Младежо, защо с тази тема?Много си млад, за  да разсъждаваш за това!Радвай се на живота!Защо са тези мрачни философски размисли????Да, ясно е че ще настъпи и този момент, но не трябва така.Аз ще ти сложа +, но съм сигурна,че този пост ще събере  доста отрицателни вотове!Млад си, пиши за красотата от живота, любовта, приятелството.Животът е борба.Много смърт съм видяла и зная, че всеки път, когато губим близък човек, умира и част от нас!Можеш да го запишеш в твоята философска книга.Писах ти на лични!

Смъртта не освобождава, не е нито интересна, нито стряскаща. Тя просто е факт. Тя е край - окончателен завършек. Не е цикъл - защото е край.

Днес цял ден- по някакво съвпадение- се опитвам да пиша некролог за годишнина от смъртта на девер ми, който почина на 8.12.2008г. на 47 години. Честно ти казвам, това не е тема за размисъл и философски продукции. Това е нещо окончателно, което не подлежи на никаква логика, на тълкуване или осмисляне. Срещаме го в живота си - за съжаление - приемаме го или не го приемаме и продължаваме доколкото е възможно. Но никога не е лесно да се направи некролог на човек, който си познавал и обичал, който се е смял с тебе, тъгувал е, преживявал е с тебе и добро, и лошо. Просто когато те погледне от снимката и знаеш, че никога вече няма да го видиш, в един момент осъзнаваш абсолютната окончателност на акта смърт. Няма "освобождаване", "разбиране", "ново начало"... това не е реално. Смъртта е реална.

Извинявай!

Сигурно е интересно философското рзсъждаване върху понятия като живота и смъртта.

Не знам ти, пачино, и всички блогери тук как се чувствате, когато говорите за смъртта, която (ясно!) е неизбежна за всеки от нас и тям подобни, но когато реално загубиш близък човек, чиито очи никога повече няма да видиш, няма да чуеш гласа му, няма да го прегърнеш, няма да го ядосаш или той да те ядоса, и всички тези човешки чувства - в състояние ли сте да продължите все така философски да обсъждате темата? Аз не мога.

и тука на помощ идва вярата.

Като че ли философски можем да разсъждаваме по подобни теми само когато нещата се случват на другите. Когато мълнията падне върху нас самите, болката убива философията...

 

"Докато живее даден индивид - животът "затваря" в окови други бъдещи биологични създания. А настъпи ли смъртта - тя освобождава тези окови и с това поставя началото на нов живот. Като при това се получава цикличност..."

Мисля, че всички бъркаме, когато обсъждаме смъртта предимно като заплаха за близките ни. Аз си спомням в училище, когато обсъждахме смъртта в час по литература и също отговорих, че по-скоро ме е страх за близките, отколкото за нещо друго. Но чак наскоро разбрах колко съм грешала.

Наистина разбираш реалността на смъртта едва когато осъзнаеш, че може да не се събудиш. Като преди операция. Като преди моята операция, докато гледах как ми слагат упойката и ми ставаше ясно, че това може да е последното нещо, което виждам. Но тогава разбира се нямах кой знае каква възможност да обмислям нещата, всичко стана много бързо. Но ако операцията беше планувана, ако беше тежка, как точно филосовстваш над въпроса "може да не се събудя". Това си е съвсем реално, то не е нещо абстрактно. Всеки един от нас, един ден няма да се събуди. Милиарди хора са го направили. Смъртта е очевидно естетвена и в нея няма нищо страшно като процес - на практика тя би трябвало да е идеално безболезнена - просто защото тялото спира да те боли. Но това какво значи за съзнанието ни? Мисълта не може да тече ако няма мозък, ако няма време, ако няма динамика. Как ще дефинираш себе си ако няма мисъл? Хората, които медитират знаят, че има как, но какво от това. Смъртта си е смърт за всички ни и много малко имат някаква надежда да бъдат освободени от нея. Ама много много много малко.

 В детството ми, баба ми редовно ми рецитираше някакво много мелодично, неразбираемо стихче. Спомням си нещо като: "легаца, легаца виата куаца, пенсерупе аца, шедус шеговиаца..." Едва ли е било точно това, но така съм го запомнила:)) След години ми преведе: "Живот,живот тънък като конец, като се скъса конеца, свършва животът..."

 Ако не се изживяваме и държим като безсмъртни, може би ще живеем по- пълноценно.....Страхът от темата е породен от раздялата ни с близките......