта му към музиката. Спомних как първата ми голяма любов свиреше на пиано.. Спомних си за реката. За едни слънчеви залези. За една моя необикновена приятелка и най-вече си спомних за мен. Не мога да го обясня... Но е точно като в "игра на стъклени перли" от Хесе.. Музиката те води по един коридор на собствената ти душевност и ти летиш покрай себе си, в себе си, над това и над всичко и единственото, което усещаш е как една вълна те облива и те грабва и не можеш да сториш друго, освен да й се отдадеш... Не, джазът не е депресиращ. Много повече ме депресират песни с текстове от рода на 'искам го, стискам го' и т.н. музика направена изцяло с комерсиална цел от можещи и неможещи да пеят изпълнители с професионално обработени със съответния софтуер гласове... ПС. Съжалявам, че това е препис на собствения ми коментар към вече споменатия постинг, но исках да обсъдим в отделна тема въпроса за депресиращата музика и има ли такава.
Вчера така ми писна от тези заверки и цялото това смятане и чертане, а после и висенето по кабинети, че вместо да работя върху поредния курсов проект, просто се облегнах на стола и дълго слушах Miles Davis. Спомних си за Х.Хесе и любовта му към музиката. Спомних как първата ми голяма любов свиреше на пиано.. Спомних си за реката. За едни слънчеви залези. За една моя необикновена приятелка и най-вече си спомних за мен. Не мога да го обясня... Но е точно като в "игра на стъклени перли" от Хесе.. Музиката те води по един коридор на собствената ти душевност и ти летиш покрай себе си, в себе си, над това и над всичко и единственото, което усещаш е как една вълна те облива и те грабва и не можеш да сториш друго, освен да й се отдадеш... Не, джазът не е депресиращ. Много повече ме депресират песни с текстове от рода на 'искам го, стискам го' и т.н. музика направена изцяло с комерсиална цел от можещи и неможещи да пеят изпълнители с професионално обработени със съответния софтуер гласове...
Е, какво мислите?
Аз лично не съм голям фен на джаза така, че сигурно не ставам за сравнение, но пък не бих казала, че ме депресира. Вярно е, че много малко от тази музика ми харесва, но това, което ми хареса наистина носи някаква различна атмосфера - много по релаксиращо от така наречения Релакс и ми напомня за спокойствието , което ми носи Буена виста например. Какво прилагателно да измисля - нека я нареча уютна музика
А пък за депресирането - по-скоро с музика човек би трябвало да си оправя депресията - поне аз съм така...надали някоя музика може да ме вкара в депресия...
А ако слушате някое маане как ли ще излезете от депресията? Според мен различната музика поражда различни емоции.Те могат да бъдат както положителни,така и отрицателни,зависи в какво настроение е човек,какво е отношението му към дадения стил и т.н.
Депресираща музика....не се сещам.
Иначе напълно подкрепям мнението, че джазът не е депресираща музика. Обожавам джаз и най-вече Рей Чарлс (който може да се свърже и с още стилове като соул, кънтри и тн. - в зависимост от различните периоди в кариерата му).
Може би Sade е доста депресираща. Все едни такива бавни парчета....
Друго в момента не ми идва на ум. Но си мисля, че най-вече човек може сам да се депресира, тя музиката има точно обратната функция - да те изправи отново на крака :)) Заради което не мога да си представя живота без нея :)
депресираща музика, според мен няма. има дразнещи опити за музика, като чалгата, примерно. но чак пък да ме депресира - не, внимавам само да не попадам на места, където ми се натрапва. музиката едва ли може да депресира, по-скоро много депресии са свързани с някакви музикални асоциации, но проблемът е в депресирания човек, не в музиката:)
Мене лично джаза много ме кефи. Особено на тъмно., Супер е.
А за депресеираща музика... Имам 2 диска с нещо между техно и хард рок. Забравих им точно имента. Супер депресираща музика. Аз по принцип ги слушам и 2та стила и много ми харесват. Но това е буквално убиец. Megadrive 2003 се казва компилация. Ако ви се търси и намерите нещо вижте какво се казва буквално спихарска музика. Музиката представлява постояно повтарящи се басове със стържещи китари. Чак дразни мозъка.
А иначе по опън сурс партита обикновено пускат някаква оупън сурс музика, която е нещо като меланхолично техно и действа много кофти
Аз също си мисля, че депресираща музика няма, има просто таква каквато не ни допада.
Не бих твърдял, че съм фен на джаза, но определено има парчето, които ме кефят много.
Сега джаза има хиляда стила - някой писа за chillout jazz, аз ще добавя acid jazz, general jazz И още незнам колко много(само като ги погледна стиловете в Itunes и ме заболява главата).
Чил аут джаза не ми допада много, но acid jazz е много готин.
Наскоро на един купон се бях замислил, че за да могат хората да общуват на такова събиране е необходим джаз - нищо друго не може да помогне.
А що се отнася до депресиране - всяка музика може да те депресира, зависи от настроението ти. Сещам се веднъж като бях много малък - сигурно 10 - ми се бяха накарали едно хубаво и като пуснах телевизора и като почна една класическа музика - е депресира ме и чак ме разплака :)
Имам един познат катастрофирал (за щастие без лоши последици), докато слушал песента Escape (Driving To Heaven).. което е странно съвпадение...
Та след този случай, той винаги се депресира от тази песен, мрази я.. а на мен тя много ми допада иначе..
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви