Ета определено беше изнервена. Не стига, че кацаха вече за втори път, ами се налагаше да смени и полета. Ухилен до ушите служител на някаква унгарска служба я претърси прекалено щателно, нарушавайки поне няколко международни споразумения, след което я разпитва повече от час в задимената стаичка, докато при втория опит за претърсване Ета не стовари десния си юмрук в ухилената му физиономия и милисекунда по-късно коляното и влезе в съприкосновение с напрегнатата плът между моментално оменкналите крака на агента.

Ета беше наясно, че нямаше как да знае истинската цел на пътуването и всичко беше заради бельото, което тя така неблагоразумно забрави. Докато попълваше пропуска си в безмитния магазин, изпусна връзката за София и сега чакаше бясна в кафето следващия полет от Мюнхен. Мамка му, помисли си тя, ако тоя Коук не е точно толкова специален, колкото твърдяха шефовете и, щеше собственоръчно да откъсне топките му и да си ги изсуши за сувенирче.
Някакъв младеж със скъп костюм се опита да я заговори с мазна усмивка, но видя в красивите и очи разрушение и смърт и се оттегли спешно оставяйки изречението си недовършено.

...

Дороти се зачуди, че в самолета имаше толкова много хора. Позаслуша се в разговорите наоколо - повечето бяха туристи, неуспели да вземат билет за някакво място, наречено Варна и се оплакваха един на друг, че ще загубят поне един ден от почивката си в път до там.

Аха. Това беше добре - нямаше да се набива на очи в тълпата. Беше взела всички мерки - освен обичайния стегнат кок, безумно старомодните очила с дебели рогови рамки и широките дрехи, беше отделила и доста време на лекия грим. Хората от MаXfactor вероятно щяха да получат апоплексия, ако имаше от къде да я видят, но физиономията на умряла преди две седмици от скука скумрия си заслужаваше усилията - на митницата не и обърнаха внимание и дори стюардесата сякаш не я забелязваше.

След малко трябваше да кацнат в Будапеща и се надяваше да има WiFi на летището за да може да провери данните за движението на Коук, които някакви типове абсолютно безотговорно изнасяха в открит сайт. За пореден път благодари на който и бог да я слушаше в момента, че преди три години записа именно славянистика в университета, най-вече напук на Дъртата.

...


Катрин гледаше объркано разгънатата върху малката масичка пътна карта на Шел и бавно осъзнаваше, че мястото, което беше свикнала да наричат Източна Европа всъщност е доста обширно. Първоначалният и план - да вземе първия самолет в източна посока и после да се добере с такси до мястото, където беше забелязан Коук, за да обърка възможните преследвачи от тайните Служби, явно не вършеше работа - тук ставаше дума за различни държави, които дори не бяха съседни.

Добрата новина беше, че следващия полет за София беше съвсем скоро. Леко я тревожеше само факта, че всички мотаещи се наоколо полицаи старателно я отбягваха. Някакъв тип с насинено око и нестабилна походка отскочи назад, щом я видя и на посмачканото му лице се изписа болка.

Катрин се почувства засегната - все пак беше красива жена и го знаеше. Огледа полупразната зала по-внимателно и се успокои - явно проблема беше в унгарците, защото забеляза, че също толкова старателно заобикаляха и намръщената едрогърдеста блондинка на бара.

...

Олга Ковальова проклинаше старата руска традиция различните тайни служби да играят една срещу друга, без да се съобразяват с общото благо. Вместо отдавна да е в София и да е по следите на уникалния екземпляр, когото всички преследваха, двуместния изтребител кацна уж аварийно на малко военно летище в покрайнините на Будапеща, а от там мълчалив тип с размерите на трикрилен гардероб я закара до гражданското летище, където трябваше да хване следващия полет за България. И всичко това само за да заблуди хрътките на Службата за Безопасност, които имаха свои планове за Коук. Не беше ясно как са се добрали до информацията, но засега маневрата беше успешна.

Мина изненадващо бързо през митническата проверка и се настани зад една от многото празни масички в кафето. Странно, в залата всъщност имаше доста хора, но повечето се бяха скупчили в единия край, а тук имаше само две смътно познати русокоси момичета, които доста си приличаха.
Едната седеше до бара и от време на време разтриваше зачервените кокалчета на дясната си ръка. Другата се опитваше да сгъне огромна пътна карта и без да поглежда към мазно ухиления младеж със скъп костюм до масата и, му каза нещо и младежа побърза да се отдалечи. Погледа му се спря на нея самата, няколко различни изражения пробягаха бързо по лицето му и накрая махна с ръка и се присъедини към тълпата чакащи в ъгъла.

Едва сега Олга си даде сметка защо двете жени и изглеждат толкова познато - твърде много приличаха на собственото и отражение в огледалото в цял ръст в банята и. Това, което Олга не знаеше, беше че въпросното огледало е прозрачно от другата страна и сътрудниците на отдела отдавна бяха купили съседния апартамент и се наслаждаваха на гледката. Другото, което не знаеше, беше че странните чегъртащи шумове, които се чуваха от време на време от празния според нея апартамент, бяха от усилията на сътрудниците да изчегъртат от пода купищата мъртви мухи. Не беше лесна задача, защото в резултат от воайорските си занимания, самите сътрудници твърде често спомагаха за слепването на мухите към мръсния под.

...

Изпод завивката се подаде разчорлена коса, след нея и кървясало, полуотворено око. След няколко секунди собственикът на тези прелести си даде сметка, че кънтящитя в главата му камбани са всъщност само отзвук на досадно звънящия телефон. Разклати глава за проба и с болезнено изражение се измъкна от леглото. Единствената мисъл, успяла да пробие мъглата на тежкия махмурлук беше "шкембе!". Малко след нея успя да се вмъкне и втора, още по-кратка. "Бира!".

Най-търсения мъж на планетата в този момент, уникалния и единствен по рода си Ейс Коук, се надигна внимателно и с неясно ръмжене, в което се прокрадваха нотки на близки сексуални отношения с нечия леля, се отправи към банята ...