За вероучението и първолаците

???Ау???
Напълно съм съгласна с теб, дано някой ги спре навреме. Макар че с тоя проект на МОН... Уф!!!!
Все пак Финландия е една прекрасна студена страна. Първи по писане и четене, втори по математика в света, никой не преподава каквито и да са религии. Висшето образование е безплатно. Май трябва да преориентирам патриотизма си.

добре, че още нямам деца, защото ако на моето дете у въведат такъв предмет ще ги изпозаколя и този път не се шегувам!!!

Като цяло мисля, че децата са доста по-освободени от възрастните и съответно са с много по-непромити мозъци.
Затова, да им се насаждат от малки нечии чужди интерпретации за света и всичко останало е малко нелепо, когато става дума и точно за религия.
Мисля си, че религията е нещо, което човек сам трябва да избере (или да не избере), когато усети за себе си, че има нужда от това.
Т.е. трябва да има някакъв начин децата да се развиват духовно, но не знам дали обясненията за чичкото с брадата ще доведат до нещо.
Та, хем съм съгласен с теб донякъде, хем ако трябва да измисля някаква алтернатива, абсолютно нищо не ми идва наум.

Аз съм съгласен да иде някой като мен, който се интересува от митология, и няма нещо, което да чете с по-голямо удоволствие от митове и легенди, и да им разказва какви вярвания имат хората по света и т.н., но има едно малко "но" - аз съм против религиозната принадлежност и не принадлежа към никоя религия - а това, което те искат е да ги обърнат към православната секта, ми не мерси, като порасне, ако толкова иска и има желание само да си прецени иска ли, не иска ли, ще се присъединява ли, няма ли, но докато е малък и се впечатлява от всичко чуто и видяно е адски гадно да му се набива религиозност в главата - това е по-голямо извращение от ония чичковци в полите от поста на Тери!!!

Опа, ще заминаваме явно, преди да се окажа със заколени учители, шашрдисано дете и мъж в затвора.
Не е нужна алтернатива, Веско. За мен религията също е нещо, което сам трябва да избереш. Не се имам за духовно неразвита само защото не съм избрала религия. Книгите, писането, музиката също са ми помогнали да се извися, без да ми натрапват религия. Освен малко хипи мислене, ама щом и джойнт не паля, значи е умерено.

Е, може би трябва да уточня (за да съм справедлива), че засега часовете са изборни и децата ги посещават с декларации от родителите си. Но пък кметът на Пловдив каза, че мислели да въвеждат задължително вероучение. И то ако е в такъв вариант е доста неприятно.

Аз също мисля, че е хубаво някой образован човек да разкаже на учениците за различните религии, какви са им митологиите, за какво става въпрос в тях. Ама не и на първолаци. И не и по този начин.
Защото това не е направено с цел да образова, а да зарибява. И е гадно. Още помня колко бях въодушевена от училището по това време. Ми то тогава децата са толкова чисти. Защо трябва да им се говорят такива неща. Трябва да се развива духовност, хубаво, ама че то това е най-духовната възраст изобщо. За какво им е религия като и без това са най-близо до Божественото.
Гадно е че толкова добра са се ориентирали. Щото много добре знаят, че не могат да пробият при по-порастнали деца.

Абе не знам какви са и тия родители дето са се подписали. То е ясно, че са го направили щото са мислели, че е за добро, ама защо просто не оставят децата да мислят за това като им дойде времето.

И освен това много ми се иска да вярвам, че в някакъв момент разните църкви и религии ще осъзнаят, че трябва да оставят хората сами да си избират. Но пък това би било признание, че нито една религия не е по-добра от другата. А това точни май никога няма да го признаят.

Родителите, коит са подписали, най-вероятно са много вярващи и това не им пречи. Виждала съм доста фанатизирани майки...

и аз съм виждал разни вярващи мадами, даже едната следваше теология, но всичките, с които съм говорил и са казвали, че ще чакат детето им да порасне достатъчно (т.е. поне а 15-16) преди да го въведат в религията. Фанатици! Те са най-ужасната паплач, не за друго, ами защото религиозните им познания по религията, която изповядват са толкова слаби, че няма докъде. Истински вярващите, с които съм имал досег (засега само християни), никога не са били фанатизирани, даже напротив - винаги са твърдели, че религията е лично право на избор и съответно това е било тяхното

Абе то ако питате мен не са и фанатици, просто са глупави. В смисъл, не осъзнават, че това което правят е нередно. Без да искам да обидя никой.
Просто едно е вкъщи да му говориш на детето някакви неща, които да са си лични ваши работи и така то да има време да си ги обмисли и да си реагира по детски на тях. Ама е друго да го прави в клас, да му говори някой от позицията на авторитет, да му изпълва очите с чудеса и да му описва свят, който не съществува. И после като направи някоя пакост и да реши, че е най-лошото на света. Може и да има някакъв превантивен ефект, ама мисля че е повече стряскащо. Или по-скоро шизофренично. Ще го вземе на вътре, ще се кефи, после ще направи някоя палавост, щото няма как, и ако го е взело достатъчно навътре, ще страда. Докато някой не му каже евентуално, че няма нужда да страда. И тогава ще престане да му пука и всичко ще е безмислено. Само дето след 20 години като си има дете, ще мисли че е много хубаво да се ходи на такива уроци. И  ето ви поколения объркани хора.

Аз още си спомням как бях въодушевена от една детска Библия и като исках да питам баба ми за нещо и тя ми се скара що съм толкова набожна и на мен ми стана толкова мъчно. Защото бях малка и за мен беше важно. Не ме спря да се интересувам и да търся, но още като се сетя и ми става гадно. И ми е леко неудобно да обсъждам религия с произволни хора. И това от едно изречение.

Първата ми Библия беше детска, аз сама я поисках, никой не ме спря - купиха ми я (въпреки явната антирелигиозност и на двамата ми родители). Сега си мисля, че по онова време (9-10 години) поглъщах всякакви книги, явно майка ми е сметнала, че това за мен ще бъде поредната книга. Ами така си и беше....Книга с приказки.
Малко по-късно блъснаха братовчед ми с кола. Много плаках, не се знаеше дали ще оживее. Една приятелка, вярваща, ме убеди, че ако се помоля в църквата, ще ми олекне. Не ми олекна, църквата ми беше потискаща, мрачна...Май тогава някъде разбрах, че не е за мен и от тогава храмовете са ми интересни в архитектурен смисъл.
Като студентка, някакъв човек раздаваше на входа на СУ библии. Странно място, а. В първия момент хич и не погледнах какво ми подаде, после видях, че е Библия. И сега си я пазя. Не че вярвам, ама да си я имам.

Е, то няма лошо да си я имаш за справка дори. И за обща култура. А пък аз обичам и да си я чета от време на време- все пак това е религия променила живота на милиарди, има сила в нея. Пък и какво да се прави, моята детска Библия доста ме зариби, така че още се считам най-вече за християнка, въпреки че всъщност май си падам много повече по дао и тантра.

А за църквата, не знам ти в коя църква си била, моята най-любима е тази на Св. Неделя (ъъъ, май). Вътре е едно толкова успокояващо и златно. Много ми харесва. Много ми е вдъхновяващо. Може би повече за зяпане от колкото за медитация, ама какво пък. И с очите може да се радва човек.
В Рим имаше една църква (катедрала може би), която много приличаше на нея. Не знам дали беше католическа, май да, дори не си я и спомням вече ясно, ма беше също много топла. За разлика от всички останали, които бяха твърде студени.

Предполагам че ако беше попаданала в подобна църква може би щеше да ти хареса повече. Поне за уединение става понякога. Но пък не смятам, че всички са длъжни да бъдат християни или да бъдат религиозни. Аз съм водна душа и жадувам за отдаване и сливане (даже ме кефеше точно емоционалността на исляма-не ми се карайте, ама мургави и понякога красиви и религиозни мъже-твърде добра реклама са, добре че съм жена).

Не мисля, че пътят на всички задължително минава през религията. Има толкова много начини да изследваш душата си както и ти каза. Религията към момента не е достатъчно пригодена за извисяване. Твърде е затрупана в боклуци и безмислици. Е, ако човек има желание пак може да открие истината, но пък ако имаш желание можеш да я откриеш навсякъде, така че...

Винаги съм била категорично против каквото и изучаване на религията в светското училище. Но нека ви разкажа как "защитниците ра религията" реагират в такъв случай на протеста. Преди година забраних категорично (признавам си, вдигнах скандал) за това, че учителката по история е завела дъщеря ми, заедно с класа, на църква. Бях предупредила преди това, че не желая да и се насаждат каквито и да е религиозни идеи по какъвто и да е начин. Няколко месеца след това, по първия възможен повод - преместването и в училище на село, където си купихме къща, из целият град се пусна слуха, че е преместена, защото е бременна, с уточнението - така е, като майка и не я учи на религиозни добродетели. В случая няма значение, че детето е на 12 години и е девствено, което мога да докажа с медицински документи от няколко независими гинеколога. Ясно ви е, че точно РЕЛИГИОЗНИТЕ са хора, които вярват ирационално на всякакви небивалици. За мой късмет - детето е далече от цялата тази гадост и няма как да бъде засегнато. Не мога да кажа, че на мен и на съпруга ми не ни стана неприятно (за малко), но какво друго може да се очаква от представители на религия, според която всяка гадост се изкупва с паленето на свещ за 10 стотинки :-).
Въпросът ми е - докъде ще се стигне, ако допуснем в училище ТАКАВА РЕЛИГИЯ, С ТАКЪВ ЛИЦЕМЕРЕН МОРАЛ и поведение тип латиноамериканска сапунена опера.

Не помня точно от къде,(книга или филм)  но помня следното съдържание"

Говорят си някакъв турчин (през турското робство) и българин, който се помохамеданчва,  и турчинът му казва:  "ефенди ти колкото и да се молиш на алах, цял цивот ще си останеш христианин, Но твоите деца ще умират за Алах"


Та, какво направи комунистическия режим ?

И аз съм против вероучението в училище. Християнски добродетели - добре, но доскоро имахме два синода, официален и алтернативен. Добре, че на последното събиране Наско и Vimp-a ме просветиха, че разколът вече е приключил. Но когато става дума за изучаване на вероучение, винаги питам: А скандалът за приходите от свещоливницата? Нещата за мен са прекалено комерсиализирани. И наистина не е морално след всичко това да се изисква задължително вероучение. Защото пак ще има изкривявания и несъответствия.

Ей, това с момиченцето е гадно. Ако беше моята дъщеря щях да ги съдя вероятно. Или да си намеря няколко яки момчета да пребият, който е пуснал слуха. Не за друго, а защото е гадно да говориш такива неща за дете. Как то да се защити от такова нещо? И защо трябва да отмъщават на детето, защото не им харесва как го възпитават родителите му/и. Но честно, не бих се хванала да доказвам, че е девствена. Защо трябва да се травмира от гадни гинеколози допълнително. И кой има право изобщо да изисква такива доказателства. Да хванат да се застрелят и това е. И бременна да е, не е първата, не е и последната. И в дори по-религиозни страни се случва. Отвратително.

Единотвас- искаш да кажеш, че заради комунизма сме против преподаването на религия ли? Религията е нещо, което човек сам трябва да избере, а не да му го натресът на главата, когато нищо не разбира и после да се чуди как да се справя с митология и ценности, които не са му присъщи. Какво толкова страшно има в това да оставиш човек сам да избере в какво да вярва? Или хората по рождение са лоши и не могат да правят изобор сами за себе си, затова трябва да им го спестяваме? Не съм съгласна.
Работата на родителите и училището е да дадат на децата способността да различават добро от зло, а това не е свързано с никоя религия. Това са нещата, които обединяват всички религии. Те са над тях. Пък от там нататък какво значение има в какво вярваш. Както прочетох в една книга (Търсачът на светове)-не е толкова важно по колко пъти на ден се молиш, а как живееш през останалото време.
(и не може да не ми направи впечатление минусчето горе, интересно)

мдам, това за малката е гадно, но като се сетя, че аз в пети/шести клас съм бил гадже с братовчедка ми (добре, че имаше добри хора да ни кажат, защото ние не знаехме). Както обичам да казвам: "Един път да ти излезе приказка, че сестра ти е курва, иди доказвай, че нямаш сестра"...

Пестицидче какво бе пила на последната ни среща? :))))) ...Добре, че на последното събиране Наско и Vimp-a ме просветиха...:)))))))

RE към denijane
"Единотвас- искаш да кажеш, че заради комунизма сме против преподаването на религия ли?"

Искам да кажа, че заради чавдаро-пионеро-консомолската ти връзка, ти е промит мозъка по определен начин!

И това, че почват да обучават на религия децата (както са правили преди 9-ти )  те дразни и не го възприемаш.
Също така искам да кажа, че както възпиташ едно дете, с такива схващания  ще стане  порасналия  човек.

Вариант 1  Християнин
Вариант 2  Мюсолманин
Вариант 3  Атеист
Вариант 4 ......................

Ти от кой вариант си?

...е винаги има вариант да не стане такъв, ама процентно е несъимеримо малък шанса.

Мисля, че е идиотско да се индоктринира на малки деца каквото и да е. Дали ще е религия или вяра в чичко Ленин - все е гадна манипулация. Така произвеждаме поколения хора лишени от избор. Избора на сърцето си в какво да вярват. Само единици от тях ще са тези, които случайно или нарочно, когато пораснат, ще потърсят и друг начин да гледат на света. Повечето ще си останат с промити мозъци.

Ъъъ, единотвас-твърде млада съм, за да ми се отразява чавдаро-пионерската връзка. Никога не съм била нито едно от изброениете. Пиша това, в което вярвам и то е че няма нужда човек да бъде възпитаван в религия. И особено не в училище.

Вкъщи-както и да е, там нямаш много избор, но в училище-не. Още повече, че ако аз съм родител, не желая нещо толкова лично като религията да бъде преподавано на детето ми. Най-малкото защото аз може да имам различни виждания по въпроса. Или по-точно, защото имам различни виждания по въпроса.

Не вярвам в определението православен християнин (както и католик или протестант). Това са глупости. Ако искаш да си християнин, не ти трябва църква, имаш си книга, имаш си и мозък и сърце. От къде на къде някой ще си въобразява, че може да ми бъде посредник с Божественото? Не, благодаря.

И ако си прочел изписаното досега от мен щеше да знаеш аз от кои съм. Няма нужда да го повтарям. Но както съм от тези, така мога да отида и при другите и при третите (е, атеиска няма да стана вероятно). И точно този избор защитавам. Всеки има право да си избере религията, също както има право да си избере мъжът/жената. А да пропагандираш над беззащитни деца е просто белег на слабост. А слабостта води до маниакална жажда за сила и власт.
(и ако линка и червеното са намек да направя същото, честно казано не знам как да линкна към името ти, ако искаш кажи ми и ще го направя. Но при положение че не знам предпочитам да не се мъча да превключвам на латиница)

Ау-у-у отвратително! Ще им промият мозъците на горките дечица. Да да имаха мозък колкото милозливата авторка, но не би. Горките, сега от вярващи ще се превърнат в религиозни вярващи. Кошмар за безбожниците.

Не бива така, не бива. Ето днес православните ще си правят часове, а утре ще тръгнат по ислям и ето ти религиозен конфликт. Тогава ще трябва да молим Коминтерна ще ни спаси.:)

Аз съм против въвеждането на религиозно обучение в училищата, но по причини различни от тези на безбожниците.

1. За вярващ човек преподаване на общо религиозен предмет е безбожническото третиране на вярата и следователно кощунствено.

2. Няма достатъчно добре подготвени специалисти.
2.1 Читавите богослови отдавна се занимават с неща различни от богословието, а останалите не могат да предадат смислено нужните знания, на децата. Причината е проста, не познавайки добре собствената си вяра, не можеш да опознаеш и чуждата, камо ли да я обясниш някому.
2.2 Ислямския институт в София подготвя кадри на ниво сравнимо с много лош техникум. Способността на останалите деноминации включително юдеите и множеството малки християнски общности да осигурят преподаватели за малкото деца е химерна.

Ау, как ме изкараха пък и безбожница. Вай вай :)

А колкото до умствените възможности на първолаците - тук не става въпрос колко са умни те, а дали са на възраст, в която да се набъркват в нещо толкова сложно като религията и последствията от избора и. И дали изобщо родителите трябва да решават дали да запишат децата си в час по някаква религия- ами ако те са против семейните им ценности, ако обаче не запишат децата си, те ще ги подложат на натиск от страна на тези, които ходят. Ако ги запишат, как да им обяснят после, че не одобряват това което са им казали. И да развалят авторитета на учителите на тази ранна възраст. После върви обяснявай, че учителите всъщност трябва да се слушат.

И да разбирам ли, че нямаш против да се обучава всяко дете в семейната му религия? Значи всички религии са еднакво добри, но човек трябва да си стои в собствения гьол. Иначе не може? Брей.

Аз пък си мисля, че ние и сега си им промиваме мозъците. Нали им внушаваме, че момченцата не бива да плачат, че момиченцата трябва да правят като майките си... Някои пък го обръщат противоположно: момченцата могат да носят и поли, не е задължително момичетата да готвят... Религията е просот дргото име на определено семейство стереотипи, а вярвам, че никой от вас не може да опази детето си от сетреотипи, а и не иска - нали ще сатне аутсайдер. Засега нещата са свободноизбираеми и не виждам причина за паника. Даже е добре, че става още в първи клас, щото после учат Павел Вежинов и какво ли не и става лошо, а повярвайте ми - във 2 клас молих нашите да ме запишат на тея часове (тогава СИП религия) и те така и не разрешиха, което е много лошо аз мен - децата, които ги посещаваха сега имат понятие от всички религии (не са изчели Библията, не са фанатици), просто са образовани... Време е да се смени Дядо Коледа с нещо по-метафизично.
Знам. На моята шефка й е по-добре да остави детето си да  вярва в добрия старец с подаръците. Всички искаме послушни и манипулируеми деца, но не е ли хубаво да ги научим да мислят и още на 7-8 годинки да ги поставим пред въпроса искат ли да вярват в нещо и кое да е то?

Единотвас, приятелю, комунизма си е същата религия, както и църковното християнство и всичките останали съвременни религии. Правилно ли съм те разбрал?

 Защото съм бил и чавдарче и пионерче и без малко комсомолец и МРАЗЯ цялата тъпа идеология до дъното на душата си. Така, както мразя църковното християнство, войнстващите мохамедани и идиотските секти от всякакъв род и вид.

 От там нататък - и аз не съм съгласен да се преподават каквито и да било религии в училище, обяснявал съм няколко пъти защо и ако трябва пак мога да се обоснова.
 Отделно, че като цяло училището е място за учене! възпитанието може и трябва да се дава единствено от близките.

 Може би не е лошо да има предмет от сорта на сравнителни религии или история на религиите в университетите, но това е максимума, който мога да преглътна.

 Най странното е, че в основата си всяка религия има нещо добро. Което е тотално изкривено и загубено веднага, след като е започнала войната за душите на вярващите. Тоест, максимум 50 години след създаване на въпросната религия.

 Та така, всеки има право да вярва в каквото си поиска, но принудителното наливане на каквато и да е било религия за мен е престъпление.

 Ако някой иска да ме убеди в противното, може да се пробва :)

 П.П. Към Лорда и Винка: Абе и ние се чудим като имаме деца на възраст за училище дали въобще да ги пускаме там...
 Много, ама много се надявам тъпите експерименти с учениците най-накрая да престанат!

аз почвам да си мисля, дали да не преминем към частна форма на обучение? В смисъл аз да му преподавам. Докъм 14-15г. няма да имам проблеми с учебния материал, може би само по граматика незнам дали ще мога да се справя, но пък майка му и по-специално баба му са филоложки и ще се справят.:) Единствения проблем е, че като го понауча да мисли като баща си - иде ли някъде на училище или подобно мероприятие и ще стане абсолютен социопат, след като види там какви индивиди се намират...

Бе не е хубаво да се лишава детето от училище-вярно има и тъпотии, ама понякога е и забавно. Пък и трябва да свикне са съществува сред индивиди с различно от неговото/нейното мнение. А и там е сред връстници, вярно, някои от тях ще са боклуци, но пък има и такива, които не са. Така де, дори кучетата трябва да се социализират.
Но наистина експериментите с децата трябва да спрат в някакъв момент, че вече има достатъчно осакатени поколения.

точно заради тези експерименти не ми се ще да го пускам на училище!!!
аз съм жертва на подобен експеримент и не искам от това да страда някой на когото държа, при условие, че има доста по-добра алтернатива.

Абе добра е от образователна преспектива, ама не и от социална. Щото човек си има нужда от среда, която да отговаря на възрастта му, от хора на неговото ниво, с които да обменя информация и да си формира мнение, от авторитети, с които да се научи да се съобразява. Вярно, нямам дете още ама аз не бих го спряла от училище. Може би ако преценя ще потърся някое училище, което да е на по-високо ниво от средното, но не и напълно да го спра. Е, освен ако не направи някоя голяма глупост предполагам

Не мисля, че начинът да се реши този проблем е този. Човек трябва да си отстоява правата, а не просто да се отказва. А и от друга страна, целият ни живот е един експеримент, така че какво толкова. Поне можеш да му помагаш и да го напътстваш. А ако си стои у вас ще загуби много ценни изживявания, които точно правят детството толкова любима възраст.

 

Иска ми се да погледнем на ситуацията от друг ъгъл. Защо трябва да се гледа на религията като на начин за промиване на мозъци? Нима стоенето по цял ден пред компютъра не промива мозъка на децата? Малчуганите непрекъснато играят на игри, които включват убийства. И колкото повече хора унищожиш, толкова повече точки получават. В края на краищата се стига дотам, че голяма част от учениците не знаят какво е книга, но не могат да живеят и един ден без интернет. Да не говорим за медиите – телевизия, вестници и т.н., които денонощно внушават на зрителите, че няма нищо по-важно от парите и че ако не използваш тази марка шампоан или онзи модел телефон не си пълноценна личност.

  От друга страна, всяка истинска религия (т.е. просъществувала през вековете въпреки всякакви несгоди, гонения) - християнство, ислям, будизъм, проповядва любов към ближния, стремеж към самоусъвършенстване и способност да прощаваш. Религията показва друга гледна точка – че всичко материално е преходно, докато духовното богатство е вечно  никой не може да ти го отнеме. Тези послания се противопоставят на убежденията, налагани ни постоянно и показват, че има и друг път, че всеки човек има свободата да избира.

А и нека си кажем направо: вероучението най-вероятно ще има твърде ограничен ефект. То не може да замени възпитанието на родителите – ако те са атеисти е почти невъзможно детето да стане по-различно. А и в България е модерно да си атеист, това се счита за похвално и по-скоро вярващите са поставени под натиск. Преподаването на християнски или каквито и да е други добродетели  просто би могло да бъде един отговор на негатвните влияния на средата, в която живеем.

  Съгласна съм, че има религиозни фанатици. Но е крайно време  всички да се научим да ги различаваме смирените хорица, отдали живота си на служба на своята вяра. Фанатизмът е изграден на основата на омраза. Той не е част от религията, просто я използва като параван, докато преследва политическите си или други цели (същото се отнася и за сектите). Има и преподаватели, които не могат да представят духа на религията по подходящ начин. Затова и трябва да се разработи подходящ учебен план, както и да се извърши подбор на тези, които преподават. Просто трябва да се помисли  как да се организира това начинание, за да бъде наистина полезно. Това, което ме плаши е, че нашите политици и изобщо хората на отговорни постове най-често не мислят с главата си.

  В общи линии съм на мнение, че не е нужно да занимаваме учениците с най-дълбоките същностни въпроси на религията. Те имат нужда да бъдат запознати само с най-важните послания: да уважават близките си и своите ученици, да не лъжат, да помагат на човек в нужда. А ако някое от тях в по-късна възраст поиска да научи повече за своята религия, чудесно. Ако не, поне ще помни, че някога са го учили на благородство.

Аха, ценно изживяване ли е да те удрат с линия през пръстите? (детска градина)
Учителката ти да те нарече лайно и да ти удари шамар пред целия клас?(начално училище) Като това не е единственото унижение, което съм преживяла от нея. Не, не драматизирам.
Не че някой ме е спрял от училище...Но съвсем се отклонихме от темата :)

дени, единственото нещо, което не мога да дам над детето си при самостоятелно обучение е точно социалния фактор. Всичко останало, което ти изброяваш може да бъде научено и без училище, особено що се отнася за авторитетите и уважението, защото днешната младеж им липсва точно тази част от възпитанието, която е трябвало да им дадат родителите им - да уважават другите и да се отнасят към тях по начин, който искат да получат в отговор. В момента расте едно таквоа поколение (което в интерес на истината започна малко преди нас да се развива), което не зачита нищо и никого и му липсва елементарно възпитание...

Ео- това не се случва на всеки в училище. Моят най-гаден момент в училище беше когато във втори клас учителката ми написа двойка по краснопис и ми хвърли тетрадката на земята. И да, когато ми намериха въшки в пети или шести клас. Беше много унизително, ама не бях само аз. И все пак после всеки път като проверяваха и си умирах от страх. Но като изключим подобни глупости, никой от учителите не ме е удрял или обиждал. Със съучениците е имал инциденти, но никакви ексцесии. А не беше толкова отдавна все пак.

Мисълта ми е, ако някой си позволи да се държи по този начин с детето ти, иди говори с него и ако не стане, сменяш училището и толкова. Но това да се научиш да се справяш с такива ситуации е част от живота. То е ясно че никой родител не иска на детето му да се случва каквото и да е неприятно, но то винаги се случва. Не казвам, че трябва да става, а че е неизбежно. Но степента си зависи и от училището и детето в крайна сметка. Не знам, за мен спирането от училище трябва да е наистина за в крайни случаи. А и се сети за всички хубави моменти, които си изживяла в училище. Склонна ли си да лишиш детето си от тях? Първи приятелчета, първи любовни трепети, първо преписване :) То е ясно, че това ще се случи рано или късно при всички случаи, ама в училище някак си не си сам, всичко си се случва точно, когато му е времето.

Мортиша: в случая не ставаше въпрос за вероучение по всички религии, а само по православие. Освен това, те няма просто да им казват, че трябва да са по-добри, ще ги обвържат с митология и определени правила на поведение. Такива, които примерно аз не одобрявам. Не виждам защо трябва да се посещават часове, които нямат смисъл.
И смятам, че срещата на човек с духовното и с Божественото трябва да е строго индивидуална и извън училище. За мен е отвратително само да си помисля как ще сричат молитви в час. Това ме дразни до безумие. За мен религията трябва да е нещо лично. По-лично дори и от секса. Така де, не че смятам секса за кой знае колко личен, ама сравнението да кажем че бива.

И не на последно място, добродетелите трябва да се учат от родителите, а не от някакъв човек в училище. Според мен това е още един начин, с който родителите се опитват да избягат от отговорност.
А колкото до материалното- ми то си зависи от човека. Мама мен ме е научила достатъчно добре да бъда нематериална (до степен, до която вече не и харесва много). Имала съм и добри учителки по литература-часовете, в които вярвам съм научила може би най-много за човешката душа. И какво, и без часове по религия не си падам по най-новите модели телефони. Та искам да кажа-всичко е въпрос на възпитание. Това възпитание, което се получава вкъщи.

(баси, това трябваше да е кратък коментар :( )

Специално за Mortisha Med: имам само един въпрос. Защо първични добродетели като "не лъжи", "не кради" и прочее трябва да се обвързват с религията? Държа да получа отговор.

Бате, взе ми го от... клавиатурата - за мен разните ми ти му там религиозни хора са лицемери - преподават грешен модел на поведение - не кради, не убивай и т.н. хубаво, но как ти го казват - не го прави, защото така смяташ за правилно или просто защото би било хубаво, ако всички сме така, не няма такова нещо - не го прави, защото някой си ми ти му там с някакъв статут в дадената религия го бил казал, или пък защото ако го правиш нямало да отидеш еди къде си. Защо просто не го направиш с мисълта, че ако ти не го правиш на другите, има малък шанс и някой друг да не ти го направи на теб? Защо не подадеш ръка на слизаща дама от автобуса не заради мисълта, че си купуваш индулгенция, а заради радостния пламък в очите й и усмивката на устните, докато поема твоята (само пример)

Съгласна съм, съгласна, Лордчо. Ако не убедиш човек, че това което искаш от него е добро за него и ще му стане по-добре правейки го, той или няма да го направи или все ще гледа да се скътае.
Мотивация, мотивация му е майката.

Пък ако на мен някой ми подаде ръка като слизам, най-вероятно е да се срещне с моторната резачка. Ако не е сладък. Ако е сладък, е предполагам че ще се усмихна мило и после ще пусна резачката. :)

Утре, в сутрешният блок на бтв ще има дебат на тема "история на религиите или вероучение в училищата". Който се буди рано може да гледа и да разкаже. Аз се надявам да го проспя.

  Специално за Mortisha Med: имам само един въпрос. Защо първични добродетели като "не лъжи", "не кради" и прочее трябва да се обвързват с религията? Държа да получа отговор.
 
  Първото, което ми дойде на ума след като прочетох въпроса ти, беше: А защо не? Все пак те са проповядвани от религията и целта на вярващия човек е да ги развие у себе си. А какво имаш предвид под „първични добродетели”?

  Ако съм те разбрала правилно ти си на мнение, че качества като честност, почтеност и т.н. трябва да бъдат развивани у децата без да се споменава, че те са проповядвани от тази или онази религия. Аз обаче не виждам нищо лошо в това, стига да не се прибягва до манипулативни ходове като: „Ако не вярваш в Бог, ти си лош човек”. За съжаление, винаги има такава опасност, защото в края на краищата тази задача  би се изпълнявала от хора, а не от ангели. Според мен оптималният вариант би бил да се разяснят на децата основните принципи на религията, както и те да се тълкуват и обсъждат в клас.

Вярата не може да бъде наложена на един човек, той трябва да вярва с ума и сърцето си, не сляпо и не от страх.

Съгласна съм с Lord deSword, че човек трябва да помогне на старата дама да слезе от автобуса заради радостта, че прави добро, а не от користни чувства. Затова и съм убедена, че някои атеисти разсъждават и се държат по-христянски от много вярващи.

denijane, ти си права, че връзката с бог е нещо много лично. Може би наистина е грешно да става публично достояние. Но аз съм присъствала в час по религия в едно училище в Германия и бях приятно изненадана. Не ставаше въпрос за християнство, ислям, будизъм и т.н., а се говореше за духовното изобщо. Беше наистина вълнуващо и сякаш сближаваше учениците както с преподавателя, така и помежду им.

Е, да де, ама в случая наистина става въпрос за целенасочено преподаване само на една религия в час. Иначе ако ще се говори общо за духовността нямам против. Дори може и да има полза.

Въпреки че пак има известна опасност, защото някои ще разбират лесно, а други-не и може да доведе до озлобление. Точно затова смятам, че трябва да си остане лично. Хората са на твърде различни нива в духовността си и е малко несправедливо да срещаш малките деца от рано с точно този проблем. Въпреки че признавам си, нямам си идея от средната духовност на първолаците и тук може и да греша.

Но при всички случаи всеки има право да съществува на нивото си и не ми допада опита да се оеднаквят децата.