Аз съм Млекоман!
от
АРАГОРН
на
11 февруари 2008, 12:33
Категории:
България
-
Хапка и пийка
-
Поезия
-
Нещата от живота
-
Забавление
-
Любов
-
Ежедневие
Етикети:
конкурс
,
ода
,
мляко
Казват, че признатия грях не е грях.
Ето- признавам си - аз съм Млекоман! Не меломан - и такъв съм, ама това съм го признал в общност "Музика", което е отделен въпрос...
Вчера докато похапвах кисело мляко си викам - що да не запозная широката публика с този свой порок, пък ако е порок - да ме порицаят - публично при това?
Та за това пиша - тук, широка публико - на първа страница - да разбере цяла България и ти, Жоре и цялата ти фамилия, от другата страна на Океана и сите българе по целия свят: Обичам българското мляко!
Обожавам го направо!
И не мога да живея без него!
Ако има мляко, което да пия, дори бих се отказал от водата за пиене!
Е, не бих се къпал в мляко като някакъв Клеопатър, примерно.
Ама и тая - уж царица била, а какво разхищение на мляко - заради някаква си красота...
Нали уж била най-красивата, а ? Що тогава се е киснела в мляко всеки ден?
Ааа такааа- сега надушихте ли, че всъщност на гнило мирише от Египет, а не от Дания? Ех, Шекспир, Гьоте и ти ли Бруте, както казваше един старшина в казармата ...
Я си представете само - колко гладни роби са могли да се напият с млякото, необходимо за напълване на ваната й.
И какви попари е щял да сърба звучно целокупния египетски народ и да я благославя за благотворителността й кой както може, ако тая уж-красавица не се е плацикала в животворната течност?
Ама къде ти и мисъл за благотворителност по ония времена, още повече - в някаква си царска кратуна - не, че до днес много са се променили нещата...
Всъщност, не се и учудвам, че е свършила по тоя начин - явно някой недоволен от разхищението на мляко роб й е подхвърлил змията.
А после- легенди, че уж сама пожелала ухапване и гушнала букета та да остане безсмъртна - бабини трънкини!
Ама много се отплеснах - приказката ми беше за Млякото!
Обичам го МЛЕКЦЕТО във всякакви разновидности - независимо дали прясно или кисело - само да е българско, а не оня бълвочест цвик, наречен от алчните чужди производители с лъжливото название йогурт!
Щото това не е и йогурт - ако не знаете така се е наричало налятото в кози мех кобилешко мляко, което старите българи /известни тук като прабългари/ са носили закачено на седлата си. Или поне аз го знам това :)
Ааа да ви видим сега - къде са ви кобилите, от които го доите тоя йогурт, къде са ви градините с ягоди, дето уж имало вътре и къде го развъждате тоя прословут бифидус есентис ли беше, алчни заблудители и търговци такива?
И като си разсъждавам така по темата за моето PRECIOUS - да не се бърка с оня тъп пръстен, за който толкова зор видяхме с другарите- елфи, джуджета и хобити - българско, натурално млекце, изведнъж се роди идея за един кОнкурс, началото на който давам немедленно тук:
Обявява се конкурс за написване на "Ода за българското мляко"!
Творбите да се слагат в тази тема.
Те ще бъдат оценявани от всички регистрирани точно след един месец в отделна тема, а наградата за победителя е кофичка кисело мляко по избор!
Старт!