Иска ми се да погледнем на ситуацията от друг ъгъл. Защо трябва да се гледа на религията като на начин за промиване на мозъци? Нима стоенето по цял ден пред компютъра не промива мозъка на децата? Малчуганите непрекъснато играят на игри, които включват убийства. И колкото повече хора унищожиш, толкова повече точки получават. В края на краищата се стига дотам, че голяма част от учениците не знаят какво е книга, но не могат да живеят и един ден без интернет. Да не говорим за медиите – телевизия, вестници и т.н., които денонощно внушават на зрителите, че няма нищо по-важно от парите и че ако не използваш тази марка шампоан или онзи модел телефон не си пълноценна личност.
От друга страна, всяка истинска религия (т.е. просъществувала през вековете въпреки всякакви несгоди, гонения) - християнство, ислям, будизъм, проповядва любов към ближния, стремеж към самоусъвършенстване и способност да прощаваш. Религията показва друга гледна точка – че всичко материално е преходно, докато духовното богатство е вечно никой не може да ти го отнеме. Тези послания се противопоставят на убежденията, налагани ни постоянно и показват, че има и друг път, че всеки човек има свободата да избира.
А и нека си кажем направо: вероучението най-вероятно ще има твърде ограничен ефект. То не може да замени възпитанието на родителите – ако те са атеисти е почти невъзможно детето да стане по-различно. А и в България е модерно да си атеист, това се счита за похвално и по-скоро вярващите са поставени под натиск. Преподаването на християнски или каквито и да е други добродетели просто би могло да бъде един отговор на негатвните влияния на средата, в която живеем.
Съгласна съм, че има религиозни фанатици. Но е крайно време всички да се научим да ги различаваме смирените хорица, отдали живота си на служба на своята вяра. Фанатизмът е изграден на основата на омраза. Той не е част от религията, просто я използва като параван, докато преследва политическите си или други цели (същото се отнася и за сектите). Има и преподаватели, които не могат да представят духа на религията по подходящ начин. Затова и трябва да се разработи подходящ учебен план, както и да се извърши подбор на тези, които преподават. Просто трябва да се помисли как да се организира това начинание, за да бъде наистина полезно. Това, което ме плаши е, че нашите политици и изобщо хората на отговорни постове най-често не мислят с главата си.
В общи линии съм на мнение, че не е нужно да занимаваме учениците с най-дълбоките същностни въпроси на религията. Те имат нужда да бъдат запознати само с най-важните послания: да уважават близките си и своите ученици, да не лъжат, да помагат на човек в нужда. А ако някое от тях в по-късна възраст поиска да научи повече за своята религия, чудесно. Ако не, поне ще помни, че някога са го учили на благородство.
Вярата не може да бъде наложена на един човек, той трябва да вярва с ума и сърцето си, не сляпо и не от страх.
Съгласна съм с Lord deSword, че човек трябва да помогне на старата дама да слезе от автобуса заради радостта, че прави добро, а не от користни чувства. Затова и съм убедена, че някои атеисти разсъждават и се държат по-христянски от много вярващи.
denijane, ти си права, че връзката с бог е нещо много лично. Може би наистина е грешно да става публично достояние. Но аз съм присъствала в час по религия в едно училище в Германия и бях приятно изненадана. Не ставаше въпрос за християнство, ислям, будизъм и т.н., а се говореше за духовното изобщо. Беше наистина вълнуващо и сякаш сближаваше учениците както с преподавателя, така и помежду им.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви