avatar

Блус в дъжда

от Jordan Lzoanov на 22.11.2015 20:00 0 коментара , 443 прочита
Етикети: разказ, литература, история, тъга, проза, нещата от живота, блус
Вярва а дъжда ме блъска неуморно. Поне вятъра спря. Вървя към подлеза. Там, поне за момент, няма да ме вали. Виденията на наедрелият Орсън Уелс и красивата барманка от пъба се преплитат в една, почти футуристична гледка. Бирата тежи в пикочният ми мехур и главата ми. Капките са сълзи, небето плаче, вместо мен, заради моите провали. Заради всичките ми химери, всичките мъртви мечти и вятърни мелници.
Влизам в подлеза, подгизнал съм, но поне не вали. Спирам, точно преди да започна изкачването отново, преди да се подложа на адският дъжд, които се излива. Но нещо ме спира. Позната мелодия. Обръщам се и виждам един мъж, който свири на китара. Има дълга брада и замечтан поглед. Свири без никакво усилие. "Blue Jeans" на ZZ Top. "V" образната китара, несъмнено скъп инструмент, плаче. Излива прекрасни звуци. Солото е великолепно. Тон след тон. Текста на песента оживява в размътената ми от бира глава: "If I ever get back my blue jean, Lord, how happy could one man be." Казват, че китарата е човешка душа, която говори само с шест струни. Тази вечер, китарата на този странник - тези шест струни, са моята душа. Всичката болка и тъга изчезват. Изчезва Орсън Уелс с наднорменото си тегло, изчезва красивата барманка, изчезват проблемите в работата, изчезва безсмислеността на живота ми. Само мокрият до кости аз, ZZ Top и този непознат в подлеза.
Бъркам в джоба си и изваждам два лева на монети - толкова само със заплатата на книгопордавач - мисля си и ги пускам в калъфа, застанал покорно пред този великан. А той е именно такъв, великан, исполин на човешката тъга. Блусът се разнася от преносимата колона, а аз зъзна, мокър до кости. Кимвам му, той на мен също.Връзката е направена, благодарих му, той ме почете с този блус, с тази красива тъга. Погледнах го за последно и се отправих към повърхността, където дъждът, Орсън Уелс, красивата барманка и всичките ми проблеми ме връхлетяха отново.
"Поне имам този блус" - помислих си и с усмивка продължих да крача под дъжда.
Разпечатване