За мен, за вас и за всички останали !!! (23.03.2007)

        Ще опитам да бъда оптимист, нещо което не ми се отдава по принцип,когато става въпрос за мен, но когато става въпрос за другите... винагисе опитвам да давам съвети, за да не допускат моите грешки. Това е еднаот причините да бъда толкова открит, макар че 90% от хората не миобръщат внимание и си мислят, че съм поредния глупак, който се прави намъченик и т.н. (само искам да кажа нещо на тези хора – не ви се сърдя,всеки има право на мнение, но на мен не ми пука за вашето) ... но мипука за един куп други неща: за нещата които съм преживял, за нещатакоито съм загубил, за приятелите ми, за хората които обичам, за хоратакоито са преживели подобни неща и все още се крепят... проблемът е, чемалко по малко силите изчезват, накрая не знам какво ще стане.. но тованяма значение... аз живея сега и искам хората около мен да са щастливи,защото знам какво е да си сам и нещастен, защото знам какво е чувствотокогато никой не ти обръща внимание.... чувствал съм се като бездомник.... и за тях също ми пука, аз поне си имам дом, където мога да ида...приятели, с които мога да споделя... приятели, които не бих заменил занищо на света... и въпреки това...  нещо лисва... но не какво да енещо... природата е така устроена, че човек не може да живее сам (леле,кой го казва) ... е, може ... но липсва голяма част, липсва онази част,без която „животът губи смисъл”... любовта ... липсва това да има някойдо теб, да знаеш че някой го е грижа за теб и би ти помогнал винаги,когато имаш нужда... разбира се и приятелите правят това (за което съмим безкрайно благодарен) ... но това което липсва е много повече отприятел... разликата между обичта в приятелството и истинската любов еот земята до небето и затова едната не може да замени другата... съвсемдруго е когато облегнеш глава на този човек и се чувстваш някак сисигурен, като че ли нищо не може да те нарани, като че ли света епрекрасен и не те вълнува нищо друго... но света никога не е билперфектен, никога няма и да бъде, никога няма да има перфектни хора...само такива, чиито лоши качества пренебрегваме заради едно чувство и тени изглеждат перфектни... по този начин се залъгваме и от там започватпроблемите... а след това някой си продължават напред, а другитеостават да си ближат раните... а в днешно време хората имат много кривиразбирания за чувствата и така карат определени хора да си ближатраните много по-често и по-болезнено... и на тях им остават самоспомените, винаги ще има нещо, което да напомня за онези моменти, билото места, хора, предмети и най-вече снимки... снимки, все едно спирашвремето и го поставяш в рамка... но това са само спомени, нищо повече.... станало е нещо и после е свършило... такъв е живота, хората сиидват и отиват, нищо не можем да направим, освен да се опитаме да гизадържим възможно най-дълго до себе си... и да страдаме, когато по еднаили друга причина те си тръгнат... но, както се оказва май няма смисълда страдаме, защото това не променя нищо... трябва да останат хубавитеспомени ... а липсата ... тя не може да се забрави, просто не трябватази липса да проваля живота ни... всичко е много объркано... една частот теб иска да се върне в миналото и да остане там завинаги, а друга –да продължиш напред, да се учи, да живее в настоящето.... е може многода ни се иска да послушаме първата, но правилният избор е втората...рано или късно трябва да изберем този път... това не значи да загърбимминалото, нека спомените си останат, но да не влияят на живота нитолкова много, все пак са отминали неща... това което трябва да нивълнува е настоящето... иначе просто си пропиляваме живота .... аструва ли си ???
         Всички ние сме ангели с едно крило и единственият начин да полетим, е да се прегърнем здраво...прегърнете здраво човека до вас и му кажете че го обичате.... (нечакайте някой глупав празник за да му го покажете чувствата си) но самоако наистина го чувствате (иначе изобщо не му го казвайте, защото самоще го нараните) и го гледайте в очите .... сещате се защо... кажете ина приятелите си че ги обичате, приятелската любов е също толковасилна, но малко хора й обръщат внимание... следващия път когатосрещнете човека, който е бил всичко за вас, или вие за него... не гоподминавайте, поздравете го, поговорете с него, винаги ще има какво даси кажете... дори и да няма (в което много се съмнявам) знайте че акотози човек наистина ви е обичал, то той ще се зарадва да ви види понеза малко... не го лишавайте от това... прегърнете хората около вас и имкажете да прегърнат и хората около тях... за да покажем че ни е грижаза тях... за да им покажем че може да живеем в един добър свят, безлоши чувства... не се сърдете и не се обиждайте от нещата които сеговорят за вас... човекът който ги изрича или после ще съжалява че ги еказал и ще ви се извини или просто не заслужава да се нарича вашприятел... извинявайте се на хората, когато сте им причинили нещо, беззначение дали сте искали или не... благодарете на хората, които санаправили нещо за вас, дори и то да е било нищожно, щом този човек ви епомогнал, значи го е искал и е сметнал, че вие го заслужавате... аконякой ви удари шамар, не му обръщайте и другата буза, а го попитайтезащо го е направил, защото може и той самия да не знае... да се замислии да ви се извини... думите винаги са били правилният начин заразбирателство между хората... и накрая... ако имате нещо в изобилие,дайте на ближния си, дайте на тези които имат нужда, дайте дори и нанепознатия, защото ако той няма нищо... това ще бъде огромен жест занего и той ще го оцени... нека се опитаме да дадем малко щастие нахората около нас !!!
         Обърнете внимание и на природата, която ви заобикаля...благодарете й за това, че ви е дала живот, че ви е позволила дасъществувате, благодарете й за красотата... покажете й, че не ви ебезразлична, пазете я чиста... грижете се за нея... и тя ще ви допуснев царството си и ще разберете величието й... съхранете това, което тяви дава, за да се радват и децата ви, и техните деца !!!

         Благодаря ви за вниманието !!!