Болен Сидеров и козичките

Чета си днес вестник "Сега" и попадам на едно много интересно мнение на Емил Спайхийски. Цитирам част от него:

"В американската практика по политически дебат има един метод, койтоможе да се нарече с бруталното "секс с животни". Той се заключава внещо много просто. Трябва да обвиниш опонента си в нещо абсурдно, но не невъзможно. Например, че като дете се е заигравал с козичките. Целта е противникът да започне да отрича. Колкото повече отрича, толкова повече оставя впечатлението, че действително е правил нещо нередно. Едва ли някой може да ме убеди, че Волен Сидеров е обядвал с Ахмед Доган и са си разменяли услуги срещу суми. Това обаче не означава, че е невъзможно да има документи, които доказват невъзможното. Турска партия дава пари на български националисти е абсурдно обвинение, но не е невъзможно. Наличието на опасен враг мобилизира хората. Ето защо за повечето хора звучи убедително тезата - ДПС налива пари в "Атака", защото електоратът на турската партия ще се стресне от националистическата опасност, ще се мобилизира и ще вкарва повече депутати на движението за цялото му съществуване."...
"Адски тъпо е да връхлиташ със стотина гавази в редакцията на който и да е вестник, за да търсиш опровержение. Звучи така, сякаш се оправдаваш за заигравки с козички, които никога не си виждал."


Тъй, наистина е тъпо действие от страна на Волен Сидеров. Много ядосан, сякаш са разбрали тайната му с козичките. Странно постъпка, но тя оправдава какво съм мислил и чувствал за тази партия и за нейния измислен лидер Волен Сидеров.

Според мен наистина ДПС са наляли пари в Атака, за да вдигнат своята избирателна активност. Ако си спомняте преди появата на Атака имаше социологически проучвания, които показваха умора и сред турските избиратели. И чрез Сидеров те бяха мотивирани да гласуват. Грешката на ДПС е, че е подценила Волен Сидеров, който използва тези пари и като вижда успеха си се главозамайва. И почва да си вярва и тъй като знае, че ДПС никога нямама да си признае за такава игра със своите избиратели, той дава смело напред и навлиза в политиката с добре звучащи неща.
Повечето избиратели не четат платформи, те искат да чуят нещо, което да им хареса. Нещо простичко, лесно за осъзнаване и да държи дълго вкус в устата. Азис и Софи Маринова не влязоха в парламента на по-предните избори, въпреки че много хора щяха да се радват те да влезнат вътре и "да им гледат сеира". Те казваха неща, които се харесват, правеха неща, на които хората се радваше. Но не влязоха. Бяха близо обаче. И Сидеров напипа вълната - казвай на хората това, което искат да чуят, наричай нещата с грозни епитети. Дръж се арогантно, прави се на бабаит, копирай някой известен, за предпочитане Хитлер и ето - вече си спечелил народната любов.
Напоследък обаче Сидеров взе, че се самозабрави. Това, което стори при колегите при "24 часа" и "168 часа" е непростимо. И закон за печата щял да ми прави. Сидеров, живеем в демократична държава, нямаш право да си търсиш правата чрез саморазправа! Търси си ги в съда и не се дръж като някой, дето са го разобличили, че се е заиграл с козичката! Защото аз съм сигурен, че си се заиграл с тази козичка и това е най-големия ти кошмар - някой да не разбере. И го показа. Почна да се оправдаваш и то по най-елементарния начин. Толкова си прозрачен...
Това, което ме вбеси най-много обаче, бяха глупостите, които наговори преди малко по "СКАТ". Първо, псува безнаказано главния редактор на "168 часа" и второ - каза, че хората в интернет, всички хора в коментарите си одобрявали неговата постъпка. Е не е така, господин Сидеров! Прочетох доста места в интернет от последните места, на които твърдят, че сте един демагог, че вече издишате и че дните ви са преброени. След онази изцепка с таксиметровите шофьори, където се опитахте да яхнете протеста много хора се разочароваха от вас. Но моля ви, четете си само форума на вестник "Атака", ако има такъв всъщност и се заблуждавайте, че целия Интернет стои зад вас и ви подкрепя! Я, че вие дори форум си нямате! А така, че що хората да обсъждат, нека четат лидера сутрин, на обяд и вечер! Оммм Оммм Оммм