Моят наближава!Последен ден от "Везните",на крачка от "Скорпиона".Ще си ги прослушам с удоволствие всичките.Ела,отново тръгваме към сърцето на планината.Поздрави от теб без твое позволение.....нали може?

Много вярно е това, че каквото може да се каже - в повечето случаи е било казвано вече. :)

Да, Шогун, за съжаление думите понякога девалвират като парите...
А и аз съм на принципа, че щом не мога да кажа нещо поне малко интересно, или по малко по-различен начин, по-добре да не казвам нищо :). Най ми е трудно да пиша за хората, от които най-много се възхищавам...А и трябва да си адски добър с думите, за да изразиш една идея по-добре, отколкото (вече) го е направил Джон Ленън.

Daleto, знам, че ще поздравиш любимата ми планина, и знам, че ще го усетя този момент :).

Ела,поздравих я,нашата планина.На връщане към София пътуването беше малко екстремно.Между два завоя, ама точно в сърцето на планината колата спря.Руската машина на която казвам танк или булдозер,все едно,взе че спря.Наложи се смяна на нещо,което нямам и понятие какво е,но без него колата не върви.Изваждане на куфари с инструменти,майсторът под ръка и след около два часа можахме да потеглим отново.Докато чакахме с момиченцето ми имахме възможност да усетиме планината от близо.

Най-интересното е,че точно преди да спре колата и разказвах приказка за есента-как есента е излязла на първата си разходка,да провери дали хората и животните се подготвят за зимата.Взела и боичките със себе си,мацнала тук-там.Доказателство,че е идвала по тези места.След това отново се прибрала-есента- в пещерата си и в момента разбърква и смесва боите  за следващата си разходка.На въпросът и защо е толкова красива есента и е нашарила планината като черга,китеник/зелено и на този фон топли петна от жълто,червено,охра,кафяво/ и отговорих:Тъй като през есента има много сбогувания-с лятото,с птиците,които отиват в топлите страни,с много цветя и голяма част от природата,майката Природа е дала като компенсация на есента тази топла красота....и т.н.

Нещо се отплеснах/имам този навик/.Имаше и други перипети по пътя-свърши газта,малко на бензин,малко по инерция до първата бензиностанция,"мозайка"в колата от дъщерята вследствие на дългото пътуване и отново тук.Много се промениха нещата по нашите ширини.Всичко криворазбрано,а от това потърпевши са децата,ама нейсе.Поздрави!

Благодаря ти, поздрави и от мен.
Както вече е казано, нещата се променят - "some forever, not for better"...-- завинаги и не към по-добро... 

За съжаление,както вече е казано,май всичко е казано....Е,все още се търси светлината в тунела-до кога?-не се знае.

За светлината в тунела - един любим виц, който научих от Лорда:

 

Песимистът вижда тъмен и мрачен тунел, оптимистът вижда светлината в края на тунела, а реалистът - приближаващия се към тях влак. Машинистът пък вижда трима идиоти, седящи върху релсите:).