Стихове

Последните няколко дена написах малко стихове. Не знам, чувствам се вълшебно :) Може би си спомняте постинга за риска :) Поиска ми се да ги събера на едно място, защото бяха разпокъсани, пък лично на мен отдавна не ми се е случвало да седна и да пиша поезия. Е, то моята поезия не е баш такава, рядко има рима, но какво пък, важното е да има сърце :) Ако сте пропуснали тези стихове, то занапред не забравяйте да се отбивате и в общност Поезия :)

О Разуме, млъкни!

Стоя на прага и нямам сили да прекрача,
Разумът ми се бори със сърцето,
Нашепва той напътствени слова,
Разколебава, предупреждава, о как мъдро той говори!
А сърцето ми се мята като рибка без вода,

Не ще да слуша, желае свобода.
Иска да полети като Икар към висините,
Да види, да почувства то небесния простор,
Да чуе птичките, да пее с тях и безгрижно да се рее,
И отново да се потопи във извора на любовта.

И ето го, стои горкото, свива се, потрепва
И то мечтае, и то желае да опита,
Да бъде смело, отново да рискува,
И пак да бъде то хлапе на шест и половина.

О разум, моля те поспри, млъкни за миг!
Остави сърцето своя път да избере,
Остави го, пък дори и да сгреши,
Това е пътя, който то само си е поело.

Недей го спира, крилата му не счупвай,
Остави го да лети и да мечтае,
Дай му шанс да стане пак на шест и половина,
Да яхне пръчка, да посади компот,
Със прашката да се цели по капачки,
Да вярва пак в безгрижния живот.


Дъждовно
Навън вали, гръмотевици присвяткват,
тенекия дрънка нежно във нощта,
капките се стичат по стъклото,
а душата моя отново вярва в любовта.

Навън поглеждам,
светкавица присветва в тъмнината,
улиците мокри са навън... О колко са красиви!
Окъпани в светлината на уличната лампа.

И душата ми се рее,
иска да лети, от дъжда не се страхува.
Зарядът електрически да поеме,
и да се зареди за полет непрестанен.

Не се продава!

Не са парите всичко,
Нищо те дори не са

С пари любов не се купува,
Нито здраве, щастие, късмет...

Красивите неща – те нямат стойност,
Те са вечни, лични, съкровени

Те не се продават, не искайте цена за тях!
Те не се продават, а само в дар се дават.

Дар безценен, дар неповторим,
Любов и страст, радост и живот,

Те са даром, в магазините ги няма
затуй нека усмивките си пак дарим!

Професия мечтател
И ето аз, дишам, работя и мечтая,
В доброто вярвам, дарявам аз усмивки..

Мойто име е Мечтател Романтиков,
И стихове пиша, тъй както си умея.

Мечтата за мене е птица, която в небето се рее,
Тя вятъра следва, но и срещу него може да лети,
Душата ми пее и честичко се смее,

Но как убиват полета и земните неща, уви.
Не обичам прагматизъм, не мечтая за пари,
Не искам аз живот стерилно подреден и чист,
Творческия хаос ме зарежда, сърцето ми твори,
И поезия реди безспирно то на белият ми лист.

Перчемът ми се вее

Перчемът ми се вее от вятъра прохладен,
очите ми блестят с искрици радост,
душата ми пропя, започна да танцува,
с думи прости - Чувствам се чудесно!

В живота кратък,
аз се радвам, обичам и мечтая,
с висока скорост годините летят,
а моята душа все още е на пет.

Обичам аз живота,
не бих го заменил с пари,
не бих го дал назаем,
не бих го спазарил.

Обичам го, това е!
Той е мой, но от него щедро аз дарявам,
на хората, приятелите мои, враговете
искриците любов аз пръскам с радост,
и няма нищо по-красиво, от щастие дарено!

Тъжно

Отведнъж сърцето ми се сви,
болка силна го скова,
усмивката изчезна като въздишка,
гръмотевица удари, гарга изпищя

Врабчетата се скриха, птичките не пеят,
прах се носи на кълбета,
хора тичат ужасени от дъжда,
а малко коте учудено капчиците гледа.

То се радва на дъжда,
не знае за котешкия страх,
за него капките са нещо свежо,
което капе по носа, кап...кап...

Какво е любовта?
Любов ли е да мислиш постоянно,
за един човек, за нея, него?
Любов ли е да вярваш в красотата,
да мечтаеш лудо, да яхнеш ти вълната?
Любов ли е, кажи ми, любов ли е съня?
Любов ли е живота, и какво тогава е деня?

Какво е любовта? Очите твоите да търсят?
Ръката ми към твоята да се протяга?
Мислите да са неподредени,
да си отвеян през деня? Ами през нощта...?

Любов ли е туй сладко чувство,
което усеща се в сърцето?
Любов ли е това?

Вяра
и днес съм тъжен
някак уморен
и вяра се опитвам да намеря
в живота, в любовта...

А живота, хванал ме е здраво,
с тез чилични лапи,
не пуска че и иска парса,
да се усмихвам ли или да плача

Но вярвам аз,
аз вярвам,
в нещо истинско,така красиво,
и никога, аз няма да го дам,
никога, дори и на бесило

О сърце, поспри, поспри за миг,
изслушай твоя клет стопанин,
бъди със него, бъди, о ти,
бъди и от разума го ти пази.

Защото вярва той, аз зная,
вярва в любовта, о как вярва!
и не иска да забрави той,
сладките окови на любовта!

И ето ме и мен
И ето ме мен,
в таз вечер тъй красива
аз пак пред компютъра седя
и за любов незнатна аз мечтая

И ето ме, това съм
това съм аз, от плът и кръв
мечтател, можеби и откривател, кой знай,
аз вярвам, че има те и ти ще бъдеш с мен

Това съм аз, и аз това съм,
това което виждат очите твои,
аз това съм. И твой съм, тук и сега.
И нека любовта пребъде, пък дори насън

насън видях те, сънувах те,  богиньо
тъй красива, тъй прелестна, о не,
усмивката ти е тъй прекрасна, ослепително красива
че не мога да заспя отново, без да те сънувам

И ето пак, като Донкихот стоя пред компа
и мисля си за живота (тъй прекрасен!?)
И искам аз да вярвам силно в него,
да крещя, косите си да вея...

Но не знам, сега аз ще легна
и ще сънувам, приказки, принцеси, чудеса,
и пак като дете ще се събудя, със усмивка
и пак света ще поздравя - Здравей!