Софийските общинари се грижат за добрата ни спортна форма, но не само, когато ни увеличават цената на трамвайното билетче и ние изминаваме пеша дълги разстояния. На трамвайната спирка днес бях поставена пред нова дилема, продиктувана от повишаването на температурите и топенето на снега: дали със засилка прескоча локвата, за да стъпя на платното и оттам да стигна до трамвая, или да изкатеря някоя от снежните купчини, наредени до тротоара.
В подкрепа на думите си ви предлагам снимков материал.
Искам да обърна внимание, че локвите са доста дълбоки – над 15 см, а купчините са близо 60-70 см високи. Там, където беше по-лесно да се премине, имаше спрели коли. Нямах време, за да остана на спирката и да снимам комичното преодоляване на препятствията от пътници като мен, но това не ме притеснява. Аз съм уверена, че вие имате достатъчно богато въображение, за да си представите ясно картинката, която ви описвам :)
Професоре, забелязала съм, че когато попадна в идиотска ситуация, се чувствам като герой от абсурден филм. Тоест идиотията ни поглъща. В случая беше същото усещане.
Взех решение, че ще напиша този пост в момента, в който се покатерих върху огромната снежна буца и погледнах света отгоре. Почувствах се особено, защото оттам вече и ракурсът е различен, а и аз самата в този момент, не може да не съм представлявала странна гледка. Абе не ми отива някак на професията.
Но в този миг обаче ти идват само идиотски мисли от рода: ами какво ще стане, ако взема да направя сега една равновесна везна? Примерно! Със сигурност някой познат ще ме види и той също ще „влезе” във филма, ще почувства идиотията, защото ще му се стори, че съм откачила.
Вчера видях един възрастен мъж със завидни физически данни, който успя със засилка да прескочи локвата. Какъв скок, какво нещо! А едно дете след мен се изкачи и слезе от снежната купчина. Възхитих се на разумната му постъпка, защото то реши да не рискува с локвата, понеже за тези дълбочини няма зимни обувки, които да не пропуснат вода. Изпуснах интересни кадри, докато съобразя да извадя фотоапарата, а трамваят ми междувременно дойде.
Арлинка, да, права си, без кражби нямаше да има метро. Просто едното не може без другото, те са взаимосвързани.
Еовин, как добре се разбираме :-) Копривката и тя е пуснала много свежарски пост по темата.
Тери, бат’ Бойко се изживява като кинозвезда и аз само като такъв го възприемам. Преди време му направих два колажа на герой от пиратски филм, но май повече прилича на шериф от някой уестърн.
Ей ги колажите.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви