persey, първо благодаря за доверието и за доброто мнение, което имаш за мен. Дано не те разочаровам с онова, което ще споделя съвсем искрено тук. Ще се опитам да бъда максимално ясна и точна, макар че онлайн формата често ни вкарва в недоразумения.
Не написах на дъската Деня на влюбените, а само си направих устно закачка с учениците тогава. Но ако бях учителка на по-големи ученици, щях да напиша точно това и да посветя целия ден на Любовта. Във всеки урок за кратко бих се опитала да потърся възможност чрез предмета, който преподавам, да накарам учениците да почувстват празника и да предизвикам размисли у тях по темата. Бих си позволила да им предам моите усещания за любовта и да ги предразположа към обратна връзка. Смятам, че такъв подход по принцип действа освежаващо на учебния процес.
Вярно е, че този празник не е български, а сме го привнесли отвън, но всяко нещо, което ние заимстваме от културата и цивилизацията на друг народ, си има своите основания. Според мен това е закономерен процес, който е свързан със запълване на някаква липса. Харесваме си някаква дума, която няма точен аналог на български, и тя трайно остава в нашия език. Гледаме филми, четем книги и се радваме на Деня на влюбените. И понеже точно такъв ден в нашия календар липсва, неусетно се превръща в наш празник.
Дали това ни прави по-малко българи? Мисля, че така ставаме по-отворени към света, към който все пак принадлежим. А когато става въпрос за нещо красиво и добро, няма страшно, че то навлиза в бита ни. По-важното е да не изпитваме срам, че сме българи.
Общо взето слабо ме интересува, че има компании, които печелят от всеки празник. За мен празникът е ден, в който си напомняме за нещо определено и му го посвещаваме. Обявяването на един ден за празничен има символичен характер и всеки разполага с пълна свобода да избере как да го изкара – шумно или усамотено, вкъщи или навън, пищно или скромно, или въобще да не го зачете – това са подробности. Аз лично бих попитала сърцето си какво точно ми се иска да направя и с малко въображение да променя нещо в ежедневния ритъм.
А за Трифон Зарезан? Разбира се, че най-достойно ще уважим и нашия празник на виното. Не зная със сигурност дали е правилно да се отбелязва на 14-ти февруари, но при всички случаи чудесно си хармонира с Деня на влюбените. Спомнете си колко песни са изпети за виното и любовта едновременно, колко прекрасни стихове са им посветени, защото и виното, и любовта притежават някои сходства. Освен че успяват по невероятен начин да омаят силно някоя глава, те могат да бъдат истински почувствани само от ценители, от хора с тънка чувствителност и усет за стойностното. Така мисля аз, с което не натрапвам на никого мнението си.
Наздраве ви казвам с тази песен по текст на Евтим Евтимов :-)
Вдигни над лозе бъклицата тежка,
да бликне веселба човешка,
да има грозде, Трифон Зарезане,
на вино дяволско да стане...
Благослови го да е медовито
и като билка лековито, -
горчива рана някой да лекува,
а друг момите да целува.
Трифоне, Трифон Зарезан,
Сякаш си от господа призван.
Ако го няма твойто вино лудо,
живота няма да е чудо!
При който няма празници небесни,
да влезат твойте руйни песни.
А който знае за какво го пие,
той раят земен ще открие!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви