Какво ми даде живота?

29 август 2006, 20:37 Публикувано в BgLOG | 21 коментара , 2114 прочита
Категории: Невчесани мисли
Етикети: приятели, живот, размисли, равносметка

Млад мъж на 28 години. В разцвета на своите сили, както би казал Карслсон (онзи, дето има перка и живее на покрива).
Поглеждам назад и се чудя, какво ми даде живота досега? Нека си направя една равносметка.
Той (животът) ми даде песните на Бьорк, Evanecence, Queen, Meat Loaf, на Kosheen, на Delerium, Майкъл Джексън. Даде ми усещане за усмивка. Позволи ми да чуя искрен смях, даде ми възможност и аз да се смея от сърце (без задни мисли). Позволи ми да летя в небето, да поря вълните на морето, да плавам в лодка сред реката, да се радвам на вятъра, на дъжда, на изгрева и на залеза. Даде ми сетивата да се насладя на неподправения и невинен бебешки смях, възможността да мечтая.
Животът ми даде очите да видя красотата на пролетта, на лятото, есента и на зимата. Да видя Земята от Луната, да видя красотата на жените и да я усетя с всяка фибра на душата и тялото си. Отвори ми душата за любовта и за сладката болка.
Животът ми даде още много неща. Даде ми приятелите, хората, без които не мога. Даде ми майка ми, баща ми, сестра ми. Колегите. Даде ми незабравимите филми, сред които "Форест Гъмп", "Докато ти спеше" със Сандра Бълок, "Танцьорка в мрака" на Бьорк, и още много други. Даде ми книгите на Айзък Азимов, на Агата Кристи, Дъглас Адамс, Тери Пратчет, Стивън Кинг, Робърт Хайлнайн, Толкин, Майкъл Крайтън. Даде ми четмо, а след това и писмо, с което ми даде и професия и любовта към блога и хората в него.
Животът ме срещна с компютъра и направи връзката ни здрава, крепка, взаимна и дългогодишна :) След това ме запозна със салсата, и тя ме завъртя във вълшебния си танц.

Какво ми взе живота?

Животът ми е взел това, което съм искал да вземе от мен. Лицемерни приятели и люде, лошите и тъжни чувства (да си ги взима всичките!). Отне ми интригантите, жаждата за пари и власт, отдалечи ме от излишната гордост, особено тази, която е неподплътена с нищо, раздели ме с хората, които са ме натъжавали и ме е отдалечил от опасности.

Като дръпна чертата

Като дръпна чертата разбирам, че съм един щастлив човек :) Какво му трябва на човек? Постеля, малко храна, вода и човек до себе си :) И един верен котарак, който маха с опашка и само се мота из краката ми :)

RSS за коментари Коментари

# | от kotka_sharena на 29 август 2006, 20:51

Евала за написаното, Тери! Щеше ми се и аз да имах силите да кажа това. Възхищавам ти се за погледа, който имаш върху живота!

# | от Janichka на 29 август 2006, 20:56

Много красиво. На някои хора би им било ужасно трудно да напишат нещо толкова искрено и простичко :)

# | от mrawchica на 29 август 2006, 23:01

страхотно е...нямам думи

голямо сърце се изисква да го видиш всичко това и най-вече - да го признаеш .има една приказка, че човек сам си прави живота- пожелавам ти да продължаваш да го "правиш" толкова цветен и жизнен

# | от Teri на 29 август 2006, 23:21

Радвам се, че моето "верую" ви е харесало. Мислех си какво ще напиша след като се връщах леко тъжен от Салса школата и по пътя си казах, че е тъпо да съм тъжен :)

# | от fff на 29 август 2006, 23:35

Тери, ти си любимо дете на вселената:) Това - аз съм любимо дете не вселената - май беше някаква мантра, не мога да си спомня точно, но смисълът беше същият като в поста ти - мога да виждам, да усещам, да вкусвам, да вдъхвам... (Абе, хора, кое беше петото сетиво?) прекрасни неща!

Хехе, как можах да не се сетя за петото, при положение, че Тери е изписал толкова примери как да се глези СЛУХА:)

# | от Shogun на 30 август 2006, 09:05

Интересен баланс. Добре е, като теглиш чертата, да не си на червено.

Наистина, доста често преценяваме, че сме на червено, обаче това зависи от оценката, която самите ние даваме на приходната и разходната част - понеже тя няма числово изражение.

Не знам дали ще си го спомня следващия път, когато ми е тъжно.

# | от abreviatura на 30 август 2006, 13:02

Бравос Тери! Много рядко срещам хора, който притежават това все по-уникално развитие на характера, което може много условно да се нарече съзряване. Колко от нас могат открито да стъпят една крачка пред останалите и да кажат смело "Това съм аз и се харесвам!"? Защото се изисква много смелост и онова вътрешно спокойствие, което толкова трудно се постига, а още по-трудно се запазва.
Мога само да се радвам, че ти си един от тези малцина и че те познавам :)
Пожелавам си повече хора, осъзнаващи себе си като теб. Пожелавам ги за всеки, не само за мен, защото, повярвайте ми, именно те са подправката на живота, която го прави магичен... понякога...

# | от Valka на 31 август 2006, 01:04

А кой е Робърт Хайлнайн? И кои са ти любимите негови книги?

# | от VampireSun на 31 август 2006, 02:21

Много интересен пост.Вече втори ден,мисля как да се включа в коментара.Не за друго,ами и аз съм на 29 и си задавам абсолютно същите въпроси.....Искам да ти кажа нещо,нямам идея в каква връзка е....Къде ли не съм ходил,бродил и т.н.Единственно тук в София.Съм видял хора,млади хора на по 25-33 години.Които все казват,....И аз искам а изляза на квартира!Искам да се отделя от нашите!Само да си намеря работа по специялността.И т.н. тем подобни клишета...И си стоят при мама и тате.Петък и събота си излизат на диско и т.н.И все така немогат да се отделят от куковичето гнездо....От една страна звучиш депресивно,от друга се радвам,че те познавам и си задаваш тези въпроси....Аз лично намерих решение на въпроса много отдавна.....Правя каквото ме кара сърцето ми,никакви въпроси не си задавам....

# | от Teri на 31 август 2006, 08:33

Робърт Хайнлайн, разместил съм две букви :) А книгата, която съм прочел от този автор е "Странник в странна страна", като съм си обещал да прочета и някои други негови творби. Можете да я прочетете от тук.

# | от ne iskam da znaesh на 31 август 2006, 23:24

много ми е любопитно освен котето, кой е човека до теб, `щото казваш постеля, храна и ...

# | от ne iskam da znaesh на 31 август 2006, 23:25

много ми е любопитно освен котето, кой е човека до теб, `щото казваш постеля, храна и ...

# | от Valka на 01 септември 2006, 01:16

Интересно, че споменаваш автор, на когото си чел само една книга, и то го споменаваш в такъв ключов житейски момент. А кои други негови творби си си обещал да прочетеш?
VampireSun, това, за което говориш, е само началото и често нищо не значи. Кукувичето гнездо, както ти го наричаш, обикновено е в главите на хората. Ку-ку.

# | от Teri на 01 септември 2006, 08:45

Една книга, но стойностна. Когато съм споменал авторите не съм имал предвид цялото им творчество, а книгите, които съм прочел от тях и които са повлияли на изграждането ми като личност. Твоето заяждане не го разбирам...но както и да е.
Анонимен, засега "човекът до мен" липсва.

# | от VampireSun на 01 септември 2006, 11:08

Аман от анонимни и източно-правоверни.Айде,на "Юг от рая".Тери,кажи им ве.Нека да знаят хората!!!Ние с Тери тайно се събираме,пием и слушаме "JUDAST PREAST".С други думи сме фенове на Роб Харлфорд.А аз лично си отглеждам козичка на терасата.Защото си падам и по групата "SODOM".Горим ритуално книгите на Франц Кафка,Хемингуей,и други феминистични автори,в центъра на хола ми.В общи линии животът ни е "sodomy&lust".А догодина сме на море,"до Планета клуб и назад",всичко това само и само "В името на бг-лога".

# | от Valka на 02 септември 2006, 03:55

Ти си писал книгите на ... . И понеже Робърт Хайнлайн е един особен автор, вълнуващ се от леко стряскащи на пръв поглед въпроси, ми беше интересно какво друго негово искаш да прочетеш. И някой ден като го прочетеш, какво мислиш.

# | от Teri на 02 септември 2006, 04:07

Книгата "Странник в странна страна" е достатъчно стряскаща. Помня, че я четох на стария Правец 16, зеления монитор под DOS. И още помня чувствата, които изпитвах, докато я четох. За "човекът" дошъл от Марс, който бива така странно приет сред земляните. Тази нежна душа, която след това се изражда в един от главните сектанти на земята. И всичко, водено от неговите разбирания, които отчасти, да не кажа изцяло, се базират не неговия опит на Земята. Знания, които му дадоха хората, които го подкрепиха. Дали ги прие неправилно? Това се чудя и до днес. Аз мисля, че марсианецът със своята чиста душа ги прие буквално и направи това, което усети, че искат хората. А ти как мислиш?

# | от Valka на 02 септември 2006, 04:44

Мисля, че трябва да прочетеш и други негови книги. Но не от типа на "Врата към лятото". Защото той се вълнува от наистина доста сериозни въпроси, свързани с представите ни за секса, най-общо и много грубо казано. И ги развива доста целенасочено, със същите герои. А за "Странник в странна страна" - не смятам, че става дума за израждане на нежна душа. Американските интелектуалци много се вълнуват от грешките, които е допускала нацията им в развитието си. Голяма част от литературата им е за това. Това пак най-общо казано. Трябва пак да я прочета, за да мога да се изкажа по-ясно. Позабравила съм някои неща. Но не е сама по себе си.

# | от VampireSun на 04 септември 2006, 12:05

Tери,...Потърси за филма,"Легенди за страстта"(LEGENDS OF FALLEN-Bradd Pit,Anthony Hopkins)....И книгата,"Мементо"-сръбски автор,забравих му името.Наистина си струват!!!

# | от Vimp на 05 септември 2006, 02:18

Тери, аз не бих могъл да събера на 36 реда какво ми е дал и какво ми е взел живота, но принципно съм съгласен, че трябва да сме оптимисти .... има толкова важни неща, които си пропуснал, но си показал духа на това, което си усетил в рамките на този пост ... радвам ти се и се надявам, че ще запазиш "по детски наивното" виждане за живота ..... аз чета Хаинлайн,но се основавам на реални случки от живота .... живея в измислен мой свят, но това не пречи на преценката ми ....има една истина: "Това, което човек сам си направи, никой не може да му го направи" .... Аз направих този коментар .... а ти направи ли онази мечта?

# | от queen_blunder на 05 септември 2006, 21:45

Тери, а аз разбирам от твоите 36 реда, че си тръгнал по сигурния път на помъдряването... Бъди щастлив, приятелю!

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Какво ми даде живота?

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели