Благодаря за коментарите. Беше ми много интересно.Нали на всички вас е ясно, че разказах един ден от живота на моето семейство, без да посягам на българската история, на турците, на паметта, на миналото, на бъдещето и т.н. Гадно ми е да рецитирам за отрязани ръце, крака и избодени очи. На сина ми също му е гадно. За малката ми дъщеря звучи неразбираемо и тъжно. Историята си е история. Затова има такъв учебен предмет.Всички знаете какви бисери има в българската поезия, които си заслужава да бъдат изучавани и повтаряни / без да бъда много романтична/: " Понякога ще идвам в съня ти, като нечакан и неискан гостенин..."Историята е миналото.Защо тя трябва да бъде кошмар в сънищата на моите деца и дори в моите собствени?Историята е факти, които всеки българин трябва да знае.Нека си остане само това.
Благодаря за вниманието.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви