Не съм писал от толкова отдавна, че вече не знам как да започна и затова просто започнах да пиша, да пиша какво си мисля в момента. Е в момента всъщност гледам и един филм на име "Денят на мармота", но това някак съвпада с това, което исках да напиша. Филмът е фантастичен както и книгата, за която исках да пиша. Става дума за една доста известна книга, печелила двете най-големи награди във фантастиката - Хюго и Небюла. Книгата се казва "Странник в странна земя" и е дело на един от най-големите фантасти - Робърт Хайнлайн. Много отдавна съм чувал за нея, още от дете, но никога досега не я бях чел, което странно. Реално никога не съм я виждал отпечатана, попитах баща ми и той не я е чел. Затова и когато я видях из файловете си реших да си я сложа на джобният компютър и да я прочета. Сега няколко дни по-късно вече я прочетох и честно казано съм с противоречиви впечатления. Определено книгата е хубаво, за това не може да има никакъв спор, идеята е много интересна, а в таланта на автора никой не може да се усъмни и за миг дори. Рядко се среща така добре написана книга, която да увлича така, но... ех това "но". Просто имаше места, които прескачах - буквално цели страници, което по принцип никога не правя. Никога не бих и предположил, че ще го направя, а още повече пък при такава хубава книга. Но е факт, че книгата започва много добре, завладявате и по едно време към средата на книгата започваш да се губиш всред страниците и страниците теологически разговори, теории и спорове. Гледах как книгата свършва, а всичко се въртеше все повече около теологията и все по-малко около действието в книгата и развитието на персонажите. За да е още по-неприятно точно когато действието най-после се върна и книгата просто свърши. Не казвам, че краят не беше изненадваш, дори точно обратното, но ме остави може би малко разочарован. Не знам дали е заради това, че свърши така неочаквано, дали беше заради липсата на реално действие... или може би, защото очаквах нещо друго. Да всъщност очаквах нещо друго и чак ми е смешно да призная, че представата ми е оформена от една обложка на аудио касетка. Мдаам, точно така когато бях тинейджър много харесвах групата Iron Maiden и може да се каже, че имах всичките им добри албуми на касетки. Единият им албум се казва "Stranger in Strange Land", което е буквално името на книгата, откакто за пръв път видях тази обложа я асоциирах с книгата и винаги съм си фантазирал каква ще е тази книга. На обложката се вижда един мъж (по-точно нещо като мъж, защото е в стил на Iron Maiden и е полукибернетичен) облечен като фантастичен каубой, с шапка, пистолет и всичко в един бар. Съответно и представата ми беше друга... не мога вече да си я спомня, защото след като прочетох книгата и ми се изгуби, но определено повече приличаше на "Перфектният убиец" на Майкъл Резник. Интересни неща са човешкото въображение, как може от една картинка да си измисли цяла идея за книга. Това ме навежда на една друга мисъл, за това как фантастиката обединява в себе си жанровете. Има много хора, които като чуят фантастика веднага казват "Ааа, това е за децата" или "Аз не харесвам такива измислици", но те не са прави. Фантастиката е просто определение, то показва, че в книгата има елементи, които са измислени, а не че цялата книга е измислена. Като човек прочел толкова много книги определено мога да кажа, че съм научил повече неща и за науката, за историята и за хората. Както и много други неща естествено. Вярно е, че има напълно измислени книги, такива, от които не можеш да научиш нищо, но има и също такива, от които можеш да научиш повече интересни неща отколкото в една купчина други книги. Мисля, че не мога да го обясня, но на практика увлекателността на този тип книги ме накараха да обикна книгите като цяло и ме научи да чета, както правя и цял живот. Малко или много това ме изгради като личност и ме направи такъв какъвто съм сега.