Това е празникът в чест на св. Рангел (архангел Михаил). В народните представи той е млад и хубав момък, който олицетворява смъртта; вади душите на умрелите, затова го наричат душевадник. Неговият ден се почита не само от старите хора, които биха пожелали бърза и лека смърт, но и от всички останали. В повечето къщи колят курбан - овен, който се угоява още от лятото за този празник и омесват обредни плябове. Свещеник прекажда гозбите и чак след това стопанките раздават от тях по съседи и близки хора. После всички сядат на трапезата и празникът започва. В отделни краища той съвпада с обредите и обичаите светец (служба), посветени на домашния патрон, закрилник на семейството. Някъде на Архангеловден правят задушница - помен на умрелите роднини и раздават жито и питки. Тържествено посрещат празника и всички, които носят имената Ангел, Рангел, Михаил, Милен, Гаврил или възможните им женски съответствия.
Църквата е определила този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на св. а р х и с т р а т и г М и х а и л, когото смята за вожд на небесните сили, в началото на ІV век, на Лаодикийския местен събор, който предшества Първия Вселенски Събор. Осмият ден от месеца напомня за бъдещия събор на всички небесни сили в деня на Страшния съд - "ден осми", както го наричат светите отци. Един от висшите ангели - Денница (Ис. 14:12) се възгордял и при своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на архистратиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му. На Църквата Божия са известни имената на седем велики ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение. Словото Божие представя св. архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола. Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии; Рафаил - церител на недъците; Уриил - просветител на душите; Салатиил - се почита като молител и застъпник пред Бога; Йехудиил - прославя Господа; Варахиил - подава Божиите благословения. Всички ангели се смятат за пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва - "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди". Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел-пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на самия Христос, Който посочвайки децата, казал на учениците Си: "Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото казвам ви,техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!" (Мат. 18:10) В молитвата към ангела-хранител ние казваме: "Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!" А при всяка служба на просителната ектения ние молим Бога да ни даде "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела". Всички чинове на Небесните Сили носят общото название Ангели, което е същността на тяхното служение. Господ открива Своята воля на висшите Ангели, а те на свой ред, просвещават останалите. Над всичките девет ангелски чина Господ е поставил светия Архистратиг Михаил (името му в превод от еврейски означава "който е като Бог") - верен Божий служител, понеже той низвергнал от Небето възгорделия се ангел Денница заедно с другите паднали духове. А на останалите Ангелски Сили извикал: "Да застанем пред Създателя наш и да не помисляме неугодно Богу!" Според църковното предание, разказващо за служението на Архистратиг Михаил, той е участвал в много старозаветни събития. По време на изхода на израилтяните от Египет той ги е предвождал във вид на облачен стълб през деня и като огнен - през нощта. Чрез него се е явила силата, унищожила египтяните и фараона, преследващи израилтяните. Архистратиг Михаил защитавал Израил във всички бедствия.
Нощес, насред дежурство един Ангел от смяната обикаляше по постовете и черпеше с кола и бонбони.! Хубав жест, да е честито на именяците! Не мога да възприема този ден, като ден на смъртта. За продължението и обновлението на живота съм навит! Пък и всеки, който има повод да празнува, нека го направи. А постинга е доста подробен и точен, събира етнографията и богословието, поздравления!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви