Човекът отдавна претендира, че еволюира. Еволюцията му обаче май е с отрицателен знак. Вместо да ставаме повече хора, ние ставаме повече... предмети.
Една вечер се прибирах в Пловдив към Джонефф. Мислех си какво да му сготвя, когато срещнах господин на средна възраст, разхождащ много сладко кученце. Заприказвахме се докато траеше общия ни път... попита ме дали знам кога човек е обикнал животните. Отговорът му беше „Когато е опознал хората”
Хората не ценят живота, нито собствения, нито чуждия.
Не съм учудена от реакцията на този човек. По-скоро бих била учудена, ако беше спрял. Еволюцията на човека, явно не включва човечност.
Ситуацията ми е добре позната, за съжаление. Позната ми е и всяка фаза след това – неразбирането, самообвинението, примирението и съпътстващата ги мъка.
Не знам какво да добавя. В своята мъка и болка, всички сме сами. Не помага нито споделянето, нито приятелското рамо. Както казах- във своята болка, всички сме сами.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви