Беше удоволствие. :)

Търпението не е като самобичуването и подчинението,  то не е като покорството

Това, че ние сме покорна рая (както са ни наричали "правоверните"),  не значи, че сме били търпеливи

Търпението е висша благодат, която в съвременни условия не вирее, тя съществува само в онези кътчета на Земята,  където думата "дух" тежи повече от думата "материя". Това са онези духовни оазиси, без които ние не бихме могли да съществуваме.

Мда, нима за един католик "Ватиканът" не е духовен оазис, нима за един мюсюлманин Мека не е един оазис,  нима за "западните религии - монотеистичните юдеистични религии един Йерусалим не е свещен град (духовен център-оазис)

В по-близък план, нима ти не се чувстваш духовно обогатена след посещение на близкия манастир, или Рилската света обител

Скоро - тези горе изброени кътчета ще изчезнат от лицето на духовната карта. Те все повече се комерсиализират и от ендо и екзогенни са факторите, влиящи на това.

Нима се учудвате?

Търпението е като да посадиш дърво,  но не е като да отгледаш дете.

Търпението да отгледаш дете се нарича Любов към ближния. Търпението да отгледаш орехово дърво е онази благодат, която нашият Господ(ар) очаква от нас.

Plankov,

благодаря ти за хубавия коментар. Казваш много важни неща в него; трябва ми време, за да помисля върху това, което си написал.

Търпението и на мен не ми е силна страна,  и ако мога да кажа, че в лицето на майка ми (която ме е осиновила) виждам Султана от романа на Д. Талев, няма да сбъркам ни най-малко. Тя, майка ми (щото биологичната родителка не я познавам, грубо ще е да я нарека майка),  се е омъжила за неособено богат мъж (не, че тя, майка ми е била богата, де),  та решили да имат дете. Биологични му работи (или както моя духовен наставник казваше,  "уроци") не могли да имат дете,  и решили ...ще вземем едно детенце от един дом и ще го отгледаме.

Бога ми, аз бях един абсолютен пубер, с всичките му възможни сложности, една майка с висок морал, като моята ме изтърпя. Вършил съм всичко, изключая убийство и сводничество (сякаш)

Та тя ме изтърпя, мен чуждия. Та това е търпение. Другото,  да отгледаш твоя кръв, друго е...

Та аз съм като едно посадено орехче от което и майка ми и баща ми са чакали плод - моята любов,  грижовност и пр.

Та .. сякаш май вече майка ми го получава (плода), а баща ми не успя (помина се)

Та търпението е различно от покорство,  любов към ближния,  лицемерие и прочие.

Аз не съм оформила в главата си все още мнението си, но първата мисъл, която ми мина през ума, беше, че е много важно търпението към какво по-точно е насочено. Съответно това го оправдава или не. Защото има ситуации, в които е престъпление да проявяваш търпение, тоест да не се противопоставиш, и други, в които чрез смирението се изпитва силата и възвисеността на човешкия дух.

Ела, откъде я събираш цялата тази мъдрост, естетика и финес? Просто възвишено.

Планков, благодаря ти за коментара. Поради него сякаш осмислих, че Любовта и Търпението си приличат поради Смирението. Да "носиш", както е казано в Библията недостатъците на ближния си с любов, означава преди всичко да осъзнаеш, че ти си също толкова несъвършен като него - не можеш да осъждаш някого, който носи същите човешки качества като теб. Иначе се превръщаш в лицемер. А, за да можеш да понесеш Любовта се изисква Смирение, подкрепяно от Търпението, че невидимото в момента Добро в един миг ще добие образ.

Обаче тук става дума за друг аспект на търпението. Това е търпението за постигане на всяка голяма и добра цел. Да създадеш нещо красиво и стойностно. Да си търпелив към малките слабости на хората, които обичаш. Търпеливо да подкрепяш децата си. Да проявиш търпение в пътя, който си избрал, като не очакваш бързи, а трайни резултати.

Просто става дума за друг вид търпение.

Този, положителния вид търпение, според мен има нещо общо със смирението. С това, да не се гневиш лесно, а да приемаш нещата спокойно и мъдро.Такова търпение има общо с хармонията и красота в душата и отношенията. Това е нещо, на което се уча и е много важно за мен.

Или казано по-общо, като продължение на мислите на Нели, важно е да си даваме сметка в името на какво избираме да проявим или да не проявим търпение. Целта оправдава този избор.

Замислих се каква точно е разликата между "търпение" и "смирение" и за целта отворих речника. В него пише, че "смирение" е синоним на кротост, покорство и скромност. А при "търпение" са дадени думите: постоянство и настойчивост. Тоест, има съществена разлика в смисъла на двете понятия.

Благодаря на всички за страхотните коментари!

Ако продължа мислите на Шогун, бих казала, че "волското" търпение има много общо с ПРИмирението; а не със Смирението.
Куини, права си - много е важно какво точно си позволяваме да търпим. Едно е да търпиш днешните си несгоди, без да се изкушиш да откраднеш или излъжеш. Твоят избор да направиш това, което смяташ за правилно, да не се изкушиш да тръгнеш по лесния път, този избор те прави свободен човек.  Това е положителното търпение, за което говори Шогун.
Съвсем друго е обаче, когато търпиш, стискайки гневно зъби, когато се примиряваш не за да опазиш душата си от порока, а се примиряваш ВЪПРЕКИ душата си.

Планков, много ме развълнува с коментара си.

Шели много добре е изразила това, което чувствам и аз - "А, за да можеш да понесеш Любовта се изисква Смирение, подкрепяно от Търпението, че невидимото в момента Добро в един миг ще добие образ."
И понеже говорим за силата на търпението, за мен най-голямо търпение е нужно, за да възпиташ дете. Не просто да го създадеш и "отгледаш", като го вържеш за синджир и му хвърляш хляб в краката.
А всеки ден да си с него, да знаеш дали плаче, защото му никва зъб или защото някой приятел го е предал. Хиляди пъти да обясняваш, че печката пари или че без приятели е по-добре, отколкото с лоши приятели.
А какво огромно търпение се изисква да преминеш през периода на пубертета му, когато твоето дете изведнъж е заменено от някакво извънземно, което нито говори езика ти, нито се реши, но за сметка на това сменя прическите си всяка седмица...Тъкмо свикнеш, че съществото с лилава коса и три обеци на лявото ухо си е твоето детенце, и след 5 дни ето го вече остригано на ивици и облечено в стил "ходещ зомби"...

И най-изтощителното е, че това търпение да си добър родител трябва да го имаш всеки ден, по 24 часа, 365-366 дни в годината. Кошмарно. Ако искам детето ми да не крещи, като ми говори, да не лъже, да не мързелува, винаги да изпълнява обещанията си, да е усмихнато и спокойно - аз трябва да съм всичко това, което изисквам от него. Адски голямо търпение трябва, за да си модел за подражание. Като учител ми беше много по-лесно -  работех като такъв модел до 2 часа, после се прибирах и можех да не съм вече толкова идеална ;).  Сега...децата ми ме научиха да бъда смирена. Да бъда търпелива още се уча... 

PS   Днес е Успение на Пресвета Богородица - покровителката на всички майки. Поклон пред силата на майчината любов!
Да са живи и здрави всички именници!

"Преклонена глава сабя не я сече" според мен е смирение,подчиняване и покоряване на чужда воля.Примиряваш се със съдбата си и я приемаш такава,каквато е.Не се и опитваш да я промениш,защото твоето вътрешно "аз"вече я е приело за даденост-съдбата.

При търпението проявяваш настойчивост и упоритост когато преследваш постигането на поставената от теб цел.Способен си да търпиш до определен момент-обикновено се казва "докато чашата прелее"и една капка само може да предизвика обрат в действията ти и със зъби и нокти да се бориш за постигането на същата тази цел.

В моя роден край има една такава приказка:"От добро ниелаш!"/"От добро си лош!"/Използва се като упрек,не за похвала.Толкова си добър,че позволяваш с добротата си на лошотията да вирее.На мравката път правиш,а си затваряш очите пред лошото/дали пък за да не развалиш собствения си рахатлък?/.С добрината не пречиш на никого,включително на онова,което пречи на доброто да вирее.Тази прекалена доброта е по-близо до смирението,отколкото до търпението,при което бавно но сигурно се придвижваш до целта.Тази доброта не е добродетел.Има една "Тънка червена линия",която я отделя от търпението като добродетел.Ето какви мисли ме споходиха!?

Daleto,

Със сигурност твоят роден край е в триъгълника Враца - Плевен - Монтана. Няма друго място на света, в което да се използва този израз. Хиляди пъти съм чувала баща ми да го употребява :).
Благодаря ти за хубавия коментар! Поздрави!

@Manka

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

       (Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни)

@Daleto

И аз съм от Северозападна България, от врачанския връх на този триъгълник. В мига, в който стъпя на родна почва, говорът ми се променя и децата ми почват да ме поправят, че не се казва "леп", а "хляб"...А аз пък ги поправям, че диалектът е богатство, а и с някои мои роднини, като например леля ми, не мога да говоря на книжовен български.  Тя е неизчерпаем извор на народни мъдрости и  изрази от нашия диалект...

Мандалата е страхотна. Но за мен най-преломния момент е как после я развалят. И тази красота се връща обратно в небитието, запомнена само в нечия памет или евентуално снимка. Докато пак не я създадат някъде-същата, но не съвсем. Което май е най-важният урок.

Manka,

Благодаря.

Дени, благодаря за оценката!
Вярно, смисъл носи най-вече самото разваляне на многодневния труд на този, който е постигнал нещо толкова красиво.
Освен това има толкова много неща, които можем да научим от тези тибетски монаси и религията им:
--внушава колко преходно е всичко материално, което имаме
--учи на дисциплината да започнеш всичко отначало, след като нещо ценно за теб е разрушено
--учи те, че макар нещата около теб да са подвластни на ВЪНШНИТЕ сили на разрушението, ВЪТРЕ в теб се намира най-ценното, онова, което никой не може да разруши или да ти отнеме без твое съгласие  ......

Разбира се,напиши ги тия северняшки приказки (не знам дали си чела нещо от сайта северозапад.хит.бг, ама повечето неща в него са твърде нецензурни, за да мога да постна нещо от този сайт тук ).  Сигурна съм, че ще разбера повечето от думите, диалектът би трябвало да е много близък до моя.

Започвам по същество.Думата "леп"отключи северняшкото ми чекмидже.От тук нататък кавички няма да слагам.Имах учител по руски,който ни учеше как да учим.Неговата тайна на успеха се крие в това,че всяка информация трябва да отиде на точно определено място,в точно определено чекмидже/то се намира в главите ни/.Учиш по математика-отваряш чекмиджето по математика,учиш по руски-отваряш това по руски и слагаш урока там.Я си представете ученици-казваше ни той-учите по български,отваряте чекмиджето по физика,какво става?Нищо няма да научите!....Изпробвана е системата,върши работа-допълнението е от мен.

И така,думата леп какво отключи в мен?...И я като си идем в моя край едем леп.Без леп гозбата не ми е блага,а като се прибера в големия град ям хляб,защото храната не ми е вкусна без хляб.Като си отидем там и дъщеря ми/5,5 г./след два-три дни започва да използва тамошни изрази като говори с баба си или комшийките.Обича да трони кукуруз,да полива цвекето и след това да го кине.Пеят си двете "Цъфнало цвеке шарено"след което внучка започва да благославя баба си:Да си жива и здрава бабооооо!Баба и отговаря:И ти да си ми живо и здраво!

Много обича да си връзва шореца и пешкира на баба си,да вземе една тояга или колец и да се прави на дръта бабичка,да оди на пъта и да вика на бабите:Яла тука...Най-интересното е,че прави забележки на другите,а тя може да ги използва,защото така иска,а още по-интересното е,че като се приберем в София,превключва някакво копче и се започва:Яко,забравИх...и задължително прави забележки,ако някой греши.

Предлагам ти за финал една северняшка гозба:Взимаш компир,режеш го на търкула и търкулата ги пръжиш в зейтин.Подправчици-чесън,копър оцет и някои северняшки приказки и изрази като: камик,одая,миндер,одая,ковьорче,яла вам,конеца се кине,да отмаляме,че е коджа,чекай манко.....,,,пипера на гозбата е-ни очи,ни срама.Има и лют пипер като-запикал си пчешки очи,но той е по желание.Не използвах кавички,защото щеше да излезе много "накавичкено". 

Не мога да кажа,че ги използвам,от много години съм в движение,но ми е драго да ги слушам.

Чакам с нетърпение да се озова отново там  и да си заредя акумулаторите.Обикновено се шегувам,че и аз като Иля Муромрец като стъпя на родна земя и се усещам по-силна,започвам да усещам прилив на енергия и сили ,след това се прибирам в голямата лудница до следващото "изтощаване"на акумулаторите.

Като тръгнем да си ходим.,задължително спираме в сърцето на Врачанския Балкан.И един букет за теб на края на дългата тирада от качамачец ,шибой и мушкато.Поздрави!Беше ми приятно!

Daleto,

Благодаря ти много за този виртуален букет от родния край!
Когато на човек му се случи да иде да живее другаде, всяко такова връщане към корените му става много важно...Въобще не разбирам хората, които се срамуват от родното си място и се налага да "забравят" начина, по който са говорели. Винаги в такива случаи се сещам за един разказ на Хайтов, "Дърво без корен", в който снахата се срамуваше от диалекта на дядото и му забраняваше да използва "селски" думи пред внучето си. 

Поздрави!

Шеговитият отговор по нашия край е "И да има нещо, няма нищо" :). 

 Аз ти благодаря, че ми дойде на гости!
Често си мисля за блога си и за блоговете на другите точно като за лично пространство, за дом.
Приятно е като ти дойде някой на гости, още по-добре - ако се сети да си "събуе обувките". 
 

.........Добре е да се сети да си събуе челите,още по-добре е да не забрави да си тръгне,а като си тръгне да не вземе по погрешка чужди чели!.......И най-важното е да не забравя,че е на гости.Ще се срещнем отново,някъде из виртуалното пространство!