1.

Пловдив се превръща в гаден град -
задръствания и автомобилна смрад.

...

Кръстовищата са рисковани задачи
за пешеходци и колоездачи.

...

Улиците бясно се стесняват,
в паркинги се преобразяват.

...

Москвичи и поршета по тротоари смело лазят.
С ритници и с закани минувачите се пазят.

...

Баровци напъват мощни джипи по шосета,
с дрипи от шейсета куцат дядовци, бабета.

Баровци се дърпат в мощни джипи,
пенсионери газят, пъплещи по дрипи.

Баровци летят със мощни джипи,
дядовците кретат с колела по дрипи.

Със мощни джипи баровци се надпреварват -
по мръсни дрипи дядовци едва се вардят.

Никой никого не пази -
шофьорът пенсионера гази.
....



Кръстовищата станаха със спорни правила -
зелено за пешаци и за още три платна.

...

В Кьочука улици тесни между стари порутени къщи.
Асфалта им кучета бесни го яли - я, локвата лЪщи.

...

Ако си ти колотурист - обичаш кросчета с велосипеда да въртиш.
До планина неравна не е нужно да вървиш - ела в Кьочука и го виж!

...

Булевард “България” до дупка разкопаха.
Тръби сини в тях с камионите завряха.

Терористи тайно радват се в захлас:
Да живей! Ще гръмнем тая газ!

...

Преди години много, Нова сграда
на Университета - бяла, без ограда
другарите във Пловдив построиха.
Великият си ум във нея те вградиха.

До Пазарджик да бъде близо те решиха.
На края на града; на къра я забиха!



2.

Черно расо сложих мале,
 килимяфка черна турих.

Бялата си младост, мале,
в черна пръст затулих.

    Из юнашка песен от село Фемеимово, гранична Пловдивско-Пазарджишка околия


3.

Колкот повече умът ти личен процъфтява.
Толкоз повече светът край тебе посивява.

Твърде просто става всичко сложно.
Скритото превръща се във очевидно.

Все по-малко ново ти остава.
А от старото – ти доскучава...


4.

Чувства?!
 
(...)

Да те боли заради две
очи?

Да страдаш за
изображение?

Да плачеш за някакво си триизмерно
отражение? За

глас - поредица от
честоти? За
поглед - някакви
очи. За
допир -
кости с
кожа да те галят по
плътта? За
думи -
език в
уста да се раздвижи? За
страст - нима я има само у една?
 
4.2003


- Тъй лесно е да кажеш горните твърдения,
когато не си влюбен или имаш сал съмнения
за някакви си стари скрити потушени въжделения....
За друго ти приказваше, когато беше в затруднение.
Спомни си!

- Аз спомням си, не съм във умопомрачение!  Например следното стихотворение:

Прекършен като стръкче нежно цвете в ръцете на разлюбило момиче.
В кафеза си се блъскам като птиче, в мечтите си отлитнало далече.

- Нима наричащ тези редчета стихотворение?
- Не се отнасяй с мене със презрение… И днес останало е вдъхновение.

Поглед в вещица красива
въглен във гърдите ражда.
Влагата леда пробива.
Жадната плът си угажда.

Въглен във гърди обаче
е като белтък в жарава.
Стопля се и пропламтява.
Свива се и почернява...

                             10/2007

- Защо нареждаш празни стихове, човече? Седни на задника си вече! Във манастир отиваш скоро, туй разбрах - със светския живот се раздели без страх, наместо стихове минорни да драскаш в нощите безвзорни!
- Как смееш да нареждаш, кой си ти?! Ти, кой покоят ми смути? Във манастир или във светска страст, господар на себе си съм аз!
- А аз пък твойта съвест съм, те пазя,  глупашки действия  да не извършиш и в някое дере да свършиш.
- О, ти ли си, приятел мой… Превземаш се, я удари отбой! Сега не си ми нужен ти, в безвзорна нощ гласът ти да кънти!
- Добре. Прости! Когат приключиш зарад простотия във дере, тя твойта съвест вече няма хич да те гризе!
- До тук доведе ме лигоча - римоци псевдо драматични да драскоча. От пръстите си да ги лоча!
- Престани, да не взема през терасата да скоча....
- Скочи ‘ко щеш, аз тука слагам края... Точ’а!

5.

История с куче (без куче)

Туй филм е български - по телевизията го показаха одеве.
Когато са го правили аз бил съм още малко сладко бебе.

За авторка на разказ заглавието му напомня.
Интересно ми беше за нея да си спомня.

Разгърнеш ли с наслада нейна стихосбирка
сърцето ти замръзва - за миг паркира в спирка.

Изящен текст, нанизан като огърлица;
учуден е четеца – от детска е ръчица!

В очи напира влага. Сълзица се подава,
че Петя си отиде. Остана вечно млада...

                                                      10/2007


Прилежната римовка за да не развалям
за други работи - по-късно ще разправям.
Неяснотата и енигмата не са случайни -
защото всеки има свойте малки тайни. ;-)