Може дълго да се говори за връзката между нас, която в последно време ни задължава да контактуваме един с друг душевно, на ниво чувства. Ние трябва да започнем да се свързваме помежду си не само съгласно екологичните закони, в процесите на производство, функционирането на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а и всеки човек лично и съответно на това цялата държава трябва да се включи в добрите отношения един към друг.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека, и по същите стъпала се е развивала човешката цивилизация, довеждайки ни до това, че  ние започваме да придобиваме образ на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът как ние ще изпълним това? Защото да съществуваме иначе е невъзможно – доброто взаимно отношение се явява изискване за нашето развитие, и без него ние не можем да поправим законите в икономиката, производството, търговията. Светът се намира в задънена улица, светът е объркан, хората не разбират какво да правят нататък. Те някак въобще изгубиха връзката между себе си, защото сега от тях се изисква сърдечна, душевна връзка, каквато между нас никога до сега не е съществувала.

Ние или сме се презирали един друг, или поради безизходност сме си сътрудничели в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас изискват вътрешни психологически усилия по отношение на построеното от човека, и именно в това се състои нашето развитие.

Чувстваме, че без тези отношения ние не можем да съществуваме правилно дори и в къщи. Ако аз живея в квартира с други хора, то ние някак се спогаждаме ако всеки си има своя ъгъл. Но сега ние дотолкова зависим един от друг – всеки от всеки, че без правилни отношения между нас, животът ни става просто ужасен.

Затова за нас е необходимо да достигнем до съгласие, а то се нарича – взаимно поръчителство. С други думи отношенията ни трябва да станат такива, че всеки да усеща, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички, и ако всеки не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Такива системи на взаимно поръчителство съществуват в природата и в техниката  – те се наричат интегрални, или аналогови системи. И в тях всички части са толкова свързани една с друга, че ако някой детайл излезе от строя, то целия механизъм престава да работи. И очевидно в процеса на развитие на човешкото общество, ние толкова сме израснали, че сме достигнали до такова съединение.

http://laitman.bg