Може и да не знаете, но да ви светна с едно смущаващо откровение – не ставам за даскалица, а за учителка, пък, хич.
Запознати сте с факта и че не ставам за дипломат, затова няма да водя преговори с никой. Като стратег съм пълна нула и затова войните си ги водя сама. Но точно сега ми се иска да напиша нещо с главни букви, не че искам да ви навикам, но
АКО НА НЯКОЙ МУ СЕ ДОИСКА ДА ПРОЧЕТЕ ТОЗИ ПОСТ, МОЛЯ ДА НЕ ПРЕСКАЧА, А ДА ЧЕТЕ НАРЕД ИЛИ ИЗОБЩО ДА НЕ СЕ ЗАХВАЩА, за да не ми се налага да се обяснявам допълнително с коментари, които да повтарят съдържанието на този текст, защото не ми се отдава обясняването.
Днес мили блогерчета ще ви разкажа за извинението, що е то и има ли почва у нас /тук разбирайте териториите на блога/. И да не ви се иска требе да има. Щом аз съм чувала, че има такова явление значи го има и из териториите блогови. Ако ви се иска да се измъкнете от този пост без коментар, прав ви път, но ако искате да разберете за какво иде реч ще търпите и ще четете.
Няколко пъти ми се е случвало да се чувствам обидена из разни постове, но не си спомням да съм ревала на нечие силно администраторско рамо. Питайте Тери!
Много пъти ми се е случвало да обиждам хора из блога целенасочено или без да искам и когато са ме хващали в обида съм се извинявала. Прави се така. С двата средни пръста натискаш на клавиатурата следните букви И З В И Н Я В А Й. Много е лесно и не изисква особени граматически и езикови познания. Едната фонетична азбука е съвсем достатъчна.
Пример от моя блогерски опит /за да ви прозвуча много убедително/:
Съвсем наскоро написах един пост, в който разказвах личното си преживяване във връзка с приключенското си давене в информационния океан, станал известен наоколо с прякора си Гугла. Тогава писах в единствено число, за да разберете, че разказа е строго личен по отношение на моя милост, затова беше в първо лице единствено число, но една дама го прие твърде лично и аз СЕ ИЗВИНИХ, нали така?!
Както виждате не написах „Почнах да и’ се обяснявам”, а се извиних и после на всички обясних написаното от мен. До тогава не осъзнавах, че пиша толкова сложни неща, но напоследък се чувствам сякаш пиша на чужд език, защото все се налага да СЕ ОБЯСНЯВАМ в чувства и отношения породени от мои действия и бездействия в Бглог .
Общо взето смятам, че няма особено значение кой е крив и кой е ПО-ПРАВ в един спор. Защото всеки си гледа от неговата позиция, окопава си се в някой пост, които си крой и прекроява, събира си съюзници и почва словесен обстрел, разстрел или екзекуция, приема, че е непоколебимо прав, не желае да изслуша никой, чете постове през пръсти и коментари според собствения си интерес, прави си изводи по собствения си вкус и после се сърди, че съм в противниковия лагер, а аз съм си в МОЯ лагер, после като се разбере, че не съм на тази страна ми се избира на чия страна съм, а дори никой не иска да се досети, че другите мислят, че съм им враг, когато се окаже, че съм враг на всички пиша коментар на тема „Аз съм си аз и имам нещо общо само с мен” , ако не вярвате проверете. Вярно е че съм добра ракета-носител и понякога печеля време за някой от лагерите я с пост, я с коментар, я с писмо на личната, но все пак съм си само на моя страна. Защото знам, че в много трудните моменти съм си САМА , защото се оказва, че всяка територия ми е чужда, понеже като не съм „приятел” съм ВРАГ.
Освен всичко друго всеки спорещ наоколо заема винаги някаква твърда позиция на непогрешимост, започва да играе ролята на жертва в градация мъченик и накрая светец и не желае да погледне нещата от някоя друга гледна точка, не желае да приеме, че не е безгрешен и не желае да достигне до някакъв смислен диалог. Ваша си работа.
Но като се карате понякога не се ли замисляте, че изтезавате хората, които ви харесват, че мобилизирайки ги в безплодни спорове изисквате безприкосновена вярност към идеи, които може и да не изповядват?
Можете ли да приемете, че някой ви е приятел и въпреки това не се чувства длъжен да се съгласява с вас?
Можете ли да приемете, че за едно добро приятелство не е нужно всеки да си нахлузи на мозъка овчето съзнание?
Можете ли да си представите, че някой има непреодолимото желание да не е свидетел на поредната провокация?
Можете ли да си представите, че някой може да се чувства ваш приятел и все пак да не иска да участва в поредица от интриги изсценирани по един и същи, много плитък и много досаден от повтаряне начин?
Във връзка с всичко това искам да кажа, че когато някой пише/крещи, че се чувства обиден е логично този, които е посочен за виновен ДА СЕ ИЗВИНИ и то на всички, които са вкарани в поредното неприятно приключение.
Ако мили блогерчета не сте пораснали достатъчно, за да постъпвате правилно тогава си разделете куклите и парцалките, някъде настрани без свидетели, които да си организират сейр-оргия на ваш гръб.
През това време си позволявам да ви призова съвсем сериозно и напълно в трезво състояние: „Пораснете, моля!”
Един зрял човек трябва да знае, че извинението не е проява на лош вкус, нито на слабост.
Да се извиниш означава, да се опиташ да чуеш болката на другия. Това е проява на човещина.
Ако не можете да намерите сили, да се извините на другарчето си съблогерче от сърце, направете го от елементарно възпитание, ако това е много тежка задача, тогава се извинете заради някакъв вид извратено кавалерство, ако кавалерството ви е твърде тежка роля за изиграване направете го от куртоазия с цялото лицемерие на света в ръка или поне в двата средни пръста, с които ще си направите труда да го изпишете на екрана.
И ако не можете да се извините едни на други, защото сте още твърде малки в сърцата и твърде тясно скроени в душата за такъв товар, то поне се обърнете към всички съблогери, които не искат да бъдат въвличани в скандали и се извинете, например така:
ИЗВИНЯВАЙТЕ, ХОРА, ЧЕ СИ ПОЗВОЛИХ ЛУКСА ДА ВИ ЗАЛЕЯ С ДУШЕВНА ПОМИЯ, но храчките ми свършиха.
И понеже на мен наистина ми свършиха храчките, сега се обръщам към всички, които си направиха труда да ме изтърпят:
ИЗВИНЕТЕ, ЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА ИЗТЪРПИТЕ ПОРЕДНАТА МИ СЛОВЕСНА ИЗЦЕПКА, НО МИ ПИСНА ОТ СКАНДАЛИ!!!
П.П. Имате възможност да се извините, ако искате, но ви забранявам да се плюете наоколо. Това си е моя пост. Ако не ви харесва, че е на заглавната, свалете го, моля!!! Наистина нямам нищо против да си е само в моя блог.
1. "С двата средни пръста натискаш на клавиатурата следните букви И З В И Н Я В А Й."
Абсолютно не съм съгласна. Аз пиша с 10 пръста :))).
2. "напоследък се чувствам сякаш пиша на чужд език" - абсолютно съм съгласна :). На всички ни се е случвало. Просто тук липсва възможността да видиш жестовете, мимиката, да чуеш интонацията - затова почти винаги написаното се възприема буквално. Ужасно гадно е, особено ако съм си мислила, че съм се изразила пределно ясно, а се окаже, че някои от прочелите са се обидили или са ме разбрали съвсем погрешно. Тогава почвам да си мисля, че чувството ми за хумор е изчанчено и неразбираемо...
Хубав пост, Диди. Личи си колко те е боляло, докато си писала.
Относно споровете - копирам коментара си от поста на Манка:
Аз мисля, че всички ние сме гости във виртуалното пространство, наречено BgLog.И е добре да си събуваме калните обувки, преди да влезем тук.
{И няма нищо обидно, ако домакините отвреме-навреме ни подсетят, че изтривалката е отвън, ПРЕД вратата.}
Администраторите не са изтривалки за нашето лошо настроение!
Не знам какви нерви трябва да има Тери и колко да обича този Блог, за да успява да коментира толкова толерантно и винаги да се стреми да спазва добрия тон.
Ela Georgieva, уверявам те че не съм наранена, просто съм бясна от повтарянето на едни и същи негативизми в отношенията наоколо. Схемите винаги са едни и същи и не ми допадат. Искам просто ясно да заявя, че не ми харесва да ме въвличат в безпочвени спорове, които могат и има начин да се избегнат, ако се надрастне ЕГОТО. Проблемът е че никой не иска да го направи и затова затъваме във все по-дълбоката кал на обяснения и оправдания.
Извинявам се ,но ще взема и ще извадя от контекста на казаното само това-ПИСНА МИ ОТ СКАНДАЛИ..Ако се замислиш ,а ти си много млада дама и можештова да го сториш,ще разбереш ,че някой е направил скандал.И от скандала следват всички по следващи последствия-не ти се отваря блога-вътре знаеш има скандал,виждаш хубава публикация, а никой не и обръща нимание заради скандала и т. н. и т. н.И накрая ти като добре владееща натискането на клавишите по клавиатурата написваш това.Та думата ми е кой предизвиква скандала.И защо точно сега скандал и още много защо.Спирам ,че трябва да закуся.Та кой направи скандала?
Сетих се и за пример.Значи някой е взел едно миризливо ,гнусно ухаещо лайно и го хвърли по лицето ти.Ти да се защитиш ,колкото и да ти е гнусно ,махаш от лицето си това ухаещо и миризливо лайно и го запращаш по този, който ти го е хвърлил.Той почва да пищи, че си го омацала,защото не и очаквал твоята защитна реакция.Идва някой ,който не е видял началото на случката и като вижда омацани, доволно миризливи, ви накарва да се извините.Ти ще се извиниш ли?
Аз пък се радвам, че присъствам на тези дискусии.
Това е животът. Това е проява на гражданското общество в България. Защото е крайно време да се прави разлика между свобода и слободия, между хора, обединени от общи идеи, спазващи определени правила и показващи взаимно уважение и хора, преследващи единствено себеизявата на всяка цена, между талатнливи автори и талантливи оплювачи. (Вчера надникнах в "творчеството" на Светев. Материалите, на които попадах, бяха все пронизани от тънкото отровно жило на злобата, презрението и унижението. Човек, описал собствения си баща като алкохолик-насилник над майка му!)И крайно време е за престанем да гледаме на нахалните и злобни хора като на нуждаещи се от нашето извинение. Защото дали хвърляш кал по уважавани хора и професии или торбички от балкона, дали разкъсваш седалките на автобуси и трамваи или нервите на хората, дали им крадеш парите от европейските фондове или доброто празнично настроение ти си все нарушител на нечии права или закони.
Да, злото е също толкова важна част от света, колкото и доброто. И борбата с него е част от нашата човешка съдба. И то ще съществува, докато съществува човечеството. И аз се радвам, че в момента това се случва в блога. Значи тук са се събрали хора, които имат самочувствието и себеуважението да му се противопоставят. И ми е мъчно, че критериите ни за добро и зло, за морално и неморално, за талант са толкова объркани, че в името на "интересното", "различното"писане, половинчатата истина сме готови да приемем и поемем помията, която се плиска в лицата ни. И си мисля, че е показателно, че точно в тези свети дни между Коледа и Богоявление се вихрят тези борби. И че е показателно, че идеите за добро, позитивизъм, общи цели, сътрудничество, правила, уважение и етикет на поведение вземат връх.
Знаете ли, известно време ми беше мъчно, че най-голяма популярност имат точно материалите, в които оплюването на тази или онази страна на живота или на учителите, например, вземат връх. И бях готова да напусна блога, защото си мислех, че и тук шества проклетия български негативизъм. После забелязах отрицателните вотове и се успокоих! Значи хората, общуващи тук имат здраво морално чувство и имат начини да покажат своето неодобрение. И в такъв случай би трябвало да си помислят не тези, които не харесват тези автори, а самите автори и да се извинят за причинените емоционални и морални вреди!
А иначе идеята за извинението и прошката е прекрасна! Но трябва да мине време. Да се избистрят страстите, да се отиде отвъд дребното, моментното и да се отчетат позитивите. И тогава, ако човек е непредубеден, ще види ползите за всички страни, участвали в спора.
shelly, този пост на 2 места е насочен към Компанията, която трябва да се извини на всички ни. Дамите, които са обидени сте вие, от вашите общности. Не ме интересува как, а щом сте обидени, смятам, че трябва да ви бъде поднесено извинение, дори и ако не искате. Важен е жеста на доброжелателност.
Teri, аз знам, че си прекалено търпелив, но появата и изчезването на някои образи ме води към конспиративни мисли, особено като знам, че зад рамото на една дама стой някой друг и се прави на играч със съдбата на други никове, аватарчета и хора.... И най-нмого понеже си личи, че този скандал е скалъпен, да се дискредитира определен човек - СТАВА ВЪПРОС ЗА ТЕБ - аз просто не искам да участвам, защото не желая да давам принос към разгонването на потребителите на твоя блог. Ми на мен пък ми харесва тук. И още нещо, ако някой реши пак да се завърне с подобни помисли е добре да си носи ИЗВИНИНИЕТО с него.
galina trifonova, между Коледа и Богоявление са т.н. безкръстни дни. Тогава се случват много лоши неща, защото кръста не защитава доброто. Затова хората са запазили обичая да се маскират като кукери и да гонят злото и болестите.
Gen, щом ние с теб умеем да се извиняваме и останалите да се научат!!! Няма случай, в който да съм се извинила и да не ми е прието извинението. Ако не могат сега и имат нужда от време да се научат и поупражняват идват прошки след месец-два, да намерят начин.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви