С дълбока нежност стискам ти ръцете,
целувам пръстите ти - и не знам
дали е диган на земята храм,
където тъй да любят боговете -
тъй както аз те любя, о жена,
сияние във мойта тъмнина.
Като жътвар, причезнал за почивка,
достигнах морен гостолюбни праг
на твоя дом - във привечерни мрак
на скъден ден. С чарующа усмивка
разтвори ти заключени врати -
като бездомник клет ме приюти.
И сетне без почуда ти погледна
внезапните нечакани сълзи,
които гордостта ми не смрази,
склонена, без учудване, но бледна,
видя ти, в своите ръце ме впи
и жадно топлите сълзи изпи.
С приветни думи на утеха нежна
ти тихо ми душата просветли,
и дълго моето лице гали
с ръка внимателна и белоснежна...
Не помня - казах ли ти нещо аз?
Не помня - може би ридах без глас.
С дълбока нежност гледам те в очите,
целувам ти ръцете - и тъжа,
че може би в безплодната лъжа
на думите, тъй бледни, тъй изтрити,
ти няма да откриеш, о жена, как аз те любя в мойта тъмнина. Д. Бояджиев
По-добре късно, отколкото никога!..Благодаря за чудесните пожелания и букетите!!! Благодаря за прекрасните стихове!!!За проявеното внимание - стихове от Евтим ЕвтимовЗа две ръцеЗа две ръце, протегнати насреща, земята бих докрая извървял.За две очи, като звезди горещи, аз цялата си топлина бих дал.За две слова, от мене вдъхновени, най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене, аз всички океани бих изпил.Как малко исках аз - по зрънце само, по капка от далечен, чакан дъжд. А ти дойде като небе голяма и всичко ми донесе изведнъж.Донесе ми от ветрове заръка, пожари звездни, за да не тъжа, от мъка - песен, а от песен - мъка, и аз не зная как ще издържапри тая среща - ранна или късна, при тоя огън - древен или нов.Ако сърцето ми сега се пръсне, едно помни - било е от любов.
И аз ти благодаря професоре! Много сте мили всички! Моят поздрав отново е музикален (такава ми е слабостта) : http://www.youtube.com/watch?v=9LZ8qtbZ2A4
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви