Ибациликус булгарикус, бифидус бла бла е данонска инсинуация. :)
реших, че си пообитавал милата Франца, та си установил колко любиш,тачиш и милееш българското мляко...Щото аз там се потресох от тяхното...И най-смешното е, че имат едно, на което казват Натурално, а няма нищо общо с нашето...И го ядат със захар, за да има някакъв вкус.И  не вярват, че има по-хубаво...и по-истинско.
Иначе и аз си го обичам, с всичко го ям- тутманици, баници, мусака, ориз...
Сподели любима марка?

И ние споделяме млечната любов, Горьо! Обичаме го млякото, особено киселото, силно и изотвътре.

За разлика от буля Винка, обаче, и за наш голЕм късмет - след едномесечни терзания и проби, си намерихме идеалните млека тук, зад граница (и прясното, и киселото - последното, ъф корс, с нашия лактобацикикус). Има ги, само трябва да знаеш кои са, но сред местното население няма такива мъдреци и смелчаци, та да те научат - те смучат плодовите йогурти, на които се радва и нашето потомство, и пият шоколадовото прясно... Руууумантика.

За мое огромно удивление, дори нискомасленото кисело можеш да режеш с нож и като загребеш с лъжицата, можеш да я обърнеш наопаки за няколко секунди... Та, свикнахме на хубавото и дори не ни харесаха нашите родни миналото лято - предателска е човешката душа, и вкусовите й рецептори, мамка й....;))

Мисълта ми е - откъм храна, можеш да намериш всичко по света - дори далеч по-добри неща, от онези, на които си свикнал..... ХОРАТА, дето ги искаме и обичаме, и ценим, обаче, ги няма наоколо - ето това го няма. Иначе, шопската ни салата се получава уникална, щото отделните компоненти са по-качествени от ония, на които бяхме свикнали в БГ. Обаче, тая шопска салата само с български приятели си я ядем тук, с американски ни киселее...:))))

Ъ, а моят коментар де е забягнал?

Вече е тук, Еовинка :)  Някой без да иска му беше махнал отметката за одобрение.

пък, мен ме боли глава след като пия мляко :(

Дани, спомени какво си пил преди това :) Предполагам, че пиеш мляко, за да се спасиш след някое тежко запиване. :)

Мислих днес да се включа с някаква ода в конкурса, но нещо не ме осени творческия нюх и се отказах засега :)

:) Хубава тема.
 И аз обичам млякото във всякакъв вариант. И пиещо се и мажещо се и на сметана (която обикновено няма нищо млечно в себе си ама карай) и на сладолед и на сирене бяло и жълто и на кашкавалче. И най-вече на най-различни кремчета с много какао и много захар :) И на крем-карамел. И на торти. И на айрянче. Даже май и със мента става. Или беше мастика. Не помня, ама ставаше.

Само да отбележа, че като добро селянче съм виждала и правила съвсем чисто кисело мляко (така де, освен ако не приемем че консервантите също като бактериите умеят да се множат, защото понякога става и с някои купешки марки да заквасваш) и то обикновено не се реже с нож (е, добре де, поне не както се реже сирене) и не прави номера с лъжицата. Само буркана можеш да обърнеш, ама пак си е рисковано :) Толкова гъсто кисело мляко съм виждала само от овчици. Ма овците са много противни и мръсни и тъпи животни и не съм им особена фенка.

При всички случаи киселото мляко идва от прясното, а то-от трева. И ако животинчето не е пасло на чиста поляна, а е зобило някакви мутирали фуражи е малко вероятно да е вкусно. Или може и да е вкусно, ама колко е читаво е друг въпрос.
И това го казвам, защото ми е малко странно от къде Данон измислиха тия реклами с лъжицата. Защо пък трябва да е толкова гъсто киселото мляко. Като може да е също толкова вкусно и без да е толкова гъсто.

А, сега се сетих какво най-обичам, добре де, две неща. Когато прясното мляко седи в хладилника повече от ден и по-маслената част се отделя най-отгоре и е изключително вкусна. То каймак му викат :) В другия вариант, когато се прави кисело примерно в буркан и пак най-отгоре се отделя някакъв каймак и той също ми е много вкусен, защото не е толкова кисел и е доста гъст. Абе различен си е.

Понеже съм прозаик по душа,надявам се ще простите липсата ми на поетичност.Записвам се за участие в конкурса "Ода за българското мляко" с туй мое произведение.

Ето как започна всичко.Родена съм от пяната на прекипялото мляко на баща ми Уранокисус.Било е време, когато не е имало млековарки със сфирки.Татко ми,като един истински бог обожавал млякото.Една сутрин решил да си свари от коза мляко,но се заприказвал с комшията Стамат и …….съм се родила аз.

Казвам се Афродитус Бифидус Стаматос.Татко ме кръстил на съседа по майчина линия,щото бил традиционалист.

Аз съм красива,бяла и винаги мириша на биволска есенция.Тръгна ли на път под стъпките ми разцъфтяват млекоцентрали и мандри.Божествена съм като тате,и пак вечна като него,защото както е казал поета: „В млякото е истината за любовта.”

Съпругът ми Арус Пършевич беше сърбин.Срещнахме се на една промоция на новото кисело мляко Дедо Либен.Не беше любов от пръв поглед,ма с времето се свиква.

Аз мога да бъда добра,но мога да бъда и лоша.Зависи от закваската.Та в тая връзка искам да ви споделя,моите постижения в млечната промишленост.

Първият ми опит в тази насока беше свързан се един творец.Той мразеше млякото.Не го консумираше под никаква форма.На мен ми омръзна да го гледам все такъв унил и незадоволен млечно и реших да го приобщя към клуба на „Млечните съпрузи”.Една прекрасна майска утрин,си пиех кафето с брат ми Сметанус Целуфанус и получих прозрение.В главата ми се зароди божествената идея да помогна с каквото мога на твореца-склуптур.Грабнах една пита кашкавал и я метнах зад гърба си.Тя падна в скута му и той с уменията придобити в негови минали животи,изработи статуя на момиче с неземна красота.Нарекох твореца Кашкавалион, а на девойката вдъхнах живот.С този мой жест на любов към ближния положих началото на кашкавалената промишленост.

Втората ми среща с хората не пиещи мляко,не беше толкова ползотворна.В случая реших да бъда лоша.Не защото природата ми е такава,просто не ми се понрави отношението на синът на речния бог Кефир-Киселцис,към любимата ми нимфа Цвик.

Киселцис Кефиров беше прекрасен момък.Цвик го видя на три хиляди двеста шейсет и петия ми рожден  ден и се влюби в него от пръв поглед.Но той я възневидя,щото не била истинска  и не можела да говори.Аз се ядосах и му пратих любов,неземна и божествена.Един ден както пасеше стадото си,Киселцис внезапно ожадня. За негов късмет,пасището беше в близост до млечното езеро „Окото”.Той прилегна на земята и отпи жадно.И тогава го споходи моята любов.В неподвижната и гладка бяла повърхност на езерото/млякото не беше пресечено,щото аз лично се грижех за екологичното му равновесие/ той видя себе си и се ……..влюби.От този ден нататък животът му спря.Не искаше да се отдели от животворната течност нито за миг.Така си и умря там,с бяло около устата.А на мястото където беше лежало тялото му,разцъфна кофичка кисело мляко с марката „Данон-Класик”.

И за да не бъда многословна и да отегча милия читател,както и уважаемото жури,приключвам изложението си с едно мое лично преживяване.

Та както всички вече разбраха,аз съм богинята на любовното биле,с не до там романтично име.Но въпреки своята божественост и аз бях  причината за създаването на един нов млечен продукт,за който ще ви разкажа немедлено.

Срещнах Димитриус Айраниус Сиренаров,на един конкурс за красота и нови постижения  в коафьорството. Сиренаров имаше прекрасна коса.Той беше участник в конкурса,под формата на манекен.Видях го,седнал на един стол ,замислен и небрежно

елегантен.Влюбих се.Ма и той в мене.Пламна луда любов,такава и боговете не познават.С Димитриус имахме една страст-компютърните игри.Играехме от сутрин до вечер.През другото време,бяхме на диета.Оная италианската,дето е само за двама.Та точно тази ни страст-компютърната ни изигра лоша шега.Сиренаров беше нападнат от Андариел І,ранен от Дуриел ІІ,смъртно ранен от Мефисто ІІІ и коварно убит от Беил Диаблов.Не можех да понеса неговата смърт.Плачех от сутрин до вечер.Земята побеля от толкова мляко.Заледи се всичко живо и в следствие на това се роди Сладолерос…..

Баща ми милия Уранокисус,се смили над мен и направи необходимите постъпки пред бога на подземното царство Хадес Млекаров,да ми върне любимия.Млекаров биде така благосклонен и ми го върна,но на половина.Шест месеца ям сирене,следващите шест гладувам в очакване на Димитриус.

В заключение ще кажа,че млякото е в основата на всичко,което става за ядене и пиене.Изключая случаите,в които ви липсва,ензима на хумора,щото не секи разполага с него по рождение.

от себе си давам едно кисело мляко елена 2 процента :)

Новините

11 януари 2008 г.   Токийската телевизия снима филм за българското кисело мляко в Царева ливада     Утре приключват снимките на рекламен филм за българското кисело мляко, изготвян в дряновското село Царева ливада от екип на Токийската телевизия. Според Марияна Велева, секретар на местното читалище, селото е избрано, защото там е най-чистият въздух в България. Тя самата няма информация как е било установено това от Юнеско, но е убедена, че е вярно, защото Царева ливада е едно от най-старите курортни селища в България и този му статут не е отменян. В момента има няколко действащи къщи за гости и хотели, които посрещат туристи. Чужденците проявяват жив интерес към автентичните български ритуали, традиции и фолклор и занапред читалищните състави ще продължат да работят по възстановките, съхраняването и популяризирането им.     Във филма "Гласове от Царева ливада" японските телевизионни зрители ще видят не само автентични предмети от българския бит, но и съхранени, оригинални за Царева ливада обичаи, като лекуване с чесън и наложен пелин. Наложеният пелин, който стои 40 дни в бъчви с различни билки и плодове загрява и в това се изразява целебното му действие. А прокарването на конец през скилидка чесън, взета от трапезата на Бъдни вечер, с което лекували децата, по скоро има магическо действие. То подсилвало антибактериалния ефект на чесъна.     Тази вечер от 18:00 часа в Ритуалната зала на кметство Царева ливада ще има коктейл и концерт по случай приключването на филма. Хорът към читалище "Д-р Върбан Генчев" и японската изпълнителка Юки Сам ще изпълнят заедно японска песен. За филмовата продукция ще бъдат заснети съставите от Царева ливада, които ще изпълнят песни от Северна България.         Източник: радио "Фокус" - Велико Търново

Японците, които си имат всичко, но не и.....кисело мляко!

Хм. Ами те действително, че имат различен вкус немското мляко и българското. Но според мен пък не е, че българското кисело мляко е по-мляко от чуждоземското, ами по-скоро предполагам, че това просто са  две различни закваски. Всъщност аз дълго време си мислех така - че немското е менте така малко - понеже то така по-гъсто стои и по-различно е - докато не изпробах и няколко модела Био-кисело мляко, тоест гарантирано без всякакви примеси, сухи млека и т.н. индустриални екстри. И се оказа пак такова - и пак не като българското. И затова така си мисля сега - че това са различни закваски и затова се получава различен продукт. Викаме им и на двете "кисело мляко" - а кой знае, може пък да не трябва! Май по-скоро нашето кисело мляко си е, така да се каже, друго животно! То има и други подобни на киселото мляко - Buttermilch, Dickmilch, Kefir... и все така си се различават по малко от киселото, но си се казват със собствени имена.

А иначе лично аз по вкус смятам, че българското по върви с неща като сърми, ориз със зеленчуци и т.н., а чуждоземското по върви на плодови салати.

дааааааааааа а се чудех от къде ми намирисва на муекце. много интересно това някаква специална тема ли е за млякото?