Вярва а дъжда ме блъска неуморно. Поне вятъра спря. Вървя към подлеза. Там, поне за момент, няма да ме вали. Виденията на наедрелият Орсън Уелс и красивата барманка от пъба се преплитат в една, почти футуристична гледка. Бирата тежи в пикочният ми мехур и главата ми. Капките са сълзи, небето плаче, вместо мен, заради моите провали. Заради всичките ми химери, всичките мъртви мечти и вятърни мелници.
Влизам в подлеза, подгизнал съм, но ...