Най-после след 2 дни мъчения успявам да отворя някакъв прозорец в който да напиша коментар. И това ми напомня все повече, защо аз вече почти не пиша в блога. Честно казано наминавам през ден единствено воден от носталгични чувства.ТОВА Е НАЙ-БАВНО ОТВАРЯЩАТА СЕ СТРАНИЦА. Понякога трябва да чакам по 15 минути да ме прехвърли. Това е безумие. Но и БГлог, вече е различен. Превърнал се е във форум. В главната страница преобладават темите “Как се напихме вчера”, “Хора, бях на кино” и “Сбирка по хайдушки”. Сигурен съм, че за авторите, търсещи внимание и чат, тези постове са от огромна важност, но все пак, това би трянвало да не е форум а блог общност. Не може всяка една публикация да бъде на първа страница. Нали блогът всъщност е нашият “дневник”. Аз мога да си напиша в дневника “Днес утрепах една муха и осем чАса” и нищо повече. Е трябва ли тези мои прелитащи мисли да се изшляпат на първата страница на общността. Специализираните общности се посещават от по 5 човека. Всички тези неща правят БГлог все по малко привлекателен и лишен от първоначалния си чар, когато пишещите тук имаха какво да кажат.
В момента вече 4 дни духовете са разбунени от няколко коментара, които на някой видиш ли “му прозвучали” обидно. Четох коментарите, четох воплите на недоволните, изчетох всички призиви... Всички са прави... за себе си. Аз лично се заинтересувах от творчеството на Борислава... и ми хареса.Някои от коментарите и наистина са малко груби, а прителят и ако каже такова нещо на момиче пред мен ще изяде един сериозен тупаник, но това не променя факта, че Борислава ми стана интересна.
И поради всички споменати по-горе причини, решението е едно единствено. Всеки един от нас да има възможността да е ‘господар’ на собствения си блог. Ако искам да не излиза дадено повествование на първа страница, да не излиза. Ако искам да изтрия пост, да могада го направя, ако искам да изтрия коментар, да нямам грижи да го свърша. Ако искам да огранича достъпа на даден потребител до блога си, да имам тази възможност. Смятам, че това е най-правилното, защото така е в живота. Аз живея по собствените си критерии за правда, морал и т.н. и мога да избирам приятелите си и местата си на изява. В живота никога не са ми били нужни модератори и администратори, които да решават вместо мен кое е добро и кое лошо.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви