Трети март……Национален празник.
Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!
Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.
Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил Левски”.
Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.
Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.
Честит празник!
Честит празник!!!
Аз уважавам този празник, най-много заради това, че опровергава силната антинационално пилитика, която в последните 20 години се опитва да отрече турското робство и да наложи измисленото турско присъствие.
Честит празник на всички българи!!!
http://vbox7.com/play:d87cf5f8
http://vbox7.com/play:630a7cdc
Истинското приятелство не изтрива националността в приятелите. Напротив. Истинското приятелство приема различността, независимо дали тя е в расата, националността или религиозната принадлежност и те учи да надскачаш себе си и да бъдеш истински толерантен. Лесно е да си толерантен към гладуващите чернокожи в Африка, но е трудно да си толерантен към приятелката си туркиня навръх Трети март, повярвай ми. Лесно е да се възхитиш на американците, които си избраха чернокож президент, но е трудно да си представя, дори аз!, Доган като президент! Само като го написах и вече се почувствах некомфортно. Но няма да го изтрия. Защото това са границите на МОЯТА толерантност. Днес, на този ден, аз си давам сметка какво мога и какво не мога да приема. А значи давам си сметка за степените на моята вътрешна свобода. Защото за мен свободата и достойнството на моя народ не са празни думи, а МОЯТА свобода и МОЕТО достойнство. Ние, българите, обичаме да разсъждаваме за тези неща някак отстрани, като за неща, които не ни включват нас самите. За мен това е бягство от отговорност за ставащото в страната. Моята страна е толкова свободна, колкото съм свободна аз, толкова чиста, колкото чиста я пазя аз. И ако всеки мисли по подобен начин - значи страната ни бързо ще възстанови и своето достойнство, и националната визия. Едни мои приятели, които живеят на първия етаж на една кооперация, тези дни ми казаха с гордост, че са приучили съседите от входа да не хвърлят торбичките си от балконите. Как ли? Мъжът ВСЯКА седмица чисти пространството зад блока, а двамата са направили малка градинка на това място. (И двамата са хора с висше образование, с престижни професии и успешни реализации.) Ще кажеш: "Колко малко е това!" в перспективата на цяла България! Но в рамките на един блок, в рамките на психологията на хората от този блок, това си е постижение. А я си представи ако повече хора успеят да въздействат на другите по този, както ти го наричаш "безболезен и безкръвен" начин.
За наша радост днес на нас, българите, не ни се налага да доказваме любовта към страната си като даваме живота си или проливаме кръвта си за нея. Но сигурни ли сме, че не пропускаме важните начини, които ни предоставя това наше "безболезнено и безкръвно" време?! Възмущението и констатациите за опростачването, дори участието ни в инцидентните протести, според мен, не са достатъчни. Нужно е по-скоро да се вгледаме в нуждите на обществото и да се въоръжим с търпението и постоянството на онези мои приятели, които успяха да превъзпитат простаците. Тихо, кротко и без самочувствието, че са извършили героизъм.
Йоще миг-ще падне заветния хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
...........................................
И днес йощ Балканът,щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен,шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век.
Аз съм българка,детето ми е българче,живея и ходя по българска земя.Дишам български въздух.Зная и помня корените си,родът си....
За мен свободата не е даденост по презумпция,а състояние на духа.
Какво е свободата?Това е правото да те има,включително и на картата на света.
В последно време се спекулира,че свободата ни била подарена и още по-неприемливо-била купена!?!?Не бива да бъркаме национални идеали с национални интереси.Дали един идеал е реален или не,зависи от начина по който е поставен.
Заслужиха ли българите свободата си?За 500 години четри въстания от които априлското-най-масовото.
Даром ли дариха свободата ни?Не!!!Хилядите убити и хилядите разрушени домове поставят пред Европа въпроса за съдбата на българите след Априлското въстание.
Българското опълчение с руските воини решават съдбата за изхода от войната на Шипка....Или и това ще бъде отречено от историята.
Можехме ли да се сдобием със свободата си сами?Не.И революционните комитети,и Априлското въстание нямаха шанс да направят това,което се случи вследствие на Руско-турската война-възтановяване на българската държавност.
В последно време стана "модерно",че България платила 4 тона злато на Русия за извоюването на свободата и.Кой ги е платил,от къде ги е взел?Отива някой и дава предварително пари за нещо,което може и да не се случи...
И все пак...имаме ли право на своето национална самочувствие и да приемем свободата си като подарък?Не!След 500 години от нищото името България отново я има,за да ни има и нас.Нали знаете че България никога не е менила името си.
В моето родно място,за което има данни от много лета,преди прабългарите да дойдат по тези земи и в момента има паметник на един кнез,писмо до султана са писали съселяните ми да им се разреши да ремонтират църквата и им било разрешено,и една местност "Хайдушки дол"е запазила името си и до днес....Но и данък "джизие"са плащали и не само...
Човек не бива да живее с миналото си,но и не бива да го забравя,а и само 131 години са минали...Като се сетя,на римляните 150 години са им били необходими да ни подчинят,то 131 години са песъчинка от историческото време.
Галя,и аз имам състудентка туркиня,която не пропуска да ме поздрави с християнските празници.....,но аз с техните признавам,не го правя.
И още нещо,започнахме да празнуваме по инерция,както и да живеем по инерция,а това е нещо,което не ми харесва...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви