avatar

Какво не ни е наред!?!

Добре, предупреждавам, афектирана съм.

Вчера, много се ядосах на една статия за опитите на ЕК да пробутат ГМО в Европа, въпреки гражданското несъгласие. И съответно написах едно писмо протест.  Можете да прочетете една от версиите в блога ми. Както и да е, това не е самореклама в случая. Въпросът е, написах писмото, пратих го, където съм описала, мисля да го допълня с малко доказателства и да го пратя на още някои по-подходящи места. И споделих във Фейсбук.

И какво ми отговаря най-добрият ми приятел (адвокат и високо интелигентен човек)?! Че се надявал да няма никакви резултати, но общо взето информираните активисти не били лошо нещо. Направо ще повърна. Наистина не мога да разбера, какви хора изобщо сме. Защо не искаме за нищо да се борим, а когато някой се опита да се бори за нещо, му се присмиваме! Не мога да разбера каква е тази робска психика в главите ни. Не е вярно, че нищо не можем да променим - можем. Въпрос на желание и критична маса.

В крайна сметка, в писмото си, аз съм се опитала да кажа, че най-добрият начин европейският потребител да приеме ГМО е, те да са отбелязани на етикетите на храните. Това не е нещо голямо. Етикети, на които поне в нормалните страни се отбелязва съдържанието има. Въпросът е, производителите да са задължение да отбелязват ГМО и да носят материална отговорност за това. Само тогава пазарният принцип може да влезе в сила и потребителите да решат какво искат да ползват и да изразят мнението си чрез покупки. Иначе на практика, хората се лишават от това си право.

Както и да е, може и да не съм права, може и да съм била дори още по-афектирана вчера. Няма значение. Това което ме потресе, е че умен човек реагира по този начин. "Надявам се да не успееш". И защо? Защото се опитвам да защитя правата си? Това толкова лошо нещо ли е? Лошо ли е като ти продадат нещо развалено да го върнеш или да се оплачеш? Как това право е извоювано точно, като продавачите спонтанно решили да връщат развалена продукция?

Някои хора казват, че сме големи колкото мечтите си. Колко големи са мечтите ни в България? Вярно, животът ни е труден. И какво, това значи ли, че трябва да живеем като скотове и да не мечтаем за нищо, да не искаме да променим нищо, просто да гледаме да се наядем, да погледаме турски сериали и да си легнем? Наистина съм потресена. Потресена съм, че хората не разбират нуждата да се борят за това което смятат за правилно. Кой ако не ние ще промени света? Кой ако не ние ще промени обществото ни към по-добро. Не може така, не може с апатия към прогреса, няма такъв прогрес. Наскоро четох за някаква джаджа, която засича плодовитостта на мъжката сперма. И коментарът на "специалистите" беше - може и технологията да е достигнала до ниво, до което медицината да отиде до хората, но хората не са готови за това. Това на никой ли не му звучи зловещо? Защо изобщо хората като мен се морят да измислят някакви неща, ако обществото никога не стане готово, за да ги ползва, ако винаги ще се държим като скапани маймуни и няма да ставаме по-добри, няма да се учим как да се държим по-цивилизовано, няма да се научим какво значи да си член на обществото. Не само да си член, но и да участваш активно в това общество, да търсиш правата си и да издействаш нови, които смяташ за важни за всички. Значи една корпорация или едни бесни фермери(или таксиджии) могат да си издействат права, а нормалните хора нямат право на това. Къде изобщо живеем? Германецът, в който си ударих главата всяка седмица е на някаква демонстрация. Звучи безмислено, но той вярва в това което прави и вярва, че е длъжен да го прави. Защо в България никой не се чувства длъжен да прави нещо добро за всички? А напротив, даже се и присмиват. Или свиват рамене и отминават. Кой точно ще направи страната ни по-добра? ББ?! Просто така ли? Колко точно закона ББ отмени заради общественото негодувание? Това не е ли достатъчно ясен знак, че управлението има нужда от нашето негодувание. Ами как тогава го изразяваме, как помагаме на управниците да управляват като се крием като мишки.

Много съм ядосана, но трябва да тръгвам, така че толкова засега. Знам че някои хора ще ми се подиграят, защото мислят също като моя приятел, но не ме интересува. Просто не може така.