Коя история ли? Онази от известната песен „Назад, назад, моме Калино”. Ако си спомняте, в нея героинята казва на женения мъж, че е готова на всичко за него: "ке се престорам на църна чума ", „жена ке уморам”, „дечиня ке гледам” и т. н... Тоест безцеремонно ще разчисти пътя към него, но без много, много да се съобразява със семейното му положение.
Спонтанно, и съвсем по учителски, попитах едно младо семейство, с което прекарахме заедно почивните дни, какво ще стане след края, описан в текста на песента. И получих неочакван отговор.
Те предположиха, че след такава силна и изпепеляваща страст мъжът ще легне с Калина, за да види какво е. Просто от любопитство. Но едва ли ще му хареса и съответно няма да изостави семейството си.
Попитах ги защо са толкова сигурни, че на мъжа няма да му хареса секса с Калина. А ако стане обратното? Тогава? Ооо, тогаваа, казаха те, тогава става много сложно. Той може и да се раздели със жена си.
Но защо, продължих да се интересувам аз, само заради единия секс ли трябва да си разваля семейството? Ами да, беше твърдият отговор, защото сексът е водещ в брака, той е най-важното нещо.
Останах учудена от изказването на двамата млади съпрузи, които на всичкото отгоре са наистина много чисти и добри същества, дошли от красивите Родопи преди няколко години тук, в София, за да търсят препитание.
Аз все още не съм измислила какъв да бъде краят на историята с Калина, но във всеки случай, ако нещо се обърка, то няма да е заради секса, а заради любовта според мен. Продължавам да размишлявам върху това, че жената избира мъжа, че тя определя как ще се развият любовните им отношения и ако тя е харесвана, може да стане нейното.
Също така не може да се пренебрегне, че в цялата история е намесена и друга жена. Нейните чувства също имат значение. А това, че е била обикната от този мъж, означава, че и тя ще повлияе сериозно върху развитието на събитията. Но пък от друга страна съпругата вече не е така интересна, както момата, защото вече е спечелена.
А пък мъжът?... Какво ли би сторил той, ако заобича и двете? Има такива случаи. Това е най-лошият вариант, защото до развръзка бавно и трудно ще се стигне.
И все пак. Имаме сюжета, поднесен чрез песента. Кое е най-логичното развитие според вас? Как мислите? Какво ще се случи по-нататък? Ще ми бъде много интересно да прочета коментарите ви.
Ето текста на песента, както и самата песен за припомняне в мое изпълнение.
Назад, назад, моме Калино
Назад, назад моме Калино, не оди подир мене, че пред мене има гора висока, неке можеш да я преминеш. Ке се престорам на славей пиле и пак при тебе ке дойдам гора ке прелитнам, пак при теб ке дойдам, вечно твоя ке бидам. Назад, назад моме Калино, не оди подир мене, че пред мене има вода дълбока, не ке можеш да я препливаш. Ке се престорам на риба мрена и пак при тебе ке дойдам, вода ке препливам, пак при теб ке дойдам, вечно твоя ке бидам. Постой, постой моме Калино, не оди подир мене, че у назе имам убава жена, со дребни, дребни дечиня. Ке се престорам на църна чума и пак при тебе ке дойдам, жена ке уморам, деца ке ти гледам.
Вечно твоя ке бидам, жена ке уморам, деца ке ти гледам, и пак твоя ке бидам.
Аййййййй!!! Страшни сте! Каква пъстра палитра от мнения се получава!
Пестицид, цитираш любимата ми филмова детска песен (за онези, които не са я чували - тя е от филма "Таралежите се раждат без бодли") :) Нека бъде поздрав за теб!
Професоре, благодаря за стихотворението! Много е красиво, нежно и мъдро. Финалът е великолепен.
... Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят,но винаги е лека тя!
Щепс, върховно развихряне! Удоволствие беше да прочета коментара ти може би, защото и аз също като теб симпатизирам на Калина. Сигурно защото ми харесват освободените и силни хора, които не се огъват пред обстоятелствата, за да постигнат мечтите си.
Докато младежът показва обратното: той хем дава индикации, че не е безразличен, хем изтъква като доводи не липсата на интерес към момичето, а трудните обстоятелства от рода на високата гора, дълбоката вода, семейното положение. Което красноречиво говори за едно: че е страхливец. Някъде прочетох, че страхливец е онзи, който се огъва под силата на обстоятелствата и много ми допадна тази мисъл.
Alisbalis, абослютно си права, че Калина прекалено много се разкрива пред мъжа, което я превръща вече в не толкова интересна и привлекателна жена, понеже ясно и категорично заявява, че е готова да му се отдаде. Мъжете обичат да влизат в ролята на ловци и когато нещо се поднася наготово, липсва тръпката от преследването.
Гардженце мило, много проникновени наблюдания имаш върху мъжката психика. Да, така биха постъпили повечето мъже: ще се възползват от ситуацията, но без да губят нищо. Тук виждам известно сметкаджийство, което изобщо не кореспондира с любовта, а само със секса. А влюбените в тях калини с течение на времето също ще загубят интерес, защото те искат всичко, давайки цялата си любов, но постоянно ще удрят на камък, защото няма да го получат. Това положение кара една жена да се чувства недотам привлекателна и желана и всъщност точно това усещане може да я отблъсне завинаги.
Гардженце мило, за мен индикации, че мъжът донякъде пали фитилите на Калина, са неговите доводи. Това за гората, че била висока и тя няма да я премине, че реката била дълбока и няма да може да я преплува, ми звучат по-скоро като провокация. Един вид: като ме обичаш толкова, какво ще направиш, как ще постъпиш. А нейният по-скоро самодивски отговор (плагиатствам от Щепсито) силно впечатлява. Мисля, че точно в това се състои красотата на тази песен - в начина, по който Калина изразява любовта си.
Даа, Ела, коментарът на Stormbringer наистина навежда на много размисли, защото той разсъждава върху темата от гледна точка на българската народопсихология. Наистина ли сме толкова пасивни хора това, българите, че всичко остава на словесно ниво? Задавайки си този въпрос, в главата ми нахлуха много примери от моето ежедневие, които за жалост май потвърждават неприятния извод.
И все пак тук става въпрос за любов, а според мен любовта живее в мислите и чувствата на хората и се изразява главно с думи. Разбира се, най-пълно изражение намира, когато двамата влюбени се докосват физически, но и без физическия контакт любовта съществува.
В песента за Калина обаче ние обсъждаме какво може да е последващото развитие на случката. Stormbringer казва, че по всяка вероятност нищо няма да се случи, няма да има действие след любовните закани на момата. Вероятно някога, когато песента е била създадена, всичко би приключило само с диалога. Съгласна съм. Но може би емоционално двамата герои още дълго ще бъдат обвързани с разменените от тях думи. А думите наистина звучат много, много силно, защото са свързани с вярата/недоверието във всемогъщата и всепобеждаваща любов.
Сечко, ама затова ли била цялата патардия? Калина да узурпира женения мъж и след някоя годинка със съседа рога да му слага? И после ходи и търси логика в постъпките на хората...
Но че има налагане на чувствата на Калина, има. Което с право може да се възприеме и като агресивен акт. Нормално е на някои мъже такова поведение да им се стори плашещо. Всъщност момата нарушава важно правило в отношенията мъж-жена, а именно, че жената може да избира с кого да бъде, но тя трябва да го направи толкова дискретно, че мъжът да остане с впечатлението, че той определя нещата.
В тази връзка искам да споделя, че определението ти за „калинизма, като стратегия на агресивният маркетинг”, която „води до добри (или лоши) сърдечни резултати” ме застреля :)))
За вината в любовта сме на едно мнение, че такава няма, защото чувствата не са нещо, което може да се ръководи и контролира. Само с една реплика не съм съгласна: че любовта е измама. Според мен превърне ли се в измама, значи тя е престанала да бъде любов. Или може би ти имаш предвид друго – че влюбените в стремежа си да бъдат обичани се представят в друга светлина, като по-добри, по-интересни и по-привлекателни.
А моят юначен хипар от приказката те моля да го извиниш, че нещо хич го няма напоследък. Все вкъщи си стои, настроен е на романтична вълна и даже в момента кръстът го е схванал, затова през повечето време почива.
Последните мъжки мнения някак пропускат, заобикалят понятието „любов”, приравнявайки го със секса :) Струва ми се обаче, че непризнаването на любовта е проява по-скоро на мъжко самолюбие, а не, че те не вярват в нея.
Не ми харесва идеята да осъдим Калина на любовни мъки и страдания, като категорично й отнемем и най-малката надежда да се случи един ден така, че тя да бъде заедно с любимия си. В живота обикновено става винаги най-неочакваното. А в любовта не бива да търсим логика: как възниква тя - никой знае и нейната тайна никога няма да бъде разбулена.
Възможни са най-различни варианти, свързани с отношението на младия мъж към Калина. Възможно е той също вече да е влюбен в Калина, но все още да не си дава точна сметка какво се случва с него, защото шоково е попаднал в сложна ситуация. Никак не е изключено и той да се влюби също така безразсъдно в Калина. Ако не в първия момент, може да е малко по-нататък.
Мария, не съм съгласна с мнението ти, че само споделените чувства могат да бъдат наречени любов. Любовта е чувство и щом някой го изпитва, значи това е любов. Затова ние даваме най-различни определения на любовта. Тя може да бъде споделена или несподелена, платоническа или в съчетание със секс, кратка или вечна, спокойна или изпълнена с напрежение и тревоги. При всички случаи влюбеният човек мисли за любимия си почти постоянно; копнее да бъде с него и да изживяват заедно физическо удоволствие от докосването; страда, когато са разделени, но винаги обича, докато обича.
За мен бракът има действие на договор, съюз между двама души, който гарантира създаването на условия за отглеждане на децата. Това е главната му цел. Защото за децата най-добри родители са техните собствени, но се срещат и изключения от това правило.
Брачният съюз се сключва, за да не е така лесно при най-малкия проблем съпрузите да се разделят, тоест той носи елемент на принуда, на натиск, на обвързване, на наложено отвън съобразяване с другия.
Всеки има право на избор. Въпросът за избора е преди всичко личен, но когато касае и други хора, тогава участниците имат право да обсъждат проблема и да си влияят помежду си. Когато един мъж започва да обмисля дали да не се раздели с жена си заради друга жена, от която има деца, без да има никакви други причини да иска раздялата, смятам, че би било прекалено егоистично да се постъпи по този начин.
И сега един музикален поздрав с химна на Родопите - "Бела съм, бела, юначе", за всички, които следят темата. В постинга ви споменах как тръгна разговора за мома Калина: като обсъждане как евентуално може да продължи историята. Нямаше да ви занимавам с този въпрос, ако младото семейство от Родопите не ме беше провокирало и мен с отговора си. На клипа ще видите съпруга, който снощи ни попя от сърце. Извинете ме за недоброго ми справяне като видео оператор. Не бях готова да започна записа навреме и затова е отрязано началото на песента.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви